Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35834 от 05.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49894/2023
Вид
Определение № 35834
Подписан
05.09.2024
В сила
05.09.2024
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 · Закон за наследството
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35834 гр. София, 05.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20231110149894 по описа за 2023 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.

140, ал. 3 ГПК:

„Ю. Б.“ АД е предявило срещу Т. Х. П. и М. П. П. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат по сключения между ищцовото дружество и наследодателя им – П. П. П.., договор за издаване на кредитна карта „Е.“ от 06.01.2006г. по ½ от следните суми в общ размер: 2739.25 лева - главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 16.01.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 892.68 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.06.2018 г. до 29.08.2022 г., 390.22 лева - мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 12.03.2020 г., 49.64 лева – такси за периода от 20.11.2017 г до 23.03.2018г. и 264 лева – обезщетение за уведомяване, начислено за периода от 13.10.2020г. до 31.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 2275/2023г. по описа на СРС, 71 състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че между „Ю. Б.“ АД и П. П. П.. е бил сключен договор за издаване на кредитна карта „Е.“ от 06.01.2006г., по силата на който на наследодателя на ответниците е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5670 лева и е издадено като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта. Посочва се, че с оглед специфичния характер на кредитния продукт, наследодателят на ответниците е можело да усвоява различни суми, през различни периоди, като в случая дължи като главница възстановяване само на това, което е изтеглил/потребил като стойност от картата. Ето защо било възможно за някои месеци да не се дължи нищо. В конкретната хипотеза се поддържа, че претендираната главница представлява сбор от всички усвоени суми, като от тях са приспаднати направените от картодържателя погашения. Подчертава се, че първата транзакция по договора е осъществена при извършено плащане за покупка на стока от търговски обект на „Т.“ АД. Твърди се, че съгласно чл. 10 от Общите условия към договора в случай че картодържателят погаси задълженията си до датата, посочена в месечното извлечение, не се начислява лихва. Посочва се, че върху незаплатените суми била начислявана възнаградителна лихва по реда на чл. 11 от Общите условия към договора, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че на 15.06.2017г. между П.

П. П.. и банката било сключено допълнително споразумение към процесния договор, с което се променя вида на издадената кредитна карта от „Е.“ на „М.“ и се приема действието на нови общи условия. Подчертава се, че за предоставянето и управлението на кредитната карта и други услуги по договора, от банката са начислявани и различни такси. Ищцовото 1 дружество сочи, че кредитополучателят П. П. П.. е починал на 05.01.2018 г., поради което на основание чл. 60 от ЗН е отправил претенции за заплащане на процесните суми към неговите наследници – ответниците по настоящото дело, но същите не са погасили задълженията. Твърди се, че процесният договор е бил прекратен. Ето защо се моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

При извършване на проверка за редовност на исковата молба съдът констатира, че е налице неяснота относно размера на претендираните от всеки от ответниците суми, доколкото от ищцовото дружество са посочени единствено общият размер на главницата, възнаградителна лихва, мораторната лихва, таксите и обезщетението за уведомяване.

Разпределение на доказателствената тежест.

За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ ищецът следва да докаже следните факти: Сключен между банката и П. П. П.. Договор за издаване на кредитна карта „Е.“ от 06.01.2006г., по силата на който на П. е предоставена карта с лимит 5670 лв., а за П. П. П.. е възникнало задължение за погасяване на кредита, заедно с възнаградителна лихва в претендирания размер за посочения период и заемни такси, обезщетение за уведомление вкл. техния размер, както и настъпила изискуемост на претендираните вземания. Следва ищецът да докаже и че ответниците са наследници на П.

П. П.. при съответните квоти.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. Наследодателя на ответниците да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки.

Ответниците разполагат с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответниците е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

По доказателствата

Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

С оглед процесуалното поведение на ответника, съдът намира, че произнасянето по релевираното от ищеца доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отложено за първото по делото заседание.

Следва да се приложи по делото ч.гр.д. № 2275/2023 г. на Софийски районен съд, 71 състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2024 г. от 13.30 ч., за което страните да бъдат призовани (ответниците – както на електронния адрес, на който вече са уведомявани, така и с призовка на известните по делото адреси).

УКАЗВА на ищеца „Ю. Б.“ АД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба, с преписи за ответниците да посочи каква част от процесните суми претендира от всеки от ответниците, като съобрази за какви суми е издадена срещу двамата ответници заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 2 от ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в срок и в цялост на посочените нередовности, исковата молба ще бъде върната.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ частно гр.д. № 2275/2023 г. на СРС, 71 състав.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3