Решение № 91 от 15.07.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Оряхово, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100221 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Г. Ф. П. с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца ул. „Денкоглу” №9, чрез адв. В.

В. от АК-Враца, с която е предявила против „Аксес Файнанс” АД, ЕИК:202806978, с адрес в гр. София, община Столична, р-н Триадица ж.к.

Иван Вазов ул. „Балша” №1, бл.9, ет.2 представлявано от Ц.П.К. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. Ф. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово и „Аксес Файнанс” АД, ЕИК:202806978 гр.

София, че клаузата, обективирана в раздел Основни условия, предвиждаща заплащането на неустойка в сключения между тях Договор за кредит „Бяла карта” №548713 от 28.06.2018г. е нищожна.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищцата Г. Ф. П. твърди, че е сключила с Аксес Файнанс АД Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № 548713, по силата на който е предоставен револвиращ кредит с лимит 1000 лв., при фиксирани ГЛП и ГПР.

С исковата молба се претендира нищожност на отделна клауза в договора, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК, поради противоречие със закона, наличие на неравноправни клаузи и накърняване на добрите нрави.

Сочи се, че договорът съдържа прекомерни и неравноправни условия, а именно: по чл. 15 кредитополучателят е задължен да предостави обезпечение – банкова гаранция или поръчител; по чл. 20 е уговорена неустойка в размер на 10 % от усвоения и непогасен кредитен лимит при непредоставяне на обезпечение;

1 по чл. 21, ал. 4 са предвидени разходи за събиране на вземането в размер на 2,50 лв. на ден при забава; по чл. 21, ал. 5 е уговорена еднократна такса от 120 лв. при предсрочна изискуемост.

Според ищцата тези клаузи водят до скрито оскъпяване на кредита, тъй като реалното увеличение на разходите не е включено в обявения ГПР от 45,90 %, с което се нарушават изискванията на ЗПК относно прозрачността и съдържанието на договора.

Поддържа се, че от съдържанието на договора не става ясно кои конкретни разходи формират ГПР и как е изчислен той, поради което са нарушени императивните изисквания на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК. На това основание се сочи, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК.

Ищцата излага, че е потребител по смисъла на ЗПК и ЗЗП, а ответното дружество е търговец, предоставящ финансови услуги, поради което съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи.

Позовава се и на практика на ВКС, съгласно която съдът следи служебно за неравноправност на клаузите в потребителските договори.

Моли се, съдът да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да признае за установено в отношенията между страните Г. Ф. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово и „Аксес Файнанс” АД, ЕИК:202806978 гр. София, че клаузата, обективирана в раздел Основни условия, предвиждаща заплащането на неустойка в сключения между тях Договор за кредит „Бяла карта” №548713 от 28.06.2018г. е нищожна.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Ответникът излага, че продуктът „Бяла карта“ представлява револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез платежна карта, като кредитополучателят сам определя кога и в какъв размер да усвоява средства.

Твърди се, че договорът не е класически вносков кредит, а лихвата се начислява само върху реално усвоените суми.

Посочва се, че на 28.06.2018 г. между страните е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 548713, като първоначалният кредитен лимит е бил 50 лв., впоследствие увеличаван до 1200 лв.

Сочи се, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищцата чрез куриерска фирма „Еконт“, като същата го е подписала лично и е задържала свой екземпляр.

Ответникът прави възражение за недопустимост на иска, тъй като към момента на завеждане на делото вземането по договора е било прехвърлено по силата на договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Поддържа се, че след извършената цесия ответникът не е кредитор по договора, не разполага с информация относно актуалния размер и статуса на задължението и не е предприемал действия по събирането му.

Според ответника липсва правен интерес от предявяване на иска срещу 2

Аксес Файнанс АД, тъй като дружеството не е носител на вземането и не е материалноправно и процесуално легитимирано да отговаря по спора. Поради това се иска прекратяване на производството като недопустимо.

При условията на евентуалност ответникът оспорва и основателността на иска.

Поддържа се, че клаузата за неустойка по чл. 20 от договора е законосъобразна, тъй като: задължението за плащането възниква само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение; неустойката има условен характер и не представлява разход, известен към момента на сключване на договора; поради това не следва да бъде включвана при формиране на ГПР съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК.

Ответникът сочи, че в предоставения на потребителя Стандартен европейски формуляр (СЕФ) са били подробно описани размерът на лихвата, ГПР, изискванията за обезпечение и размерът на неустойката и последиците при непредоставяне на обезпечение.

Твърди се, че изискванията към поръчителя по чл. 15 от договора са обичайни и икономически обосновани, тъй като целят гарантиране на кредитоспособността на поръчителя. Според ответника клаузата не е създадена с цел да възпрепятства длъжника, а да обезпечи изпълнението на договора.

Оспорва се и твърдението, че клаузите за разходи по събиране на вземането и таксата при предсрочна изискуемост противоречат на добрите нрави. Ответникът поддържа, че тези разходи се дължат само при неизпълнение, като същите компенсират реални извънсъдебни действия по събиране на задълженията и законът допуска уговаряне на подобни разходи и изисква те да бъдат ясно посочени в договора.

Според ответника потребителят е бил надлежно информиран за всички условия по кредита, разполагал е с достатъчно време да се запознае с тях и доброволно е сключил договора.

Ответникът счита, че договорът и неговите клаузи отговарят на изискванията на ЗПК и не съдържат неравноправни клаузи, нито противоречат на добрите нрави.

В заключение се иска производството да бъде прекратено като недопустимо, респективно исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

При евентуално уважаване, се иска недействителността да бъде прогласена само за конкретни клаузи, а не за целия договор. Прави се възражение за прекомерност и се иска да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените 3 искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за кредит „Бяла карта” №548713 от 28.06.2018г., сключен между ответника „Аксес Файнанс“ ООД като „кредитодател“ и ищцата Г. Ф. П. като „кредитополучател“ е, че последната е получила револвиращ кредит в максимален размер на 50 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, като е поел задължение да я ползва и върне съгласно условията на договора.

От договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен процент в размер на 43.2 % и ГПР 45,9 %, като дължимата лихва се изчислява върху усвоената и непогасена главница. Общият сбор на дължимата по договора сума включва общ сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, неустойка за неизпълнение на договорни задължения и разходи за събиране по чл.21, ал.4 и ал.5.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че по Договор за кредит „Бяла карта” №548713 от 28.06.2018г. при определяне на Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата и договорната лихва. При това положение ГПР е в размер на 45,9 ℅, а при включването на други типове такси, неустойка и такси по тарифа за събиране на вземането, реалният размер на ГПР по договора ще стане 1760,61 ℅.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже, твърдението си, че клаузата, обективирана в раздел Основни условия, предвиждаща заплащането на неустойка в сключения с „Аксес Файнанс” АД, ЕИК:202806978 гр. София Договор за кредит „Бяла карта” №548713 от 28.06.2018г. - е нищожна, на твърдените основания.

В тежест на ответника е да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предявеният иск е допустим, като предявени от субект с правен интерес. Разгледан по същество искът е основателен.

4

С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за кредит „Бяла карта” №548713 от 28.06.2018г..

Съдът приема, че процесният Договор за кредит „Бяла карта” №548713 от 28.06.2018г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съдът следва да се произнесе по доводите на ищцата за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за кредит „Бяла карта” №548713 от 28.06.2018г..

С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, чл.12, ал.1, т.7-9 както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а са неприложими към посочения договор, предмет на делото.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин 5 се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит.