Протокол № 12759 от 26.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45400/2021
- Вид
- Протокол № 12759
- Подписан
- 26.05.2023
- В сила
- 26.05.2023
- Състав
- ЕМИЛИАН ЛЮБЕНОВ ЛАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 12759 гр. София, 19.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
Сложи за разглеждане докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20211110145400 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Ищецът С. И. А. – явява се лично, заедно с адв.Ч., упълномощена.
Ответникът ******** ЕООД - не се представлява, редовно призован.
Адв. Ч. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА на осн. чл.146 ГПК същото, както е записано в проекта за доклад.
ПРИЕМА представените писмени доказателства.
Адв. Ч. - Водим 2-ма свидетели.
СЪДЪТ снема самоличностите на свидетелите:
А.Р.А. - 49 г., от гр. К, гражданин, неосъждан. с л.к. № ******* българин, български
В.С. И. – 57 г. българка, българска гражданка, неосъждана, от с. Розино, с л.к. 648181373.
СЪДЪТ върна л.к. на свидетелите и ги предупреди за отговорността по чл.290 НК.
От залата се изведе свд. И.
1
Разпит на свид. А.А. - Когато бях на работа 2021 г., работехме, в един момент спирам, както слиза момичето се хлъзга, пада и си удари ръката.
Момичето е С. /сочи ищцата/. С нея сме колеги ние работихме заедно. Тя ми е балдъза. Като видях, че падна закарах я при груповия началник, представих я.
Аз отидох да си довърша работата в магазина. Момичето после отиде да си гипсира ръката.
Адв. Ч. - Спомняте ли си същия ден какво трябваше да извърши в този момент С.?
Свид. А. отговори - В този момент трябваше тя да си довърши работата, в 4:30 ч. трябваше да реди в този коридор тоалетна хартия. Имаше по това време много колички, колеги. Всичките колеги са на колички.
Адв. Ч. - Когато тя падна спомняте ли си дали количката беше спряна или беше в движение?
Свид. А. отговори – Спряна беше. Имаше видимост. Мога да кажа позицията - на едно място. Момичето както слиза, хлъзга се и пада.
Адв. Ч.
- Защо се хлъзга, нещо имаше ли проблем с пода?
Свид. А. отговори – Хлъзгаво е. Удрят спирачки.
Адв. Ч. - Тя падна ли на земята?
Свид. А. отговори - Тя падна. Беше на земята около 2-3 мин.
Адв. Ч. - Като падна удари ли си главата ?
Свид. А. отговори - Главата не. Отидохме да помогнем да я дигнем и я закарахме при груповия отговорник.
Адв. Ч. - Знаете ли дали работодателя й е предлагал да я съкрати?
Свид. А. отговори – В пъти я заплашваха, че ще я уволнят. Уволниха я за да няма такива разправии, защото е подала сигнал.
Въпрос на съда – Вие сега продължавате ли да работите в *****?
Свид. А. отговори – Не, падна ми едно пале и ме смачка. Пет операции ми направиха. Аз не съм водил дело.
Адв. Ч.
- Защо не водихте дело?
Свид. А. отговори – Защото щях да умирам, отказах се от всичко.
Адв. Ч. - Вие получавахте ли заплахи в този смисъл?
2
Свид. А. отговори – Не, много трудно положение. Има инциденти където и пръсти на краката са рязани.
Адв. Ч.
- Това как си го обяснявахте?
Свид. А. отговори – Лоша организация.
Разпит на свид. И. – В ***** не съм работила. С. ми е снаха – съпруга на сина ми. Когато си дойде от работа ръката й беше счупена. Закараха я в гр.П. Гипсираха я. Друг път не си е чупила ръката. Ръката си счупи в *****.
Не знам как е станало, аз там не бях. Тя дойде и започна да се оплаква и я закараха в гр.П там й гипсираха ръката. Тя нищо не можеше да прави. Аз се грижех за децата. Аз живея при тях.
Въпрос на съда – Някакви оплаквания имаше ли?
Свид. И. отговори – Да, ръката. Гипсът беше на ръката, но коя ръка не мога да кажа. Счупена беше. Оплакваше се, че я боли. Дълго време я боля ръката.
Въпрос на съда – Гипсът колко време стоя на ръката?
Свид. И. отговори - Не мога да си спомня, 40 дни. Тя има две деца ученици.
Адв. Ч. - Докато беше в това състояние тя изживяваше ли някаква чувства, стрес?
Свид. И. отговори – Да. Все се оплакваше, че я боли, не можеше да си гледа децата. Децата ги гледах аз. За нея пак аз се грижех.
Въпрос на съда – Синът Ви не се ли грижеше?
Свид. И. отговори - Синът ми беше на работа.
Адв. Ч. – След като й махнаха гипса, тя продължаваше ли да има болки в ръката?
Свид. И. отговори - Да. Не ходи на работа може би 1-година. Все се оплакваше.