Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2166 от 09.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5671/2023
Вид
Решение № 2166
Подписан
09.04.2025
В сила
13.02.2026
Състав
Галя Вълкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2166 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100105671 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Е. А. Г. срещу М. Н. Н. иск с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е брат на Т. А.а Г., починала на 06.02.2017 г. На 25.04.2014 г. Т. Г. и Е. Г., чрез настойник Н. Г., сключили М. Н. договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по отношение на недвижим имот: апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. “******* ведно със зимнично помещение без посочен № с площ 6 кв. м., както и 1,739% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. М. Н. не изпълнявала задълженията си по договора, не полагала грижи и не давала издръжка на Т. Г. и на Е. Г.. С решение по гр. дело № 5133/2017 г. на СГС, І-21 с-в бил развален сключения договор от Е. Г. в лично качество за ½ ид. част. В рамките на въззивното обжалване съдебният акт бил потвърден с решение № 1383/10.06.2019 г. по в.гр.дело № 843/2019 г. на САС. На 15.02.2017 г. Т. Г. починала. Неин наследник по закон е Е. Г..

Предвид неизпълнението на поетото по договора задължение Е. Г., в качеството на наследник на Т. Г., моли съда да развали сключения на 25.09.2014 г. договор за издръжка и гледане, за ½ ид. част собственост на Т. Г., на основание чл 87, ал. 3 ЗЗД.

1

Ответницата, чрез особен представител адв. Б. Ч., оспорва предявения иск. Посочва, че е учудващо защо Е. Г., като наследник на Т. Г., иска развалянето на договора от 2014 г. за частта, собственост на ответницата.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Л., поддържа предявения иск.

Ответницата, чрез особен представител адв. Ч., оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

На 25.09.2014 г. с нотариален акт № 112, том ІІ, рег. № 7733, дело 256/2014 г. на нотариус В.Г. с район на действие СРС е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане между Е. А. Г. и Т. А.а Г., действащи чрез настойник Н. Е. Г. в качеството им на прехвърлители и М. Н. Н., в качеството й на приобретател. Предмет на договора е прехвърляне право на собственост на ½ ид. част за всеки от прехвърлителите по отношение на недвижим имот: апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със зимнично помещение без посочен номер и с площ по доказателствен акт от 6 кв. м., както и 1,739% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна общинска земя. М. Н. поема задължение за гледане и издържане на прехвърлителите.

Отбелязано е, че те запазват пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

С решение № 7370/26.11.2018 г. по гр. дело № 5133/2017 г. на СГС е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният договор за ½ ид. част, прехвърлена от Е. Г.. В рамките на осъществения инстанционен контрол с решение № 1383/10.06.2019 г. по в.гр.дело № 843/2019 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено обжалваното решение.

Т. А.а Г. е починала на 06.02.2017 г. Неин наследник по закон е брат й Е.

А. Г..

С решение № 2806.13.05.2024 г. по гр. дело № 12433/2023 г. на СГС, VІІ брачен състав, е отменено пълното запрещение на Е. Г..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Й.Е.. Свидетелят сочи, че познава Е. Г. и семейството им от 2010 г., познавал е и сестра му Т.. Тя е била с дълбока степен на умствено изоставане и е живеела „по домове“. На Е. Г. му помагала дъщеря му Н. Г., а М. била бившата съпруга на Е. Г.. Свидетелят знае, че са разведени от години и не 2 познава М. Н.. Свидетелят сочи, че не е виждал М. Н. да се грижи за Т. в моментите, когато тя е пребивала на адреса в ж.к. „Красно село“. Няма информация да й е осигурявала издръжка. От казаното от Е. Г. свидетелят знае, че М. Н. е получавала пенсията за инвалидност на Т. Г.. Допълнително свидетелят сочи, че М. Г. е била настанена в дом „някъде в Бобовдол или нещо край Дупница“. Свидетелят не знае в М. Н. да е търсила Т. Г. в този дом, да се е грижела за нея, да я е взимала временно в дома си, да й купувала дрехи или по друг начин да й е осигурявала издръжка. Знае, че това е правено от Н. – племенницата на М..

Договорът за препрехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен, като срещу придобитото право на собственост приобретателят се задължава да полага грижи за прехвърлителя в пълен обем, съответен на нуждите във всеки конкретен момент, както и да осигурява издръжка. Неизпълнението на задължението е основание да се развали двустранната сделка.

В конкретния случай съдът въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че Т. Г. е била с умствена изостаналост към датата на сключване на договора за издръжка и гледане, действайки чрез настойник Н. Г.. Установява се, че приживе Н. Г. е била настанена в социална услуга резидентна грижа извън гр. София. Не се установяват каквито и да било действия от страна на М. Н. за задоволяване нуждите на Т. Г. въпреки престоя й в социалната институция – от храна, облекло, подобряване на битовите условия при престоя в институцията, дори контакт чрез посещения в дома или вземане на Н. Г. за отпуск или краткотрайни посещения в дома на ответницата. Установява се, че М. Н. живее извън България, не е ангажирала и трето на спора лица за осъществяване на грижи и предоставяне на издръжка.

При така установените факти и обстоятелства съдът намира от страна на М. Н. да е налице пълно изпълнение на поетото задължение спрямо Т. Г..

По изложените съображения съдът намира за основателен предявения иск с право основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

По разноските.

По делото е представено пълномощно от Е. Г. за адв. А. Л., но е и договор за правна защита и съдействие с отбелязване за договорено 3 адвокатско възнаграждение и приложим начин за плащане. Ето защо разноските за адвокат следва да останат в тежест на ищцовата страна.

С определение от 28.06.2023 г. ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса и разноски в размер в общ размер 1 973,08 лв., от която: на 329,62 лв. – държавна такса, както и възнаграждение за особен представител в размер на 1643,46 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

РАЗВАЛЯ по предявения от Е. А. Г., ЕГН ********** в качеството му на наследник на Т. А.а Г., ЕГН **********, срещу М. Н. Н., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения на 25.09.2014 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 112, том ІІ, рег. № 7733, дело № 256/2014 г. на нотариус В.Г. с район на действие СРС, с който Т. А.а Г. прехвърля на М. Н. Н. ½ ид. част от недвижим имот: апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план 66,30 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище, на изток и юг – двор, Б.Г.С., ведно със зимнично помещение – без посочен номер и площ по доказателствен акт, а съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7209005884/09.09.2014 г. на СО, дирекция ПАМДТ, отдел МДТ „Красно село“ – 6 кв. м., при съседи: коридор, на изток – командно помещение, на юг – двор, С., Д.И С.Н., заедно с 1,739 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна общинска земя.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. Н. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в общ размер 1 973,08 лв. – държавна такса и разноски, дължими за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5