Решение № 66 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100512332 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Г. А. К., чрез адв. Д., срещу решение № 14348/24.08.2023г., постановено по гр.д. № 70377/2022г. по описа на СРС, 41-и състав, с което съдът е отхвърлил предявените срещу ответника „М.-П.“ ЕООД искове по чл. 92, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от заплатена наемна цена по договор за наем на автомобил, сключен на 01.07.2002г., за периода от 01.07.2022г. до 30.09.2022г. и за сумата от 1 989.83 лева, представляваща мораторна неустойка по чл. 19 от сключения от страните договор за продажба на автомобил от 28.10.2021г. и поръчка № 2SOV-081213/28.10.2021г. към него.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Доказателствата не били обсъдени в тяхната съвкупност, а избирателно били кредитирани само някои от тях, а други не били обсъдени изобщо.

По своята същност сключеният между страните на 28.10.2021г. договор и поръчка съставлявали предварителен договор, по силата на който, след извършването на авансовото плащане, автомобилът следвало да бъде изработен и доставен в посочените срокове, след което да бъде извършена покупко-продажбата. Неправилно първоистанционният съд приел, че ищецът бил неизправна страна по договора, тъй като нямал намерение да изпълнява и не изпълнявал договорните си задължения по подписаните договор и поръчка и дори не посочил кои конкретно били неизпълнените 1 от ищеца задължения. По делото безспорно се установило, че договорената авансова сума била заплатена на ответника, но последният не доставил автомобила в уговорения срок от 151 дни. Автомобилът бил доставен със забава и без договорените „екстри“, но въпреки това ищецът изпълнил задължението си за придобиване - в случая съгласно договорките чрез трето лице, като продажната цена била изцяло заплатена на ответника. СРС изобщо не коментирал поведението на ответника, а възприетото в мотивите на обжалвания акт означавало, че срок за изпълнение от ответника не бил уговорен и в крайна сметка ответникът извлякъл полза от собствената си забава. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ответник „М.-П.“ ЕООД, чрез юрк. Т., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Сключеният между страните договор от 28.10.2021г. и поръчка нямали характеристиките на предварителен договор – в двата документа не се съдържала уговорка за сключване на окончателен такъв. Срокът за доставка на предмета на договора – автомобил „Форд Куга“ бил 151 дни от постъпването на сумата по т. 2.1 и т.

2.2 и прилежащите такси по сметка на продавача. Невярно било и твърдението на въззивника, че ответникът се задължил да извърши доставката на посочено трето лице. В хода на преговорите между страните узнал, че ищецът ще ползва финансиране от лизингова компания – договорът за финансов лизинг на автомобил ищецът сключил на 01.11.2021г. с „ОББ И.“ ЕАД, предвид на което ищецът нямал намерение да изпълни договора с ответника от 28.10.2021г. и поръчката от същата дата. Позовава се на установила се търговска практика с лизингови компании при поръчки на все още непроизведени автомобили и твърди, че след като на 04.10.2022г. автомобилът, предмет на поръчката от 28.10.2021г. бил доставен на територията на Р България, ответникът и „ОББ И.“ ЕАД сключили договор за продажбата му, като в поръчката на „ОББ И.“ ЕАД от същата дата не било договорено оборудване „демонтируем теглич“ и „безжично зареждане“. Съгласно поръчката производителят и „М.-П.“ ЕООД си запазили правото на промени в спецификациите и цените. Цената на горното оборудване била приспадната, като след преговори между страните ищецът – ползувател по договора за лизинг, бил компенсиран като му били предоставени безплатно метални лайсни за праговете на автомобила, както и с ваучер за почивка, от който същият реално се възползвал. В нито един момент ищецът не информирал ответника, че има нужда да му бъде предоставен оборотен автомобил. Оспорва твърдените разходи за автомобил под наем и дължимостта на неустойката по чл. 19 от договора, в т.ч. настъпили неимуществени вреди за ищеца, за което излага съображения. Моли като краен резултат обжалваното първоинстанционно съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за 2 валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Г. А. К. излага, че на 28.10.2021г., в качеството си на купувач, сключил с ответника „М.-П.“ ЕООД, като продавач, договор за продажба на автомобили, с характер на предварителен такъв, относно лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“ съгласно поръчка № 2SOV-081213/28.10.2021г., неразделна част от договора, в която били описани характеристиките на автомобила.

На същата дата ищецът извършил договореното авансово плащане на сумата 7 956.95 лева, но ответникът не изпълнил задължението си да му предаде автомобила в уговорения срок от 151 работни дни от подписването на договора и заплащането на договорения аванс. Във връзка с финансирането на продажбата, на 01.11.2021г. ищецът сключил с „ОББ И.“ ЕАД договор за финансов лизинг на автомобил, задълженията си по който надлежно изпълнил. На 04.10.2022г. ищецът К. бил уведомен, че автомобилът бил наличен. На същата дата лизингодателят „ОББ И.“ ЕАД превел в полза на ответника „М.-П.“ ЕООД сумата 79 569.60 лева – разликата до пълната продажна цена.

Правото на собственост било прехвърлено в полза на „ОББ И.“ ЕАД, а на 18.10.2022г. ищецът-лизингополучател получил автомобила, но без уговорените в поръчката „екстри“ – теглич и безконтактно зарядно. Ищецът търпял вреди от неизпълнението на ответника на договорното му задължение да достави автомобила в договорения срок – затруднения в ежедневието от невъзможността да ползва автомобил да ходи на работа, да пазарува, да води детето си на детска градина и т.н. Наложило се да сключи договор за наем на автомобил, сторил разходи за наем в размер на 3 000 лева за периода от 01.07.2022г. до 01.10.2022г. по сключения на 01.07.2022г. договор със св. Е..

Претенциите си ищецът предявил пред ответника, но вместо да получи исканата неустойка му били предложени аксесоари за автомобила и почивка в хотелски комплекс. Ищецът претендира сумата 3 000 лева, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното погасяване, както и неустойка по чл. 19 от договора от 28.10.2021г. за търпените неимуществени вреди от забавата на ответника, изразяващи се в притеснения, затруднения и проблеми в ежедневието, в размер на сумата 1 989.83 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „М.-П.“ ЕООД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава сключването на договора за продажба на автомобили и поръчка № 2SOV-081213/28.10.2021г. към него, с предмет автомобил „Форд Куга“, подробно описан в поръчката. Същите 3 нямали характер на предварителен договор – не съдържали уговорка за сключването на окончателен такъв, нито препращали към чл. 19 ЗЗД. Още при преговорите по сключването им ответникът узнал, че ищецът имал намерението да ползва външно финансиране, т.е., че автомобилът щял да бъде закупен от лизингова компания. Излага твърдения за установила се търговска практика в случаите, когато автомобилът все още не бил произведен – лизинговите компании изисквали клиентът-лизингополучател да сключи договор с доставчика, да извърши авансово плащане и едва когато автомобилът бъде доставен на територията на Р България, лизингодателят придобивал актива, а договорът с доставчика с първоначалния клиент се прекратявал, като на клиента се възстановявал заплатеният аванс. Ето защо ищецът изначално нямал намерение да изпълнява сключения на 28.10.2021г. договор с ответника, а единствено целял заплащане на аванса и стартирането на поръчката на желания автомобил при производителя. Именно затова три дни след сключване на договора между страните, на 01.11.2021г. ищецът сключил с лизинговата компания „ОББ И.“ ЕАД договорът за финансов лизинг. Автомобилът, предмет на поръчката на ищеца, бил доставен на територията на Р България на 04.10.2022г., за което ищецът бил надлежно уведомен.

На същата дата между ответника „М.-П.“ ЕООД и лизинговата компания „ОББ И.“ ЕАД бил сключен друг договор за продажба на автомобили и друга поръчка № 2SOV 084503/04.10.2022г., в които не било договаряно оборудване демонтируем теглич и безжично зареждане. Като ползвател на автомобила страните посочили ищеца Г. А. К., а на 05.10.2022г. лизинговата компания превела на ответника и разликата до пълната продажна цена. Ответникът се позовава на договорното си право той и производителят да променят цените и спецификациите. Като израз на добра воля и взаимни уговорки приспаднал сумата 2 250.02 лева с ДДС – стойност на демонтируем теглич и безжично зареждане, която сума съответно „ОББ И.“ ЕАД намалил дължимата от ищеца първоначална вноска по сключения между тях лизингов договор, безплатно предоставил на ищеца метални лайсни за праговете на автомобила и ваучер за почивка в хотел в курорта Банско, от който ищецът реално се възползвал. Оспорва твърдението на ищеца в исковата молба, че поръчаният от него автомобил бил предоставен на друг клиент. Оспорва претендираната неустойка – съгласно т. 3 от поръчката на ищеца срокът бил 151 работни дни след постъпване на сумата по т. 2.1 (авансовото плащане), т. 2.2 (окончателното плащане), както и прилежащите такси по сметка на продавача с ДДС и доколкото окончателното плащане по поръчката на ищеца въобще не постъпило по сметка на ответника, то срокът за доставка по т. 3 не започнал да тече.

Излага, че в никой момент ищецът не уведомил ответника, че има нужда от оборотен автомобил, тъй като продал собствения си, нито уведомил за намеренията си да наеме автомобил. Оспорва договора за наем и представените разписки - ЕГН на ищеца не съответствало в договора за наем. Оспорва и настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Намира още, че било недопустимо кумулирането на 4 претенциите за мораторна неустойка с обезщетение за заплатен наем. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Страните не спорят и от представените по делото писмени доказателства – сключен между страните договор за продажба на автомобили от 28.1.2021г., поръчка № 2SOV-081213/28.10.2021г. към него, проформа фактура по договор № 2SOV081213/28.10.2021г., оферта от 26.10.2021г., се установява постигнато от страните по делото съгласие, че ответникът „М.-П.“ ЕООД, продава, а ищецът Г. А. К., купува фабрично нов автомобил с марка, модел и спецификация, посочени в поръчкатаприложение към договора, а именно автомобил марка „Форд“, модел „Куга SUV STLine X 4WD 2.0 EcoBlue 190 PS A8”, цвят - Магнетик Грей, с пакет за асистенция на водача, подробно описан с поръчката, в т.ч. демонтируем теглич и безжично зареждане на смарт устройства.

Законът предвижда обикновена писмена форма за действителността на договора за продажба на нерегистриран автомобил, какъвто е процесният – чл. 144, ал. 1 ЗДвП.

В случая със сключването на писмения договор между страните от 28.10.2021г. формата за действителност е спазена. Правото на собственост по отношение на купения автомобил с конкретно уговорени характеристики преминава върху купувача, ако автомобилът вече е произведен, а ако все още не е, купувачът придобива правото на собственост върху него след възникването на вещта. Ето защо сключеният между страните писмен договор от 28.10.2021г. има характеристиките на договор за продажба на бъдеща родовоопределена вещ, а не на предварителен договор.