Решение № 6 от 08.01.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Търговище, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20233530200768 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. К. Н. от гр.Каварна, ЕГН ********** чрез адв.П. И. от АК – Варна против Наказателно постановление № 8361/25.09.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. Считайки НП за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено, алтернативно – да бъде намален размерът на наложеното наказание. В с.з. жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, посредством процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 24.08.2023 г. около 18:06 ч. на път I - 4, на отбивна площадка при км.245, контролни органи на АПИ спрели и извършили проверка на 1 съчленено ППС с 5 оси /МПС с 2 оси марка „Скания“ с peг. № ********* и полуремарке с 3 оси с peг. № *********/, управлявано от жалбоподателя в посока гр.Търговище – гр.Шумен. Контролните органи установили, че водачът извършва обществен превоз на товари /пшеница/. Било установено и че управляваното превозно средство е с осово натоварване, надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/. При направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW- 10 № К 0200007 и техническо средство ролетка № 1302/18/5 м. било констатирано следното:

-Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС било 13.600 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването било с 2.100 т, видно от протокол за измерване на превозно средство № 0000072/2023г.

-При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 28.600 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването било с 4.600 т, видно от протокол за измерване на превозно средство № 0000072/2023г.

За констатираното нарушение св.А. – гл.инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ съставил на жалбоподателя АУАН № 9734 от 24.08.2023 г. Актът бил подписан от жалбоподателя с отбелязването, че няма възражения. Такива не били подадени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издал обжалваното

Наказателно постановление № 8361/ 25.09.2023 г., с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от 2

ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 2000лв.

Изложената фактическа обстановка се доказа по безспорен и непротиворечив начин от показанията на свидетелите А. и С., както и от приложените към преписката писмени доказателства: протокол за измерване на превозно средство № 0000072/24.08.2023г., разписка за връчен АУАН, копия на свидетелство за регистрация на ППС - Част II, пътнопрехвърлителна разписка № 118/24.08.2023 г., пътен лист № 8107580/ 21.08.2023 г.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът намира за безспорно установено,че на процесното място, дата и час, жалбоподателят управлявал ППС, натоварването на задвижващата (2ра) единична ос на което е било 13.600 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, както и че при разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е била 28.600т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата.

Установените параметри на превозното средство показват, че същото е било тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, тъй като превишават максимално допустимите норми по чл.7.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б.

„а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ и чл. 8 от Наредбата, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата или водачът трябва да притежава разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от същата наредба. В случая не е установено жалбоподателят да е разполагал с такова разрешително.

Водачът е могъл да провери дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване, същото да бъде приведено в съответствие с нормите. Предвид това, се налага извод, че жалбоподателят е извършил деянието, описано в НП виновно, в противоречие с разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, 3 б.„б“ от Наредбата.

Жалбоподателят счита, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът намира възраженията за неоснователни.

От приложените заповеди № РД-11-246/31.03.2022 г. и № РД-11247/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е видно, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Съдът намира, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН задължителни реквизити и е налице яснота относно визираното административно нарушение.

Неоснователен е доводът, че липсва яснота относно мястото на нарушението. Видно е, че както в АУАН, така и в НП е отразено, че същото е извършено и респ. констатирано на отбивна площадка при км.245 от път I 4. По делото е приложена схема от проекта на въпросния участък от републикански път I-4, в частта на км. 245, където е извършена проверката.

На схемата е видна и отбивната площадка, на която са осъществени контролните измервания. Налице е възможност за точно локализиране на мястото и посредством публичното приложение на АПИ, достъпно на уеб адрес https://spp.api.bg/EsriBg.API.Public.Register/. При справка със същото се потвърждава и обстоятелството, че мястото на нарушението попада в съдебния район на РС - Търговище, който именно е и местно компетентен да разгледа делото.

От показанията на разпитаните свидетели се установи, че измерването с електронната везна е извършено при спазване на инструкцията за експлоатацията й, както и че жалбоподателят не е имал възражения в тази насока. Последното се потвърждава и от отбелязването, вписано собственоръчно от него в АУАН. Измерването е извършено от лице, преминало съответно обучение за работа с мобилна везна за поосово измерване тип PW 10, производство на фирма TENZOVAHY, видно от представения Протокол от 15.04.2020г. за проведено обучение на А. М. А..

Резултатите от измерването са отразени в Протокол за измерване на превозно средство № 0000072/2023г., който е подписан и от жалбоподателя. По делото са представени писмени доказателства, установяващи изрядността и техническата изправност на използваните от контролните органи уреди за 4 измерване.

Съдът намира, че визираното в АУАН и НП деяние е безспорно доказано. Правилно същото е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7 , ал. 1, т. 4, буква „а“ и чл. 7 , ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Правилно е определена и приложимата санкционна норма – чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.

Съдът споделя изводите на наказващия орган, че в случая не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН предвид степента на обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, а именно

- повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, както и с безопасността на движението.

Съдът обаче счита, че наказващият орган е допуснал нарушение на правилата, касаещи определяне и индивидуализация на наказанието по чл. 27, ал. 1 - 3 от ЗАНН. Видно е, че наложената на жалбоподателя глоба от 2000лв. е около и над средния размер, предвиден в чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

Доколкото нарушението е първо по ред, съдът намира, че минимален размер на наказанието глоба, а именно 500лв., кореспондира с тежестта и обществената опасност на деянието и дееца. Посредством посоченият размер ще бъдат постигнати целите на чл.12 от ЗАНН, а именно - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Съдът намира, че посоченият размер на глобата е съобразен и с имотното състояние на жалбоподателя, данни за което се съдържат и в приложеното удостоверение изх. № 311/28.09.2023 г., издадено от „АВТОТРАНС-70“ ЕООД.

По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената глоба бъде намален от 2000лв на 500лв.

От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото крайният извод на съда е за изменение на НП само в частта относно размера на санкцията, а в останалата му част - относно съставомерността на деянието, съдът споделя изводите на 5 наказващия орган, то счита, че искането е основателно. Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС. Следователно в съответствие с изхода на делото и разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 150 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8361/ 25.09.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на Н. К. Н., ЕГН ********** от гр.Каварна, ул. "С.К." № * за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 2000 лева на 500 лева.

ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН ********** от гр.Каварна, ул. "С.К." № * да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6