Определение № 588 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 588 гр. София, 04.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600709 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СГП срещу определение от 10.04.2024 г. на СГС, НО, 12-ти състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2208/2023 г., с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

В протеста се твърди, че определението е неправилно и необосновано.

Изразява се несъгласие с твърдението на съда, че не са посочени конкретни факти по създаването на ОПГ, тъй като по делото няма повдигнато и предявено обвинение за образуване /създаване/ на такава група, а са предявени обвинения за ръководене и участие в ОПГ, т.е. предмет на обвинението е именно ръководене и участие в такава група, а не създаване.

На следващо място се посочва, че в обстоятелствената част на обвинителния акт – стр.4, 5, 6 и 7, достатъчно конкретно, ясно и в необходимия обем са посочени конкретните роля, участие и принос на всеки един от обвиняемите при извършване на деянието, за което му е повдигнато и предявено обвинение. Описана е била установената фактическа обстановка и е посочено въз основа на кои доказателства е била установена. Посоченият кръг от обстоятелства, които са останали неизяснени за съда, според прокуратурата 1 касаят съществото на делото и подлежат на установяване в хода на съдебното следствие и поради това не се явяват основания за прекратяване на съдебното производство. Изразява се становище, че правомощията на съда в процедурата по чл.248 от НПК не следва да водят до вмешателство в работата на прокуратурата чрез указване на това как държавното обвинение да конструира или обоснове тезата си. Счита, че констатираните от съда пропуски не препятстват пълноценното осъществяване на правото на защита на обвинените лица, тъй като от обвинителния акт става ясно каква е фактическата рамка на обвинението, като в синтезиран вид тя е залегнала и в диспозитива към акта. Допълва се, че след като обвинителния акт е достатъчно ясен и отговаря на изискванията на закона, се счита, че няма основания да се приеме, че в конкретното съдържание са нарушени правата на обвиняемите да разберат в какво са обвинени. Изразява се становище, че всички поставени от защитата въпроси, касаещи доказването на обвинителната теза, следва да се разгледат в съдебната фаза по същество.

По повод довода на съда, че в диспозитива на обв.акт и постановлението за привличане на обв.Д. Д. по чл.159г вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 от НК е посочено, че деянието е извършено в изпълнение на решение на ОПГ, както е посочено и лицето Г. Д. Д., се изразява становище, че посочването на това лице, /което няма процесуално качество по това наказателно производство/, представлява допускане на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.248а от НПК и по никакъв начин не е нарушило правото на обв.Д. да разбере в какво е обвинен. Никъде в обст.част на обвинителния акт, това лице не е посочено като ръководител или участник в ОПГ, и по отношение на това лице не са излагани никакви факти, тъй като то няма отношение към настоящото наказателно производство. Не се спори, че несъмнено в диспозитива на обв.акт и предявеното обвинение по чл.159г вр.чл.159а, ал.2 т.6 вр.ал.1 от НК спрямо Д. Д. е посочено, че деянието е извършено в изпълнение на решение на ОПГ, като е посочен ръководителя и участниците в групата, както и лицето Г. Д. Д., но това е фактическа грешка, която би могла да бъде отстранена от прокурора по реда на чл.248а ал.1 от НК.

По повод довода на съда, че в обст.част на обв.акт по вторичните престъпления по чл.159г вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 от НК, предявени по отношение на обв.Л.В., то те са посочени като извършени по идентичен 2 начин, без индивидуализация на обстоятелствата, като в обв.акт са изложени фактите по посочените обвинения, тъй като видно от свидетелските показания, деянията са извършени по идентичен начин. Поради това прокуратурата не счита, че идентичното фактологично описание на посочените деяния представлява процесуално нарушение, при положение, че твърденията, съдържащи се в тези показания също са идентични. Въз основа на тези аргументи прокуратурата счита, че не са налице съществени процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменено определението, постановено от СГС, с което е било прекратено съдебното производство по делото и то е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, като бъде дадена възможност на прокурора да изпълни процедурата по чл.248а от НПК и да внесе нов обвинителен акт, след отстраняване на очевидната фактическа грешка.

Частна жалба срещу определение на СГС е депозирана в срок от подс.Т.

М. чрез защитника му адв.В.Б.. Обжалва се определението на съда в частта, в която е било отхвърлено искането по чл.248 т.6 от НПК за изменение на мярката за неотклонение спрямо подсъдимия, като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. По повод направеното искане за изменение на упражняваната спрямо подс.М. мярка за неотклонение „гаранция“ в пари в размер на 4000 лева, съдът приел, че началния стадий в който се намира съдебното производство препятства възможността да се направи преценка дали изменение на мярката за неотклонение би обезпечила целите, заложени в чл.57 от НПК. Защитата не споделя аргументите на съда, тъй като от вземане на първоначалната мярка за неотклонение спрямо подсъдимия са изминали повече от две години, като съдът тогава е преценил, че мярка за неотклонение „гаранция“ в пари в размер на 4000 лева, би изпълнила целите на чл.57 от НПК. Към момента, подс.М. винаги е имал изрядно процесуално поведение и никога не е ставал причина за шиканиране на процеса или повод за започване на други наказателни производства спрямо него. При положение, че съдебната практика приема, че колкото повече време изминава, толкова повече намалява опасността от реализиране на някоя от отрицателните хипотези на чл.57 от НПК, то несъмнено изминаЛ. период от първоначално определената мярка спрямо подс.М., е обстоятелство, което налага нейното изменение. Още повече, че към момента, той е единственият спрямо когото е приложена несъразмерно тежка мярка за процесуална принуда, макар, че не е 3 променен обема на събраните доказателства.

Защитата обръща внимание, че в случай, че бъде върнато делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения по реда на чл.248 т.3 от НПК, то спрямо М. ще е налице хипотезата на чл.234 ал.8 от НПК, в която е указано, че мерките за процесуална принуда следва да се отменят при изтичане на повече от една година и шест месеца от прилагането в случаите на тежко престъпление и повече от осем месеца в останалите случаи. Освен това се посочва, че на 29.08.2023г., подс.М. е сключил договор за потребителски кредит на стойност 35 000 лева, което обстоятелство налага преоценка на финансовите и социални възможности на лицето, което е баща на дете, родено през 2023г. и се опитва да покрие нуждите на семейството си.

Въз основа на тези съображения, защитата счита, че парична гаранция в този размер е несъразмерна с оглед развитието на наказателното производство.

Поради това, че не е налице подс.М. да се укрие и да извърши ново престъпление, както и че е с чисто съдебно минало, то се налага извод, че изменение на мярката му за процесуална принуда ще обезпечи правилното развитие на наказателното производство. Поради това се моли да бъде отменено определението на съда, с което е било отхвърлено искането за изменение на мярката за процесуална принуда спрямо подс.Т. М.. Към жалбата са приложени заверено ксерокопие от договор за потребителски кредит и удостоверение за раждане на дете.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с изложените в частния протест съображения, с доводите в частната жалба и постановеното определение, като взе предвид материалите по делото и внесения за разглеждане обвинителен акт, намери за установено следното:

Частният протест е подаден от страна с правен интерес от оспорване на съдебния акт и в срока по чл.342 ал.1, във вр. с чл. 249 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустим.

Процесуално допустима е и подадената от лице с правен интерес частна жалба.

Съдебното производство е било образувано по реда на чл.247, ал.1, т.1 от НПК по внесен обвинителен акт от СГП, с който е повдигнато обвинение срещу Л. Х. В. за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.1 вр.ал.1 от НК и 4 единадесет деяния по чл.159г вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 от НК, срещу Г. Л. С. за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 от НК, срещу Г. Й. И. за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 от НК и по чл.159г вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 от НК, срещу Т. В. М. за престъпления по по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 от НК и по чл.159г вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 от НК и срещу Д. И.

Д. за престъпления по по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 от НК и по чл.159г вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 от НК.

При решаване на въпросите по чл.248 от НПК и след като е отчел становищата на страните, съдът е възприел, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, ограничили процесуалните права на обвиняемите и отстраними при ново разглеждане на делото от прокурора. Така, на първо място според първия съд процесуалните нарушения се изразяват в непосочване в обстоятелствената част на обвинителния акт на конкретни действия от страна на обвиняемите в твърдяното за извършено инкриминирано деяние, съответно за ръководене на организирана престъпна група от подс.Л. В. и участие на останалите подсъдими в организираната престъпна група, като не били посочени конкретни факти относно създаването на ОПГ, къде и как се е стигнало до нейното създаване. Относно обвинението на подс.Д. Д., конкретно за престъпление по чл.159г вр.чл.159а ал.2 т.6 от НК било посочено, че е извършено в изпълнение на решение на ОПГ, като са били посочени ръководителя и участниците, както и било посочено лицето Г. Д. Д., за когото в обв.акт не фигурирали никакви факти. Според съда, ако лицето Г.

Д. не е бил част от ОПГ, то следва да се изготви постановление за частично прекратяване на наказателното производство. Освен това, липсвали данни за конкретна дата, на която подс.Г. С. е преустановил участието си в ОПГ.

Липсвала и индивидуализация на деянията, извършени от подс.Л. В., което също било посочено от съда като основание за прекратяване на съдебното производство.

Посочените изводи на съда, мотивирали прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора, не се споделят от въззивната инстанция, тъй като не покриват изискванията на чл.248 ал.1 т.3 от НПК

5

Безусловното спазване на изискванията, посочени в разпоредбата на чл.

246, ал. 2 от НПК, освен, че се определя от императивния й характер и изчерпателно изброените обстоятелства, които следва да съдържа обвинителния акт, има важно значение и поради факта, че внасянето на обвинителния акт в съда определя фактическите рамки, в които протича съдебното производство. Съдът е длъжен да разгледа делото само по отношение на посочените в него обвиняеми, за престъпленията, които са инкриминирани и във връзка с отразените фактически обстоятелства, така, както прокуратурата ги е приела за установени. Сред едни от обстоятелствата, подлежащи на задължително отразяване в обвинителния акт са фактическите данни относно изпълнителното деяние на конкретното престъпление, за което подсъдимите лица са привлечени да отговарят и в тази връзка начинът и механизма на осъществяване на престъпното поведение.

Съгласно ТР № 2 от 2002 г.на ОСНК на ВКС, което е задължително за приложение от съдилищата, „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита“, като в обвинителния акт, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Липсата на посочване на факти от тази категория, съгласно цитираното по-горе решение, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на страните в съдебното производство. Следователно, винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените липси или непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него. В този смисъл, в обстоятелствената част на ОА следва да бъдат изчерпателно посочени фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна на престъплението, в чието извършване е обвинено лицето, срещу което се води наказателното производство. Освен достатъчни да обосноват фактическото обвинение, изложените факти следва да са непротиворечиви, за да бъдат ясни за обвиняемия и да не създават възможност за различна интерпретация и преценка. Спазването на това 6 изискване е задължително, защото по този начин с обвинителния акт се посочват границите, в които протича процеса по установяване на обстоятелствата, предмет на доказване по чл. 102 НПК. Неизпълнението на това задължение винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото води до ограничаване на правото на защита на подсъдимия в съдебната фаза на процеса. Едновременно с това, липсата на пълна и ясна фактическа рамка на обвинението с достатъчно и прецизно посочени обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на всяко деяние - предмет на делото, поставя съда в невъзможност при провеждане на първоинстанционното производство да прецени на базата на събрания доказателствен материал, дали твърдените от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, са доказани.