Решение № 12 от 07.01.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1129/2024
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 07.01.2025
- В сила
- 04.04.2025
- Състав
- Кристина Евгениева Панкова
Цитирани разпоредби
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 177, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 178, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 222, ал. 1, т. 15 · Закон за устройство на територията
- чл. 237, ал. 1, т. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Благоевград, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20241210201129 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „АГРО МЕЛ 2011” ЕООД, ЕИК 201833011, с ъ с седалище и адрес на управление: ..., общ. Симитли, обл. Благоевград, представлявано от управителя ..., чрез адв. Б. Г. П.- член на Адвокатска колегия -Благоевград, личен № 1700052327 от регистъра на ВАдвС, със служебен и съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки: ... против Наказателно постановление №Бл-4-ДНСК-75/19.07.2024 г. издадено от Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ София, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 178, ал. 1, вр. с чл.
177, ал. 2 от ЗУТ на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, вр. с чл. 239, ал. 1, т.
2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000. 00 /три хиляди/ лева.
С жалбата се оспорва законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърдят се процесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя, свързани с нарушение на чл.34 от ЗАНН, неясно обвинение, неправилно приложение на закона. Оспорва се извършване на нарушение. Иска се отмяна на санкционния акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по същество и в писмени бележки излага подробни доводи за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Административнонаказващия орган, редовно призован се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата, по същество и в писмени бележки моли 1 за потвърждаване на НП, като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Поземлен имот ***, кв.58 по плана на гр. Симитли, с административен адрес: ... е собственост на дружеството жалбоподател, съгласно нотариален акт /л.70/. Във връзка с постъпили жалби на 04.10.2023г. била извършена проверка на място и по документи от служители на РДНСК св.Н. и П., които установили, че в описания поземлен имот е изграден метален навес, с размери на покритието 8,00x10,00 м, състоящо се от греди, столици, хоризонтални връзки и 2 бр, стоманени колони с височина около 5,80 м.
Колоните и гредите на навеса са изпълнени от стоманени затворени кутиеобразни профили. Навеса е разположен върху оформен „остров" с височина на бордюра около 15 см. Острова е разположен успоредно на ул. регулационна линия по ул. Георги Димитров и върху него са разположени 2 (два) бр. колонки за горива; Установено е още, че на място са налични 2 бр. люкове, от което е направен извод, че е наличен и подземен резервоар/резервоари за горива. Люковете се намирали в затревената част на поземления имот ***, в близост с източната граница на имота, зад монтиран фургон. Люковете били покрити с капаци.. При проверката е установено, че обектът е завършен, захранен с енергия и вода и се ползва по предназначение – като бензиностанция - без да е налице разрешение за въвеждане в експлоатация. За резултата от проверката бил съставен констативен акт №СМ-1295-3/04.10.2023 г., в който било описано място, време и вид на извършвания строеж, представените документи за същия. Било описано установеното при проверката на място, относно степента на завършеност на обекта и ползването на същия, без да е въведен в експлоатация. От управителя на дружеството, стопанисващо обекта не били представени документи за въвеждане в експлоатация.
Въз основа на констативния акт и събраните при проверката документи бил съставен АУАН №Бл-4/02.01.2024 г. от свидетелката Н.. В АУАН било описано установеното при проверката съгласно констативния акт. Било прието, че при така установеното е налице използване на описания строеж, бе същия да е въведен в експлоатация съгласно установените норми. Квалифицирала нарушението като такова на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ – ползване на строеж, преди да е въведен в експлоатация. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и в присъствие на св.П.. Работна група на РДНСК Благоевград е извършила посещение на адрес: ***, гр. Симитли, община Симитли, област Благоевград на 07.02.2024 г.; 20.02.2024 г.; 27.03.2024 г., видно от съставени Констативни протоколи №№ СМ-1295-3-4/07.02.2024 г.; СМ-12953-4/20.02.2024 г. и СМ-1295-3-4/27.03.2024 г., кьдето ... не е открит за връчване на съставения акт по ЗАНН, поради което с Акт от 21.06.2024г. е спряно адманистративнонаказателното производство на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. На 27.06.2024г. е изпратено писмо до Участък Симитли за връчване на 2
АУАН, като видно от върнат отрязък същия е връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 11.07.2024г.,като в законоустановения срок не постъпили възражения.
Била издадена и Заповед за премахване на незаконен строеж "ведомствена бензиностанция"/л.20/, както и Заповед за забрана ползването на обекта /л.16/.
Въз основа АУАН и изготвените в резултат на проверката документи Началника на ДНСК София издал Наказателно постановление №Бл-4-ДНСК75/19.07.2024 г., с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.
178, ал. 1, вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000. 00 /три хиляди/ лева.
НП било връчено на управителя на 14.08.2024 г.
В хода на съдебното производство е разпитана св. Н.-актосъставител, както и П., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. От тях се установява, че нарушението е констатирано при извършена проверка на място и по документи, като от показанията на тези свидетели се установява и констатираното по време на проверката, както и процедурата по ангажиране на отговорност. Наличието на бензиностанция в посочения обект се установява и от показанията на св.П., Л. и ..., като конкретно св.Л. сочи, че за същата няма документи. Св.П., ... и ... при разпита си твърдят, че бензиностанцията не се ползва, което обаче се опровергава от показанията на останалите свидетели и приложените по делото писмени доказателства, включително снимков материал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изисквания на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен 3 актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.Н., която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля П.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. В тази насока възраженията са неоснователни, не се установиха твърдените в жалбата нарушения на чл.57 от ЗАНН, изразяващи се в липсата на описание на нарушението, както се посочи и в АУАН и в НП с нужната конкретика и изчерпателност са посочени всички елементи от състава на нарушението, за което е ангажирана отговорност. В тази насока съдът намира, че липсват доказателства за ограничаване правото на защита на санкционираното дружество на това основание. Както наказателното постановление, така и предхождащия го АУАН съдържат дата на извършване на нарушението, а именно 04.10.2023 г., на която дата е извършена проверката на място и е установено, че процесната бензиностанция се ползва по предназначение, въпреки че не е въведена в експлоатация по законоустановения ред, отразено в Констативен протокол. Самият момент, в който е започнало ползването на невъведения в експлоатация по надлежен ред строеж, не е елемент от фактическия състав на нарушението и не следва да се посочва самостоятелно в АУАН и наказателното постановление, защото докато строежът не бъде въведен в експлоатация от компетентния орган по ЗУТ и същевременно продължава ползването му, то безспорно е налице нарушение на нормата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, поради което в случая момента на проверката съвпада с датата на извършване на нарушението. Поради това, в конкретния случай, извършването на нарушението не е обвързано с конкретна дата, която да бъде посочена в АУАН и наказателното постановление и липсата на такава не съставлява процесуално нарушение, което да води до отмяна на НП. В случая се касае за нарушение по чл. 178, ал. 1 ЗУТ, съгласно която не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган. По делото не е спорно, че обектът на проверката, не е бил въведен в експлоатация от компетентния орган. Безспорно е обстоятелството, а и се установява от събраните писмени доказателства, че процесният обект представлява строеж първа категория съгласно изискванията на ЗУТ и подлежи на въвеждане в експлоатация от органите на ДНСК. От събраните по делото доказателства съдът намира, че следва обоснован извод, че към дата на извършената проверка изградената ведомствена бензиностанция, е била използвана от жалбоподателя . В тази насока са и показанията на св.Н. и П..
Поради изложеното до тук , съдът намира че нарушението е доказано от обективна страна.
4
Доколкото в случая се касае за нарушение, извършено от ЕООД, чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна, деянието не следва да се изследва от субективна страна.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. В тази насока следва да се посочи, че задължението не е било изпълнено и в последствие, установимо от свидетелските показания и приложените документи.
При доказаност на нарушението обаче, съдът констатира че НП е било издадено след изтичане на срока, предвиден в нормата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат три протокола , в които е удостоверено, че адресът на дружеството е бил посетен с цел връчване на акт, но на него не било открито лице, на което да се връчи акта. При едно от посещенията бил проведен разговор с управителя по телефон, като същия заявил, че няма да получи нищо, поради което на 21.06.2024г. бил издаден акт за спиране и едва след това на 27.06.2024г., изпратено писмо до РУ Полиция.