Решение № 93 от 09.12.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Троян, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Административно наказателно дело № 20254340200276 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0359-000263 от 16.06.2025година, издадено от Милен Иванов Бочев - Началник сектор в РУ Троян при ОДМВР Ловеч, на жалбоподателя Г. Д. В. от гр.Троян е наложено административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева, на основание чл. 183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, както е описано в посоченото наказателно постановление. Същото е обжалвано в законоустановения срок от Г. Д. В., която прави искане за отмяна на наказателното постановление поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание Г. Д. В., редовно призована, не се явява, не се явява и нейния процесуален представител адв. М. Ц. от АК – ***. Становище по същество адв. Ц. е изложила с молба вх.№7226/12.11.2025г., приложена по делото /л.59-61/. В молбата си адв. Ц. излага подробни аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН.

За ответника по жалбата Началник сектор в РУ Троян при ОДМВР Ловеч, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. В писмено становище Милен Иванов Бочев - Началник сектор в РУ Троян при ОДМВР Ловеч е направил искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, с изложени аргументи за това. Ангажирани са доказателства.

1

От показанията на разпитаните по делото свидетели В. П. Х., Й. С. Н., Ц.

С. Г. и Т. Р. Х. и от приложените към делото писмени и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.01.2025г., около 12,08 часа лек автомобил Нисан Кашкай с рег.

№***, собственост на ***, бил паркиран в гр.Троян, на улица «***» №4.

Свидетелят Т. Р. Х. – ***, заснел процесния автомобил и още 4 такива и на 14.02.2025г. подал сигнал до РУ Троян при ОДМВР Ловеч за неправилно паркирани леки автомобили. Към него приложил снимков материал на паркираните леки автомобили с отбелязани на тях дата и час за твърдяните нарушения. В сигнала си свидетелят Х. посочва, че неправилното паркиране затруднява достъпа на гости до комплекс «***», както и достъпа на транспортни средства, зареждащи комплекса, а и на специализирани автомобили при необходимост.

По повод на сигналното писмо в РУ – Троян била образувана преписка рег. №359000-1713 от 14.02.2025г., в хода на която мл. полицейски инспектор в РУ – Троян провел разговори и снел писмени сведения от част от лицата нарушили забраната за паркиране на ул. «***» в гр.Троян.

В конкретния случай, на жалбоподателката В. била връчена призовка на 24.03.2025г., със задължение да се яви в РУ – Троян на 25.03.2025г., но същата не се е явила. Във връзка с образуваната преписка на 16.04.2025 година било изпратено писмо до РУ – Трън, ведно с предоставения към сигнала снимков материал с искане за установяване водача на лек автомобил Нисан Кашкай с рег.№*** на 27.01.2025година. В отговор на това писмо, на 13.05.2025 година в РУ – Троян е получена декларация с рег.№361р-3348/13.05.2025г., попълнена от собственика на лекия автомобил ***, от която е видно, че на 27.01.2025г. за времето от 08.00 до 22.00 часа автомобила е бил предоставен на жалбоподателката В.. Предвид горното, на 04.06.2025година на Г. Д. В. бил съставен АУАН серия АД, бл. №777031 от 04.06.2025 година от В. Х. П. – мл. полицейски инспектор при РУ Троян в присъствието на свидетелите Й. С. Н. и Ц. С. Г. и двамата служители на РУ - Троян, за това, че на 27.01.2025г., около 12:08 часа, в гр.Троян, на улица «***» №4, като водач на лек автомобил Нисан Кашкай с рег.№***, собственост на ***, спира и паркира автомобила в зоната на знак В27 /спиране и паркиране забранено/. Описано е в АУАН, че нарушението е отразено в преписка №359000-1713/14.02.2025година.

Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателката В., в качеството на нарушител, която в графа „обяснения и възражения” е отразила, че на посочената в акта дата е получила автомобила, но през този ден автомобила не е ползван само от нея. Екземпляр от акта е връчен на В. на същата дата, на която е съставен, а именно 04.06.2025 година. В законоустановеният тридневен срок от подписване на акта по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, Г. Д. В. не е подала писмено възражение срещу съставения срещу нея акт.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 25-0359000263 от 16.06.2025г. от Милен Иванов Бочев–Началник сектор в ОДМВР – Ловеч, РУ гр. Троян, с което на Г. Д. В. е наложено административно наказание глоба в размер 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от същия закон. Описано е в наказателното постановление, че нарушението е отразено в преписка №3590002 7113/14.02.2025г.

В законоустановеният четиринадесетдневен срок Г. Д. В. е подала жалба, с която моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Навежда твърдения за допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, относно компетентността на лицето съставило АУАН. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед т.3.9. от същата заповед, поради което издалото НП лице е компетентно.

Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.

Съдът като анализира писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и възраженията на страните счита, че жалбата се явява основателна и доказана.

При описаната по горе фактология, съдът намира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, които нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки правото му на защита. Именно с оглед осигуряване това право на соченото за нарушител лице, ЗАНН е въвел конкретни и ясни изисквания по отношение процедурата по съставяне на АУАН и неговите реквизити, а също и тези на наказателното постановление, издадено на база на констатациите в акта. Освен това, съдът намира за недоказано, единствено на основание събраните доказателстваснимки на автомобила, направени с несертифицирано от БИМ устройство, авторството на нарушението.

На първо място, актът за установяване на административно нарушение е съставен при нарушение изискванията на чл.40 ЗАНН по отношение на свидетелите. В чл.40, ал.1-4 от ЗАНН е посочено в присъствието на кои лица се съставя АУАН. Освен нарушителят или негов представител, следва да присъстват свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел или свидетели-очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя. В ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично следва да се отбележи в АУАН.

В настоящия случай, бе безпротиворечиво установено от събраните в хода на делото доказателства, че АУАН, станал основание за издаване на обжалваното наказателно постановление, не само е съставен от лице, което не е било очевидец на нарушението, но и свидетелите по акта, също не са били очевидци на нарушението, а единствено на съставянето му, въпреки наличието на свидетел, а именно лицето подало сигнала, което е и 3 единствения очевидец на извършване на нарушението.

В този случай съдът намира, че актът е съставен в разрез с изискванията на чл.40 ЗАНН, доколкото в АУАН или отделен друг документ не са отразени уважителни причини, водещи до невъзможност свидетелят-очевидец да присъства на съставяне на акта и да отрази верността на констатациите, още повече, че възраженията за самоличността на нарушителя и годността на приложения снимков материал се явяват спорни по делото. Няма данни по делото свидетелят Т. Р. Х. да е бил канен за свидетел по акта, и актът е бил съставен в присъствието на свидетели-неочевидци на нарушението. Именно положен подпис от свидетел-очевидец е изискването, което в най-голяма степен гарантира истинността на констатираните факти. При наличие на очевидец на нарушението или на неговото констатиране в акта за установяване на административно нарушение не следва да се посочват свидетели други лица присъствали само при съставянето му, защото това затруднява дейността на административно наказващите органи и съдилищата при разкриване на обективната истина.

Конкретният случай е точно такъв, доколкото разкриването на обективната истина и по-конкретно самоличността на дееца – нарушител е изисквало свидетеля, констатирал нарушението да присъства при съставянето на акта и отделно от това да сигнализира своевременно органите на реда, за да бъде идентифициран непосредствено нарушителя, осъществил нарушението.

Сигналното писмо е подадено в РУ – Троян на 14.02.2025г. за нарушение, извършено евентуално на 27.01.2025 година.

Правилото за непосредственото възприятие се явява значимо при възникнал спор за обстоятелство, от значение за доказаността на нарушението и в случай, че бе спазено, доказателствената база не би почивала единствено на показанията на един свидетел и то разпитан за първи път в съдебна фаза на производството.

По преписката не са приложени, дори не са споменати каквито и да е други материали, които да съдържат непосредствени и преки данни за факта на твърдяното нарушение. Прави впечатление, че лицето, което на практика е констатирало нарушението на мястото, където се твърди, че е извършено, и съответно е заснело автомобила, не фигурира в акта дори като свидетел.

Отделно от изложеното, липсват данни, не се и твърди, а точно обратното и актосъставителя и свидетелите посочват в показанията си, че не са възприели лично факта на нарушението, нито са присъствали при констатиране на нарушението, както предвижда чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Като съществен пропуск съдът отчита и липсата дори на индиция, дали това лице е или не е свидетел само при съставянето на акта, както и изрично отбелязване, защо акта не е съставен в присъствието на свидетели на самото нарушение, както предвижда чл.40, ал.3 от ЗАНН. В този смисъл е и едно от основните възражения на жалбоподателката В., което и съдът споделя.

В практиката не е изчистен въпросът дали гореописаното нарушение на процесуалните правила е съществено. Според настоящия съд то е такова, тъй като щом затруднява органите в разкриване на обективната истина, то затруднява и правото на защита на соченото за нарушител лице. Освен това, институтът на свидетелите по акта не случайно е заложен от законодателя и е 4 обособен в разпоредбата на цял един член от ЗАНН, като в него се наблюдава известна аналогия с института на поемните лица в наказателното право, а нарушенията, допуснати при ненадлежно закрепване на действието по разследване, посредством участие на поемни лица, са винаги съществени, до такава степен, че съответното действие се изключва като доказателство.

Следователно, едно подобно нарушение на процесуалните правила в случая опорочава АУАН изначално и не му позволява да изпълни своята функция.

На следващо място, в акта и в наказателното постановление са посочени различни преписки, образувани по повод извършеното нарушение. В АУАН актосъставителя е отразил, че нарушението е отразено в преписка вх.№ 359000-1713 от 14.02.2025 година, а в НП е посочено, че нарушението е отразено в преписка вх.№ 359000-7113 от 14.02.2025 година, каквато преписка по делото не е налична.