Определение № 1999 от 23.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1999 гр. Пловдив, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248,ал.3,изр.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД ***,представлявано от адв.Е.И. като пълномощник на

Ц.

А.

М.,ЕГН-********** п р о т и в определение

№

3752/18.03.25г.,постановено по гр.д.№ 4991/24г.по описа на Районен съд- Пловдив,19-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на ЕАД Е.И. за изменение на постановеното по делото решение № 604/13.02.25г.в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение,иска се отмяната му и изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските,като се присъди и ДДС върху определеното от съда адв.възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост.

Ответниците по частната жалба „Файненшъл България“ЕООД,ЕИК-202513690,ЕГН********** и „Изи Асет мениджмънт“АД,ЕИК-131576434 намират същата за неоснователна по съображения,изложени в депозираните писмени отговори.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на Ц. А. М.,ЕГН**********,представлявана от а д в . Е . И . п р о т и в двама ответника-„Файненшъл

България“ЕООД и „Изи Асет мениджмънт“АД с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК за обявяване недействителността на два договора-договор за паричен заем,сключен с втория ответник и договор за гаранция,сключен с първия ответник.

Ищецът е представил пълномощно за адв.И. и ДПЗС,с който е уговорено безплатно оказване на правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв-защита на материално затруднено лице.Претендирано е заплащане на разноски за адв.възнаграждение на 1 осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.

С решението,чието изменение в частта за разноските се иска,предявените от ищеца искове са били уважени,а съдът е присъдил разноски в негова полза в общ размер на 400лв.

(по 200лв.за всеки от двата субективно съединени иска),но не е присъдил възнаграждението с ДДС,за което е изложил мотиви в решението си,а именно: не се установявало адвокатапълномощник на ищеца да е задължено по ЗДДС лице за начисляване на този данък и определянето на дължимия ДДС за извършената адв.услуга в полза на доверителя следвало да се осъществи от довереника при фактуриране на услугата.

Решението е атакувано в частта за разноските с молба по чл.248 от ГПК от ищец,който иска да се измени постановения съдебен акт като се присъди ДДС върху определеното адв.възнаграждение съобразно направеното искане.

С обжалваното определение ПдРС е оставил молбата без уважение,като е препратил към мотивите си в решението с довод,че не е налице основание за изменение на становището му.

С частната жалба се оспорва размера на определеното от съда адв.възнаграждение само в частта за невключването на ДДС към размера на същото.

На първо място,основателни са доводите в частната жалба,че не е необходимо пълномощникът да представя доказателства за това,че е регистрирано по ЗДДС лице при наличието на публичен регистър по чл.80,ал.1 от ДОПК,от справка с който действително се установява,че ЕАД Е.И. е регистрирано по ЗДДС.

Относно дължимостта на ДДС с адв.възнаграждение,когато същото е претендирано на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.за оказана безплатна правна помощ,следва да се отбележи,че е налице константна съдебна практика на ВКС,включително цитираната от частния жалбоподател,както и по-нова такава,според която се приема,че предоставяната по този ред от адвоката правна услуга на предвидено в чл.38,ал.1 от ЗАдв.основание,не представлява безвъзмездна услуга по см.на ЗДДС,поради което при присъждане на възнаграждение по този ред на адвокат,който е регистриран по ЗДДС,в дължимото възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.следва да включва ДДС.

Цитираното от ответниците по частната жалба решение на ВКС № 917/23г.по ч.гр.д.

№ 1323/23г.,което е в обратния смисъл,е по-скоро изолирано и не се възприема и от настоящия състав на въззивния съд.

Ето защо въззивната инстанция счита,че следва да се присъди адв.възнаграждение на адв.Е.И. на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.в определения от първоинстанционния съд размер от по 200лв.за всеки от двата субективно съединени иска,но с включен ДДС за всеки от исковетепо 40лв.ДДС. Така общия размер на дължимото от всеки от ответниците адв.възнаграждение с ДДС е в размер на 240лв.

С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се измени решението на ПдРС в частта за разноските,като се осъди всеки от двамата ответника да заплати на ищеца определеното адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.от 200лв.,но с включен ДДС от 40лв.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3752/18.03.25г.,постановено по гр.д.№ 4991/24г.по описа на Районен съд- Пловдив,19-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на ЕАД Е.И. за 2 изменение на постановеното по делото решение № 604/13.02.25г.в частта за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 о т ГПК решение № 604/13.02.25г.,постановено по гр.д.№ 4991/24г.на ПдРС в частта за разноските, като:

УВЕЛИЧАВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв,които е осъдено „Изи Асет мениджмънт“АД, ЕИК-131576434 със седалище гр.София да заплати на ЕАД ***,със съдебен адрес ***,представлявано от Е.И.,от 200(двеста)лв.на 240(двеста и четиридесет)лв.с включен ДДС.

УВЕЛИЧАВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв,които е осъдено „Файненшъл България“ЕООД,ЕИК-202513690,ЕГН-**********,със седалище гр.София да заплати на ЕАД ***,със съдебен адрес ***,представлявано от Е.И.,от 200(двеста)лв.на 240(двеста и четиридесет)лв.с включен ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3