Решение № 12238 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12238 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110100978 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ВМ Строй“ ЕООД против Я. Г. З., Н. Г. З. и З. Г. З., с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК с искане да бъде допуснат до делба следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ******** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № *******/23.05.2024г. на изп.директор на АГКК, адрес по скица: село В, СО – район В, ул. „Ф“ № *, с площ по скица от 1703 квадратни метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:1049, квартал:

40, парцел

VII, при съседи по скица:

****,********,**********,*********,*****,*****,**********,, ЗАЕДНО с построената в имота СГРАДА с идентификатор: ********, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № ***** от 20.07.2011г. на изп.директор на АГКК с адрес на сградата по скица: село В, СО – район В, ул. „Ф“ № *, с площ по скица 139 кв.метра, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, при следните квоти:

2/6 за „ВМ Строй“ ЕООД;

2/9 за Я. Г. З.;

1

2/9 за Н. Г. З.;

2/9 за З. Г. З..

Ищецът твърди, че е собственик на 2/6 идеални части по силата на НА за покупко-продажба № 87, том II, рег. № 10245, дело № 253/2024г. Останалите 4/6 идеални части от имота са придобити от ответниците по силата на наследствено правоприемство от Г.Г. З.. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от тримата ответници, с който оспорват иска за делба като неоснователен и недоказан. Твърдят, че в полза на наследодателят им е изтекла 10-годишна придобивна давност по отношение на 2/6 идеални части от процесния имот.

Сочи се, че давностното владение е започнало на 31.12.2003г., когато Г З. е бил въведен във владение съгласно предварителен договор, обявен по-късно за окончателен, и е продължило до смъртта му – 18.07.2023г. Твърди се, че от този момент същият е упражнявал фактическа власт върху имотите явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено, като е демонстрирал намерение да владее имотите изцяло за себе си и е отблъснал владението на останалите съсобственици. Посочва се, че е оградил имота, ползвал е сградата и дворното място, като владението е продължило непрекъснато до неговата смърт през 2023 г.При условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи възражението за придобивна давност, ответниците оспорват правото на собственост на ищеца „ВМ Строй“ ЕООД върху претендираните 2/6 идеални части от имотите. Поддържат, че ищецът не е придобил валидно 1/6 идеална част, предмет на нотариалния акт за покупко-продажба от 12.12.2024 г. В тази насока излагат подробни твърдения относно собствеността върху процесните имоти и наследственото правоприемство след смъртта на Б.Н.. Посочват, че П.Н. е останал собственик на 1/6 идеална част от имотите и не се е разпоредил с нея. Позовават се на влязло в сила решение по гр. д. № 21304/2023 г. по описа на Софийския районен съд, с което договор за доброволна делба е бил прогласен за нищожен поради симулация. От това извеждат извод, че лицата, прехвърлили процесната идеална част на „ВМ Строй“ ЕООД, не са били нейни собственици към момента на сключване на сделката, поради което тя не е могла да произведе вещнопрехвърлителен ефект. Молят иска за делба да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като 2 съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 165, том VI, дело № 642/1990 г. от 09.10.1990 г., съставен от нотариус при Софийския районен съд (л.112 от делото), се установява, че на основание постановление от 03.10.1990 г., издадено по обстоятелствена проверка, за собственик по давностно владение е призната Т.Н.. С нотариалния акт същата е призната за собственик на нерегулирано дворно място с едноетажна постройка, представляващо имот пл. № 1049 с площ от 650 кв.м. по плана на с. В, местност „П“, при съседи: улица, ИВ.СТ., ХР.Б., М.К. и Е.Я..

Видно от представеното по делото удостоверение изх. № 158/19.08.2021г. за Б.К.Н. (л. 113 от делото), се установява, че същият е починал на 24.01.2003 г. и е оставил за наследници по закон съпругата си Т.Т.Н., дъщеря си С.Б.Н. и сина си П.Б.Н..

По делото е представен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 08.04.2005 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 2851/08.04.2005 г. на нотариус В.А., вписан в Службата по вписванията – София под вх. рег. № 15405/08.04.2005 г., акт № ***, том VIII. С договора страните Т.Т.Н., П.Б.Н. и С.Б.Н. са прекратили съсобствеността помежду си, като в дял на П.Б.Н. е поставен процесният поземлен имот с планоснимачен номер 1049, заедно с изградената едноетажна сграда, а останалите съделители са получили уравнение на дяловете съобразно уговореното в договора.

По делото е представено решение № 57 от 22.07.2008 г., постановено по гр. д. № 1761/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, IV състав, влязло в законна сила на 24.09.2008 г., с което е уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е обявен за окончателен сключен между Г.Г. З. и Т.Т.Н. предварителен договор за покупко-продажба за 4/6 идеални части от процесния недвижим имот.

Представено е саморъчно завещание, съставено на 18.08.2021 г. от Т.Т.Н.. От съдържанието му се установява, че завещателката е завещала притежаваното от нея движими и недвижимо имущество на Б.П.Н..

Видно от представеното удостоверение за наследници от 14.09.2021г. на Т.Т.Н., същата е починала на 06.09.2021г., като е оставила за наследници дъщеря си С.Н. и сина си П.Н..

3

По делото е представен протокол от 20.09.2021 г. за обявяване на саморъчно завещание, съставен от нотариус СТ.Н., рег. № 065 на Нотариалната камара. От същия се установява, че по молба на С.Е И. е било обявено саморъчно завещание, оставено от Т.Т.Н., починала на 06.09.2021 г.

По делото е представено съдебно удостоверение по гр.д. № 12669/2021г., видно от което П.Н. се е отказал от наследството на майка си Т.Т.Н., като този отказ е вписан в особената книга на съда по № 1808/28.09.2021г.

По делото е представено съдебно удостоверение по гр.д. № 51265/2023г., видно от което П.Н. се е отказал от наследството на баща си Б.К.Н., като този отказ е вписан в особената книга на съда по № 2058/23.10.2023г.

Представен е нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 140, том V, рег. № 11669, дело № 841/2021 г., по силата на който С.Н. се е разпоредила с притежавана от нея идеална част от процесния имот в полза на фондация „АМЕ“.

По делото е представена справка по партидата на процесния имот от Имотния регистър към Агенцията по вписванията, съдържаща данни относно вписаните актове и извършените разпоредителни сделки с имота. Видно от същата с нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот, вписан в Агенция по вписванията с №23730/01.04.2024г. и двойно вх. № 23327/01.04.2024г. фондация „АМЕ“ е прехвърлила на Р. П. К. 1/6 идеална част от процесния имот.

Видно от представения нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 91, том III, рег. № 5139, дело № 449/15.05.2024 г. на нотариус СТ.Н., Р. П. К. е прехвърлила на „ВМ Строй“ ЕООД 1/6 идеална част от процесните недвижими имоти.

Представено е решение от 27.09.2024 г., постановено по гр. д. № 21304/2023 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в законна сила на 19.10.2024 г., с което договорът за доброволна делба от 08.04.2005 г. е прогласен за нищожен като привиден.

Приет е и нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижими имоти № 44, том XI, рег. № 9292, дело № 213/12.12.2024 г. на нотариус К.М., по силата на който „ВМ Строй“ ЕООД е придобило от С.Н. и Б.Н. 1/6 идеална част от процесните недвижими имоти.

4

Представен е и нотариален акт за собственост на идеална част от недвижими имоти № 87, том II, рег. № 10245, дело № 253/2024 г. от 31.12.2024г. на нотариус К.М., вписан в Службата по вписванията – София, с който „ВМ Строй“ ЕООД е признато за собственик на 1/3 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор ******** и построената в него сграда с идентификатор ******** на основание дарение и покупко-продажба.

В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Й.М и В.Т.М..

Свидетелката Р.Й.М заявява, че познава Т.Н. от 1984 г., когато се установила да живее в с. В, като двете били съседи и поддържали близки приятелски отношения. Посочва, че семейството на Т.Н. притежавало два имота – един в центъра на селото на ул. „З.“ и друг в района на гара В, представляващ продълговато дворно място с хале в дъното му. Свидетелката описва имота като тесен и дълъг, ограден с телена ограда и стара червена метална врата, като от едната му страна се намирал имотът на Г З.. По думите халето се използвало за съхраняване на инструменти и съдове за вода, а в предната част на двора се засаждали различни култури и имало овощни дървета. Свидетелката заявява, че лично е посещавала имота многократно заедно с Т.Н. и членовете на семейството и че от 1984 г. до преместването на Т.Н. в София през 2013–2014 г. имотът се ползвал редовно от нея и семейството . След преместването посещенията продължили, но били поредки – приблизително два пъти месечно. Според свидетелката в поддържането на имота участвали С.Н., внучката Б. и съпругът на СТ, който косял тревата и извършвал по-тежката работа в двора. Свидетелката сочи, че никога не е виждала други лица да възпрепятстват ползването на имота от семейството на Невенови, нито е присъствала на конфликти във връзка със собствеността или владението му. Посочва още, че Б.Н. построил халето и че оградата на имота съществувала още през 80-те години.

Свидетелката В.Т.М. заявява, че познава семейството на Т.Н. от началото на 70-те години на миналия век. По нейните показания Б.Н. използвал процесния имот като място за изграждане на работилница, свързана с дейността му по обработка на метал. Свидетелката сочи, че първоначално в имота се съхранявали различни инструменти, а впоследствие било построено хале, в което били държани инструменти, бидони с вода и строителни 5 материали. Описва халето като барака, намираща се в имота на гара В. По думите в двора имало овощни дървета и се отглеждали картофи, като обработването на земята се извършвало от Т.Н., нейния зет Цонко и други членове на семейството. Свидетелката заявява, че между 2000 г. и 2012–2013 г. многократно е превозвала Т.Н. до имота, обикновено около два пъти месечно, за да полива насажденията, да събира реколта или да наглежда имота. Според нея и след 2013 г. Т.Н. продължила да посещава имота, макар и по-рядко, като до около 2015–2016 г. тя, дъщеря

СТ и внучката Б. го ползвали активно.

Свидетелката заявява, че не познава Г З. и никога не е присъствала на конфликт между него и семейството на Невенови. Посочва също, че не е виждала други лица да упражняват права върху имота. Заявява, че Б.Н. построил халето.

В подкрепа на възраженията си ответниците ангажираха свидетелите А.

П.Д. и Х.Й.Х..

Свидетелят А. П.Д. заявява, че живее в непосредствено съседство на процесния имот от 1996 г., като между неговия имот и процесния имало само една ограда. По думите му през целия този период имотът се стопанисвал единствено от Г З.. Свидетелят сочи, че заедно със З. изградили канализация с дължина около 360 м., както и че лично е участвал в почистването и подравняването на терена с багер. Описва процесния имот като място с хале, използвано за склад, оградено с телена мрежа и колове, с метална входна врата. Според него между халето и къщата на Г З. съществувал неограден участък от около 10–15 метра, който служел за достъп. Свидетелят заявява, че никога не е виждал други лица освен Г З. и неговите синове да ползват или стопанисват имота. Посочва, че процесният имот никога не е бил обработван като земеделска площ. Посочва изрично, че не е виждал в него да се засаждат картофи, нито други култури, като според него мястото било обрасло с трева и не се обработвало. Уточнява, че в съседния имот Г З. е отглеждал краставици и домати, но в процесния имот не са били засаждани култури и не е извършвана земеделска дейност. Свидетелят описва подробно начина на ограждане на имота. Според него имотът с халето е ограден с телена мрежа и колове, а отпред има метална входна врата. Уточнява, че между мястото, където се намира къщата на Г З., и халето има неограден участък с дължина приблизително между 10 и 15 метра, който служи за подход към халето. Освен този участък, според свидетеля целият имот е ограден. Посочва още, че около 6 месец преди разпита е видял мъж, придружаван от две жени и малко дете, да реже катинара на входа на имота. Относно къщата на Г З. свидетелят заявява, че тя е стара постройка, която впоследствие била преустроена от него, като към нея били изградени още две стаи. По думите му къщата била здрава и годна за обитаване, като Г З. я използвал за живеене до периода на пандемията. Свидетелят заявява още, че никога не е виждал Г З. да прогонва лица от процесния имот. Посочва, че не е виждал в имота нито Т.Н., нито Б.Н..

Разпечатката съдържа 44 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20d1bd54-c866-4545-a52a-a5451002b62a