Определение № 1248 от 29.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1248 гр. Бургас, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500582 по описа за 2026 година Производството е по чл. 248,ал.3 във връзка с чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по повод депозирана въззивна частна жалба от ,,Кредирект“ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление:гр.София, п.к.1784, р-н ,,Младост“, бул.,,Цариградско шосе“№115 Е, ет.5, чрез Адвокатско дружество ,,Нестори, Угляров, Милчев“, БУЛСТАТ 177280936, чрез адв. Христо Милчев- САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.,,Отец Паисий“№15, офис Б, против Определение№656/06.02.2026г., постановено по гр.д.№5080/2025г. по описа на Районен съд- Бургас.

С горецитирания съдебен акт, съдът е изменил Решение № 2499/11.11.2025г. на БРС по гр. дело № 5080/2025г. в частта за разноските, като е намалено присъденото в полза на адв. Димитър Гърков от АК- Ловеч, с № 1900017355, с адрес гр. Троян, ул.“Захари Стоянов“ 7, ет.4, офис 30 адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА от 1080 лева с ДДС на 960 лева с ДДС /490.84 евро/.Съдът е отхвърлил молбата на ответника в останалата част- да бъде изцяло отменено осъждането му да заплати разноски в полза на адвоката на ищеца.

С подадената частна жалба се изразява становище за неправилност на постановения съдебен акт и се иска неговата отмяна. Посочва се, че от представения по делото договор за правна защита не можело да се установи дали същия е свързан с първоинстанционното гражданско дело.Твърди се, че между процесуалния представител на ищеца и множество други кредитополучатели, били сключени идентични договори за безплатна правна помощ по чл.38,ал.1,т.3,пр. 2-ро от ЗАдв.(гр.д.№5080/2025г. по описа на РС- Бургас; гр.д.

№1617/2025г. по описа на РС- Разград; гр.д.№1618/2025г. по описа на РС- Разград; гр.д.

№13918/2024г. на РС- Варна; гр.д.№14079/2024г. на РС- Варна; гр.д.№20404/24г. по описа на 1

РС- Пловдив и гр.д.№49484/24г. на СРС).Посочва се, че представянето на множество договори с идентично съдържание от процесуалния представител на ответника, било констатирано от състава на СРС по гр.д.№9010/2025г., като съдът указал на адв. Гърков, че ако не прекрати практиката системно да претендира хонорари от насрещни страни по делата като ,,близък“ на стотици свои клиенти, ще бъде изпратен сигнал за предпремане на дисциплинарно производство до адвокатска колегия.Навеждат се доводи във връзка с приложение изключението по чл.38,ал.1,т.1-3 от Закона за адвокатурата.Отправя се искане за отмяна на постановеното определение на районния съд в частта , с която е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за неприсъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката, оказващ безплатна правна помощ на ищеца .

В предвидения законов срок, по делото е постъпил отговор на частната жалба от страна на И. М. Й., ЕГН **********, чрез адв. Димитър Гърков- АК- Ловеч, със съдебен адрес:гр.Троян, ул.,,Захари Стоянов“, ет.4, офис№30. Оспорва наведените в частната жалба доводи за липса на договореност между клиент и адвокат. Твърди се, че не се нуждаело от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката и изобщо обстоятелството, за което е уговорена безплатна правна помощ.Навеждат се доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение се явявало справедливо.

Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред Районен съд- Бургас е образувано по исковата молба на И. М. Й., против “Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит от 18.10.2024г. С Решение №2499 от 11.11.2025г., по гр.д.№5080/2025г., Бургаският районен съд е приел за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 1168950/18.10.2024г. е недействителен поради противоречие със Закона за потребителския кредит и е присъдил адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Димитър Гърков от АКЛовеч в размер на 1080 лева /хиляда и осемдесет лева/ с ДДС.

След постановяване на решението, съдът е бил сезиран с молба по чл.248 от ГПК от страна на ответното дружество за изменение решението по делото в частта за разноските, като бъде отменено осъждането му да заплати разноски в полза на адвоката на ищеца.

С Определение №656 от 06.02.2026г., постановено по гр.д.№5080/2025г. по описа на Районен съд- Бургас , съдът е изменил Решението, като е намалил присъденото в полза на адв. Димитър Гърков адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, от 1080 лева с ДДС на 960 лева с ДДС /490.84 евро/. Съдът е отхвърлил молбата на ответника в останалата част, да бъде изцяло отменено осъждането му да заплати разноски в полза на адвоката на ищеца.

Бургаският районен съд е изложил, че в конкретния случай, още към исковата молба е приложен договор за правна защита между ищцата и адвоката й, в който изрично е записано, че адвокатската помощ се оказва безплатно, при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА, т.е. оказва се на близки хора. Посочено е в мотивите на съдебния акт, че в практиката си Върховният касационен съд приема, че правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска 2 помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА. е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което се присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като не се проверява и не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката и изобщо обстоятелството, на което е уговорена безплатна правна помощ(Определение № 192 от 17.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4191/2024 г., I г. о., ГК).В договора за правна защита било записано, че безплатната правна помощ е по чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА, но съдът не можел да провери дали клиентът е близък на адвоката. Достатъчно е, че в договора е отразено основанието – чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Въззивната частна жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно упълномощен представител на страната, имаща право на жалба и е допустима.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като в допълнение следва да изложи следното:.

Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение, което произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК. По отговорността за разноски, съдът се произнася при постановяване на решението, като процесуалния закон вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските- чл. 236 ал.1 т.6 от ГПК,т.е. произнасянето в диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за разноски. При неоснователност на искането за разноски, съдът излага съображения единствено в мотивите на съдебния акт.

В чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 от Закона за адвоката са разписани случаите, при които може да бъде предоставена такава: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист (с подобен текст е и нормата на чл.

5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г.). Според чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът (осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие) има право на адвокатско възнаграждение в размер (в действалата преди промените, обанродвани на 13.02.2026г. редакция) не по нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за 32 минималните размери на адвокатските възнаграждения (следва да се отбележи, че с промените на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., обнародвани в ДВ бр. 17 от 13.02.2026г., критериите за присъждане на възнаграждението са променени, като това ще бъде разгледано в края на настоящия раздел).

Многократно в практиката е поставян и въпросът за наличието на основанията по чл.

38, ал. 1, т. 1 – т. 3 от Закона за адвокатурата и начина, по който същите се установяват в производството, като е налице разнопосочна практика на ВКС в тази насока.Настоящият състав споделя практика на ВКС,водеща се от принципа, че достатъчно доказателство за 3 осъществяване на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, са съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ (т.е. необходимо е да е налице договор за правна помощ, в който изрично да е вписано, че се осъществява безплатна правна помощ на определено основание).

В рeдица случаи, разгледани от ВКС – напр. с Определение № 50041 от 15.02.2023г. по т.д. № 330/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС, Определение № 3599 от 20.11.2023г. по ч.гр.д. № 4683/2023г. по описа на II гр.о. на ВКС, съставите са приели, че не е нужно доказването на обстоятелството, че адвокатът и клиентът са „близки“ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. В други актове – Определение № 881 от 19.03.2025г. по ч.т.д. № 1967/2024г. по описа на II търг.отделение на ВКС, Определение № 1556 от 22.05.2025г. по ч.т.д. № 1991/2024г. по описа на II търг.отделение на ВКС, Определение № 3281 от 24.06.2025г. по гр.д. № 1055/2025г. по описа на IV гр.о. на ВКС, Определение № 5197 от 13.11.2025г. по гр.д. № 2731/2025г. по описа на III гр.о. на ВКС (последните след образуване на ТР), се поддържа разбирането, че достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38,ал.1,т.1-3 ЗА за предоставяне на безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ.

При това положение настоящият съдебен състав приема, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда(в случая- че страната и адвокатът са близки) и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза, респ. не е необходимо страната да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ.

Относно наведените в жалбата доводи, касаещи размера на присъденото адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция намира следното:

Районният съд е направил преценка досежно размера на адвокатското възнаграждение, правната квалификация на иска, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия по конкретния казус.

При определяне на справедлив размер на възнаграждението следва да бъдат спазвани принципите на разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение с реално положения от страна на адвоката труд в качеството на процесуален представител на ищеца., като съдът не следва да бъде ограничен по никакъв начин от фиксираните в Наредба за възнагражденията за адвокатска работа.С Решение на СЕС,постановено на 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В случая БРС правилно в производството по чл.248 ГПК е преценил, че делото не е сложно и такива дела се разглеждат масово от съдилищата, поради което адвокатското 4 възнаграждение трябва да бъде допълнително намалено (от 900 лева или 1080 лева с ДДС) на 800 лева- размер съответстващ на сравнително високата цена на иска, прибавяйки дължимото ДДС(общо 960 лв.).Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба за възнагражденията за адвокатска работа .