Решение № 95 от 14.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Б.. Ал. Костанева като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Търговско дело № 20225300900265 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове на основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Предявени от И. И. Г., род. на ****, ЕГН ********** от **** (първоначално предявени от И. И. Г., действащ лично и със съгласието на своята **** Г. Т. П., ЕГН ********** от ****, навършил пълнолетие в хода на процеса) против „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"“ АД – гр.София, ЕИК 040638060. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 160 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 20.10.2021г, датата на която увреденото лице е отправило поканата си към застрахователното дружество, до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от него болки и страдания, следствие претърпяно на 06.07.2021г ПТП на общински път PDV 1323, с посока на движение от гр.Пловдив към гр. Перущица, след с.Йоаким Груево, км. 39, причинено виновно от водача З. П. К., ЕГН ********** на л. а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с per. № ****, който застига и удря отзад каруца, теглена от кон, в която се е намирал и И. И. Г. като пътник и за инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 18 и било образувано досъдебно производство №59/2021г по описа на Сектор РПТ – прекратено на 1 основание чл. 343, ал. 2 от НК по изявено желание на пострадалия.

Претендира съдебни разноски по списък.

Ответникът „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"“ АД – гр.София, ЕИК 040638060 оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът посочва, че на 06.07.2021г е претърпял пътнотранспортно произществие на общински път PDV 1323, с посока на движение от с.Йоаким Груево към гр. Перущица, км. 39, област Пловдив, причинено виновно от водача З. П. К., ЕГН ********** на л. а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с per. № ****. Лекият автомобил застигнал и удалил отзад каруца, теглена от кон, в която се е намирал и И. И. Г., който в един момент бил пътник, а в друг – управлявал каруцата. От удара получил множество телесни повреди, бил откаран по спешност в УМБАЛ “Свети Георги” - гр. Пловдив и бил хоспитализиран за периода 06.07.2018г - 13.07.2021г. От преживения удор ищецт получил: политравма; фрактура на средната диафизарна трета на дясна тибия с фрагментиране; фрактура на дясна фибула в средната двафизариа трета; фрактура на средната диафизарна трета на лява тибия с фрагментиране; фрактура на лява Фибула в средната диафизарна трета Травмите наложили провеждането на оперативно лечение и причинили на ищеца силни болки и страдания и невъзможност да се придвижва самостоятелно и до настоящия момент- 10 месеца след настъпване на ПТП. Ищецът бил подложен на 4 тежки операции, при които под обща анестезия му поставили метални импланти в двата долни крайника и те били обездвижени с гипсова имобилизация - поставена от стъпалото до бедрото. Някои от имплантите били премахнати, като били налице множество загрозяващи белези по крайниците с вериятно пожизнен характер.

От травмите настъпило усложнение - флегмон на дясната подбедрица и ищецът отново бил приет в УМБАЛ „Свети Георги”АД – гр.Пловдивза периода 20.07.2021г, - 02.08.2021г с извършена нова операция под обща анестезия за отсраняане на тъкан. Поставена била гипсова имобилизация, а кракът бил обездвижен и до настоящяи момент, като по-късно ще предстои отсраняване на имплантите, поставени в десния крайник.

2

В състоянието на ищеца настъпило ново усложнение, той отново бил приет в УМБАЛ „Свети Георги” АД – гр.Пловдив за периода 21.09.26.09.2021г и му била извършена нова операция под обща анестезия на левия крак. Извършена била фасциотомия. Кракът бил гипсиран отново целия - от стъпалото до бедрото и до настоящяи момент, а по-късно ще се отстранят имплантите.

Ищецът посочва, че от удара получил и охлузвания, къвонасядания и травматични отоци на кожата по цялото тяло; при КТ на главов мозък и задна черепна ямка бил набелязан хиперденситет по хода на тенториума в дясно, малко количество ХЕМ (кръв) по хода на десен тенториум; десностранен максиларен хемосинус.

След проведеното болнично лечение, същото продължило в домашни условия - през първите 6 месеца при строг постелен режим, с обездвижени и двата долни крайника, с използване на подлога, памперси и гледане от близки хора, с невъзможност да посещава училище, в особено тежко състояние. След този период, за разходки навън и в случай на необходимост, с помощта на близките му бил поставян в инвалидна количка и така го придвижвали за прегледи. И към момента ищецът изпитвал силни болки, не можел да спи нощем, сънувал кошмари, местел се трудно и болезнено, макар, че продължавал предписаното медикаментозно лечение, което не бил спирал от деня на катастрофата.

Не се чувствал добре и емоционално. Преди катастрофата бил енергично момче, учил, играел, спортувал, помагал на родителите си при полската работа, имал забързан ритъм на живот и постоянни срещи с много приятели, а след това се чувствал сякаш е бебе. Това го накарало да отказва да приема приятели вкъщи, затворил се в себе си, често плачел, подложен на постоянни болки се самосъжалявал, обезкуражил се, че няма да бъде същото момче, че няма да може да ходи добре, ще има много и грозни белези, срамувал се от сегашния си болнав вид. Счита, че получените травми го лишават за неопределен будещ период от нормалния му начин на живот на млад човек, пожизнено променят функциите на неговите крайници и остават загрозяващи белези. Лятната му ваканция преминавала в болничното заведение и на легло вкъщи, с постоянни грижи от близките и невъзможност да се самообслужва и до настоящия момент. Принуден бил да прекъсне и 3 училище и да повтори тази учебна година, което допълнително оказало силно негативно влияние върху емоционалното му състояние, бил депресиран.

Така описаните настъпили вреди ищецът счита, че са пряка причинноследствена връзка от деянието на водача З. К. на управлявания от нея л. а.

„Фолксваген”, за който е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника. Пред него ищецът предявил претенция за доброволно обезщетяване на 20.10.2021г и била образувана преписка по щета № 1001/21/217/500043. Макар по нея ищецът да представил исканите му документи, не било извършено плащане на обезщетение, от което и произтича правния му интерес за предявяване на иска.

С подадения от ответника отговор е заявил, че оспорва иска като неоснователен и по основание и по размер.

На първо място ответникът оспорва водачът на застраховения при него автомобил З. К. да е имала противоправно поведение, с което е нарушила правилата за двиение по пътищата и да е предизвикала процесния удар, а той е последица от случайно събитие, което изключва наличието на вина у К.. Тя била предприела всички възможни действия за избягване на сблъсъка, но той бил неизбежен. Причина за това било поведението на ищеца, който управлявал ППС с животинска тяга в тъмната част на денонощието без светлоотразителна жилетка, изисквана от чл.71 от ЗДвП и без поставени на ППС – то два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад и без поставено отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Липсата им попречила на водача да възприеме каруцата и да предприеме спиране преди навлизане в опесната зона или отклоняване като спасителна маневра.

На следващо място ответникът оспрова всички изброени в исковата молба вредоносни увреждания да са в причинна връзка с претърпения удар, тъй като от представената медицинска документация се установявало, че второто и третото постъпване на ищеца в лечебно заведение се е наложило не поради травмите, а поради настъпило инфектиране – замърсяване на раните с различни видове бактерии. Това било следствие от поведението на ищеца и на родителя, упражняващ контрол по чл.125, ал.2 от СК, които не спазили 4 предписания санитарно-хигиенен режим и именно това е причинило тези последващи увреждания, а не самото ПТП – влошаването на състоянието му не било в пряка причинно-следствена връзка с деликта и поради това не подлежало на обезщетяване от задължителната застраховка ГО.

Осветникът оспрова иска за обезщетение на неимуществени вреди и като завишен и несъобразен с принципа на справедливост на обезщетяването, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Позовава се на възприетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС становище, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид, а претендираният от ищеца размер не кореспондирал със сочените от него вреди. В действителност той бил получил средна телесна повреда, за която нямало данни да е довела до трайни последици върху здравето му. По отношение на сочени от ищеца вреди, които ще претърпи в бъдеще при бъдещите му операции, ответникът счита, че не подлежат на обезщетяване в настоящия процес, предмет на който са само вече настъпилите реално вреди.

На следващо място ответникът прави и възражение за съпричиняване по смисъл на чл.51, ал.2 от ЗЗД във вр чл.125, ал.3 от СК, тъй като ищецът не бил правоспособен и не е имал право да управлява ППС с животинска тяга на мястото на настъпване на произшествието; каруцата не е била регистрирана от службите за контрол, определени от кметовете на общините, нарушение на чл.167, ал.2, т.4 от ЗДвП; движението на ППС с животинска тяга било забранено на процесния пътен участък; ППС-то, теглено от животинска тяга, не е било оборудвано с посочените по-горе светлоотразители, а ПТП било настъпило в тъмната част на денонощието; ищецът не е изпълнил задължението си по чл.106, ал.1 от ЗДвП непрекъснато да направлява животните така, че да не създава пречки и опесности за движението. Така изложеното води до намаляване на размера на дължимото обезщетение, в съответствие с чл.51, ал.2 ЗЗД, който намира приложение и в случаите, когато пострадалият малолетен или непълнолетен е допринесъл за настъпване на вредите, поради неупражнен надзор или подходящ контрол от родител, тъй като решаващо в случая е обективното наличие на причинна връзка между неправомерното поведение (на увредения или на отговорните за него лица) и вредоносния резултат съгласно разрешенията на ППВС № 17/1963г на ВС.

5

Предвид оспорване на главния иск ответникът оспрова като недължим и иска за законна лихва за забава върху обезщетението, както и началния му момент. Счита го и за недопустим, тъй като такова обезщетение не е претендирано пред него с подадената от ищеца извънсъдебната претенция за обезщетяване.

С допълнителната искова молба ищецът е оспорил всички направени от ответника възражения, включително и за причините, довели до инцидента.

Според него вина за настъпването му има водачът З. К., която застигнала каруцата, забелязала я е и се е отклонила вляво, за да я изпревари, като навлязла в насрещното движение. Там се движил л.а. “Пежо”, управляван от Д.С., което принудило К. да се доближи до каруцата, ударила я и я избутала от пътя. Посочва, че досъдебното производство е прекратено, поради изразено желание от страна на пострадалия на основание ал.343, ал.2 от НПК, а не поради липса на виновно поведение у водача З. К.. Според ищеца не било налице законово изискване за правоспособност, за да управлява каруца, а и тя се движила нормално по пътното платно, без отклонения или засичане, със съответната регистрация № 46 на Общината.

Оспорва и наведените от ответника твърдения, че не бил спазвал предписания му санитарно-хигиенен режим, което довело до усложнения и посочва, че инфекциите са настъпили поради спад в имунната му система, който е резултат от тежките травми.

Според ищеца размерът на търсеното обезщетение не е прекомерен и е в съответствие с принципа на справедливост предвид всичко, което е преживял, като върху него ответникът дължи и законна лихва и тази претенция е допустима. Той бил отправил доброволна претенция пред ответника по чл.380 от КЗ на 20.10.2021г, по нея застрахователно обезщетение не било платено в законоустановения срок и поради това в съответствие с чл.429, ал.2, т.2 от КЗ за застрахователя възниквала отговорност за лихва за забава с начален момент, определен по чл. 429, ал. 3 от КЗ, чл.494, т.10 и чл.497, вр. чл. 496 от КЗ.