Решение № 943 от 29.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.ка Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от А.ка Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330204619 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-5697000066/22.06.2022 г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив, с което на Й. А. Б., ЕГН ********** от ...... са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. А. А., жалбоподателят Б. моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, за него се явява адв. А..

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б. е ангажирана за това, че на 29.04.2022г. около 14.00ч. в с. Калековец, ул.

„Георги Димитров“ № 42 управлявал товарен автомобил „МАН 26.314 ФНЛ“ с рег. № ***, собственост на Гинка Б.а. Същият бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които и младши инспектор Д. Ж.. Същите извършили проверка при която установили, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е със служебно прекратена регистрация от 18.01.2022г., на основание чл. 143, т. 10 от ЗДП, за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед констатираните въз основа на справката обстоятелства св. Ж. съставил на Б. акт, в което текстово описал нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, но погрешно цифрово отбелязал като нарушена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДП – за управление МПС спряно от движение. По-късно отразил този свой пропуск в съставена докладна записка, в която посочил, че се касае за установено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Б. са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 то ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща гласни доказателствени средства /показанията на актосъставителя Д. Ж. и частично от показанията на св. Милен Лучински/ и писмени доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред, включващи АУАН, справка за регистрация на МПС, докладна записка справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, писмо от Кметство с. Калековец и писмо от Кмета на Община Марица.

На първо място, съдът кредитира показанията на актосъставителя Ж., като ги намира за обективни, изхождащи от незаинтересовано лице. Същите са последователни и логични. Актосътавителят е очевидец на нарушението и потвърждава, че е спрял товарният автомобил за проверка, което противоречи на твърденията на св. Лучински, че процесният автомобил не е бил в движение. В тази връзка що се отнася до показанията на св. Лучински, съдът без каквото и да е било съмнение дискредитира в по-голямата част показанията му, тъй като те противоречат на останалия доказателствен материал. Следва да се отбележи, че това, че свидетелят е възприел служителите на реда да извършват проверка на жалбоподателя, не изключва възможността действително процесният товарен автомобил да е бил управляван от жалбоподателя преди това. Съвсем логично е при извършване на самата проверката товарният автомобил да не е бил в движение. Това, че по принцип процесният автомобил стоял паркиран на същото място, не изключва възможността в конкретния случай той да е бил в движение, 2 управляван от жалбоподателя. Анализът на показанията на св. Лучински, при съобразяване на приятелската му връзка с жалбоподателя, води до единствено възможния за настоящата съдебна инстанция извод, че същите имат за цел изцяло да обслужат поддържаната от жалбоподателя защитна теза, поради което и показанията му не следва да бъдат кредитирани в посочената по-горе част. Последното, разбира се не лишава показанията му от доказателствена стойност, но същите имат значение за проверка на останалите, събрани по делото доказателства и за установяване на времето и мястото на извършване на проверката. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП актът се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен. Последното не бе сторено.

При извършена служебна проверка за законосъбразност на производството съдът констатира, че в производството по издаване на АУАН са допуснати процесуални нарушения. Както се отбеляза по-горе, в АУАН и НП една и съща деятелност е възприета от актосъставителя и наказващия орган по различен начин, като в акта нарушението е квалифицирано под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДП, а в НП по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. По своему разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДП визира нарушение при управление на спряно от движение МПС /което може да се случи по различни причини и ред и при налична регистрация/, а нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДП безспорно се отнася до управление на нерегистрирано МПС. По този начин е допуснато съществено противоречие между словесното описание на нарушението и посочените за нарушени законови разпоредби, т.е. противоречие между фактическото описание на нарушението и неговото юридическо изражение, което представлява нарушение на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН. Така описанието нарушение следва да се прецени като такова от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото лишават лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере правилото за поведение, което е нарушило. Именно предвид същото нарушаване правото на защита в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, като коментираният порок мотивира отмяната на обжалваното НП като незаконосъобразно.

Във връзка с направено доказателствено искане от страна на пълномощника на жалбоподателя, по делото бяха изискани справки от с.

Калековец и от Община Марица, касаещи съществуването на улица с наименование „Георги Димитров“. От постъпилите писма се установява, че с. Калековец не съществува улица с посоченото име. При това положение съдът приема, че посоченото място на извършване на нарушението с отразения административен адрес, не съществува в рамките на с. Калековец.

Така, не се доказват всички съставомерни признаци на нарушението, какъвто е мястото на нарушението и то от съществено значение. Това е така, защото точно чрез него може конкретно поведение да се отдели от всички други.

Неопределеността му представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

3

Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира НП, предмет на настоящия съдебен контрол, за материалноправно незаконосъобразно, тъй като не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно, то нарушителят следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата, релевантни за нарушението.

В конкретния случай, в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП. По преписката не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено уведомление от АНО или от ГФ на водача/собственика затова, че преди и към датата на установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно чл.

143, ал. 10 от ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Тази процедура не е изпълнена от АНО спрямо собственика на процесното МПС, поради което липсва знание от негова страна на този факт, а още повече пък има данни за знание това обстоятелство от страна на жалбоподателя.

Съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства, не е посочил такива и дори не твърди, включително и в производството пред съда, за това кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП, собственика на това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му поради получено от АНО служебно уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.

Поради всичко изложено, съдът счита, че обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая единствено от страна на жалбоподателя е направено искане за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Представени са доказателства за това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си част представлява разписка за изплащането им. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Съдът като съобрази вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно не само 4 изготвяне на жалбата, но и реално представителство в две открити заседания, протекли със събиране на писмени доказателства и разпит на свидетели намира, че заплатеният размер на адвокатски хонорар се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата и следва да бъде присъден изцяло. Предвид горното неоснователно се явява възражението на въззиваемата страна за намаляване на адвокатския хонорар.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5697-000066/22.06.2022 г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив, с което на Й. А. Б., ЕГН ********** от ...... са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. Б., ЕГН

********** от ...... сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото за осъществена адвокатска защита.

Решението подлежи на обжалване в 1 –дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5