Решение № 14281 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14281 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110106369 по описа за 2025 година

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 36794/03.02.2025г., с която ищцата В. Л. Т. е предявила против „******* обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ****. поради противоречие със закона, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2479,24 лева (след допуснато по реда на чл.214 ГПК с протоколно определение от 19.06.2025г. увеличение на размера на иска), представляваща недължимо платена сума от ищцата по нищожен договор за паричен заем № ****., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2025г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ****., въз основа на който на ищцата е предоставена сума в общ размер от 5000 лева срещу задължение да я върне на 21 месечни вноски в срок до 18.07.2025г. По договора се дължала възнаградителна лихва при посочен в договора ГПР в размер на 49,341%.

Поддържа, че съгласно клаузата по чл. 8 от договора ищцата имала задължение да обезпечи вземането на ответното дружество съобразно условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от приложимите към договора общи условия, изискващи ищцата да предостави поне две обезпечения измежду поръчител/и, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и/или ценна книга, издадена в полза на ответното дружество.

Твърди, че съгласно чл. 8 от договора, при неизпълнение на условията за предоставяне на обезпечение, ищцата дължала фиксирана неустойка в размер на 4536,33 лева, платима разсрочено, съобразно погасителния план към договора. Твърди, че на 18.10.2023 г. между страните бил сключен договор за поръчителство към договора за заем. Ищцата усвоила заемната сума в размер на 5000 лева, като за периода от 18.11.2023г. до 18.03.2024 г. погасила сума в общ размер от 2765 лева, а на 27.03.2024 г. погасила и останалата част от задълженията по договора за заем в размер от 5813,24 лева. Поддържа, че договорът за заем имал характеристиките на потребителски договор. Твърди, че в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,341%, без да е предоставена информация какви компоненти включва, като същевременно в погасителния план към договора общо 1 дължимата сума по същия била посочената като сбор от главница, лихва и неустойка по чл.

8 от договора в общ размер на 11613 лева. Поддържа, че заплащането на неустойка обус‐ лавяло получаването на заемната сума и не преследвало същинските за неустойката цели, така и изискването за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство съдържало множество ограничения, които правели изпълнението на задължението практически невъзможно за потребителя и поради това било уговорено в негова вреда.

Неустойката била включена в погасителния план към договора и задължението било разсрочено, но в договора липсвала уговорка, според която заемополучателят се освобождавал от задължението за плащане на неустойка при последващо предоставяне на обезпечение. В случая неустоечната клауза била уговорена като санкция за неизпълнение на задължение, различно от главното по договора, и се дължала независимо дали ищцата плаща дължимите погасителни вноски, така и била в прекомерен размер, доколкото се равнявала на 90,72% от заетата сума по договора за кредит и надхвърляла повече от два пъти размера на възнаградителната лихва. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като с невключването на тази сума в ГПР се целяло въвеждане на потребителя в заблуждение относно действителните и значително завишени разходи по заема, с оглед на което била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - не бил посочен ГПР, с оглед на което целият договор бил недействителен. Навежда доводи за нарушаване на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото включването на неустойката в размера на ГПР би довело до надхвърляне размера на законната лихва повече от пет пъти, като освен това счита, че дължимостта на неустойката е свързана с усвояването и управлението на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК. Ищцата твърди, че от сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба заплатила всички задължения по договора в общ размер от 8578,24 лева, като с оглед недействителността на договора, сумите за неустойка и лихви в общ размер от 3578,24 лева били получени от ответника без правно основание. Моли се исковете да бъдат уважени, като в полза на ищцата бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания, с което оспорва доводите на ищцата, поддържайки, че договорът е валиден. Твърди, че ищцата е заплатила в полза на ответника сума в общ размер от 7479,24 лева. Поддържа, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на ГПР. Посочва, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена между страните, като такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, поради което неустойката не следвало да бъде включвана при изчисление на ГПР.

Процесният договор съдържал информация за лихвения процент по заема, както и за условията за прилагането му. Ищцата не предоставила обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем. Възразява срещу доводите на ищцата, че клаузата за неустойка поставяла неизпълними условия. Навежда и съображения, че в процесният договор за заем бил посочен ГПР, както и била посочена общата сума, дължима от потребителя. Релевира и довод, че обезпеченията не целят заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като от тези обезпечения не възниквали разноски по кредита, които да е следвало да бъдат включени в ГПР. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави, както и твърдяното в исковата молба неоснователно разместване на блага в имуществените сфери на страните по договора. Моли за отхвърляне на предявените искове.Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

2

По делото е приет препис от договор за паричен заем № ****., от който се установява, че на посочената дата между В. Л. Т. (кредитополучател) и „******* (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 5000 лева, със срок на издължаване от 21 месечни вноски, последната от които на 18.07.2023г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,80 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,341 %. Съгласно чл. 6 от договора за заем, страните се съгласяват същият ще бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя, като изборът на второ обезпечение е между ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 4536,33 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към договора за заем. В погасителния план към договора е посочено, че уредената в чл. 8 от него неустойка при липса на обезпечение е разсрочена на вноски от по 216,01 лева, дължими заедно с погасителните вноски по главницата и лихвата по заема. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 7076,67 лева – без да е включена неустойката и в размер на 11 613,00 лева – с включена неустойка за непредставено обезпечение.

По делото е прието и заключение на допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че обшият размер на заплатените от ищцата суми по процесния договор за заем възлиза на 7479,24 лева, от които 5000 лева – главница, 864,69 лева – договорна лихва, 1614,14 лева – неустойка и 0,41 лева – наказателна лихва за забава. Допълнило е, че размерът на ГПР по процесния договор би бил 75,55 %, ако при неговото изчисление бъде взета предвид и неустойката за непредставяне на обезпечение в размер на 4536,33 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищцата е предявила обективно съединени установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ****. – поради противоречието му със закона, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платените суми по нищожния договор.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК в доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващо клаузите по чл. 6 предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен срок на обезпечение (поне две обезпечения измежду поръчител/и, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и/или ценна книга, издадена в полза на ответното дружество), чл. 8 - предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и клаузата, определяща размера на ГПР, както и че процесният договор за потребителски кредит страда от твърдените в исковата молба пороци. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите са равноправни и не излизат извън присъщите на неустойката функции.

С оглед конкретните твърдения в исковата молба, в доказателствена тежест на ищцата е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен паричен заем № ****. с 3 твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи - чл. 6, предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен срок на обезпечение (поне две обезпечения измежду поръчител/и, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и/или ценна книга, издадена в полза на ответното дружество), чл. 8 предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и клаузата, определяща размера на ГПР, а именно: че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му, не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да докаже пълно и главно по делото, че е сключила с ответника договор за паричен заем № ****.; че е заплатила твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора за паричен заем № ****., въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.

Разпечатката съдържа 24 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20d215d1-b239-4561-92fb-08c27f5ef03a