Решение № 327 от 27.10.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. ХАСКОВО, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20225600500362 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК,образувано по жалба на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.София срещу решение № 51 от 24.02.2022 год., постановено по гр.д. № 1438 / 2021 год. по описа на Районен съд Димитровград, с което е прогласена нищожността на договор № **** от **** за предоставяне на финансови услуги от разстояние сключен между „Фератум България“ ЕООД – гр.София и Г. С. Л., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречащ на императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли иска.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Г. С. Л.,в който оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред Районен съд

Димитровград е образувано по искова молба, подадена от Г. С. Л. против „Фератум България“ ЕООД – гр.София, с искане да се приеме, че сключения договор № **** от ***** за предоставяне на финансови услуги от разстояние с „Фератум България“ ЕООД София е нищожен на основание чл.26, ал.1 от 1

ЗЗД като противоречащ на разпоредбите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.68 е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП. При условията на евентуалност е предявен иск за обявяване нищожността на чл.5 от договор № 917897 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 28.08.2020 год., сключен с „Фератум България“ ЕООД – гр.София на основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД като противоречащ на разпоредбите на чл.10 а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.68 е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП.

Безспорно е установено, че на 28.10.2020 год. страните са сключили договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, неоспорен от страните,в изпълнение на който заемодателят „Фератум България“ ЕООД – гр.София е предоставил на заемателя Г. С. Л. сума в размер на 800 лева, с договорен падеж – 12.12.2020 год., в срок до която дата заемателят е поел задължението да върне наред с главницата – отпуснатия заем и лихва в размер на 27.04 лева. Годишният процент на разходите по заема е определен в размер на 49.85 %, съгласно т.4 от договора.

Съгласно т.5 от договора, заемът се обезпечава с

Поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството. От съдържанието на посочената договорна клауза се установява още, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема, както и това, че договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. В изпълнение на посочената договорна клауза, на 29.10.2020 год. между Фератум Банк – „гарант“ и Г. С. Л.

– „клиент“ е сключен договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който дружеството – гарант предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за заем при договорено възнаграждение в размер на 343,04 лева, дължимо от клиента за предоставената гаранция.

Съгласно чл.138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Следователно и доколкото договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по силата на този договор в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този договор да е установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение.

Установяването на такова задължение в тежест на длъжника следва да се приеме за сключено в разрез с добрите нрави и основание за обявяване на нищожността на клаузата на т.5 от договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелството, че предоставянето на заемните средства, с изпълнението на което задължение от страна на заемодателя, договорът за заем поражда своето действие е обусловено и от задължението на заемателя да сключи договор за поръчителство, изключва приложението на чл.26, ал.4 от ЗЗД, от което следва извода, че нищожността на т.5 от 2 договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, влече нищожност на целия договор.

В подкрепа на извода за нищожност на сключения между страните договор следва да се посочи и това, че същият не отговаря на изискванията за действителност, предвидени в чл.10, ал.1 от ЗПК – да е сключен по ясен и разбираем начин, доколкото в договора за заем липсват клаузи относно размера и начина на погасяване на възнаграждението за поръчителство. В самия договор за гаранция също не се съдържат клаузи, уреждащи условията и сроковете за заплащане на такса за предоставяне на гаранция / поръчителство – обстоятелство, което обуславя извода за нищожност на договора за заем и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона – чл.10, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

В разглеждания случай е налице и нееквивалентност на насрещните престации, предвид това, че задължението по договора за заем е в размер на 800 лева, а това по договора за поръчителство – 343,04 лева, приблизително 1/4 от обезпеченото вземане.

Достигайки до същия краен извод за основателност на иска за обявяване нищожността на договор № 941099 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 28.10.2020 год. и уважавайки същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 24.02.2022 год., постановено по гр.д. № 1438 / 2021 год. по описа на Районен съд Димитровград.

О С Ъ Ж Д А „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,

ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20 да заплати на Д. В. М. – адвокат от Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на кантората - гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, сумата в размер на 300 /триста/ лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна адвокатска помощ под формата на процесуално представителство пред въззивния съд на Г. С. Л., ЕГН ********** от ****, на основание ч.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4