Решение № 1342 от 07.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно гражданско дело № 20211100514930 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20106416 от 27.04.2021 г., постановено по гр.д. № 36516 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 170-ти състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца В. К. П. срещу ответника „Р.М.С.” ООД искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 28/25.04.2019 г. на управителя за незаконно и неговата отмяна, по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение в размер на 12683,70 лева, по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 1594,00 лева, представляваща доплащане за 10 % бонус върху цялото БТВ за срока на действие на трудов договор № 14/12.02.2018 г., по чл.

224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 620,00 лева. На основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, чл. 1 от КТ ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 7940,50 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.02.2018 г. - 01.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като искът е бил отхвърлен за сумата над присъдената до пълния предявен размер от 11168,00 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 422,76 лева, представляваща сторени по делото разноски, и в полза на бюджета на СРС сумата в размер на 317,62 лева, представляваща държавна такса, и 90,60 лева, представляваща разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е бил осъден да заплати на ответното дружество сумата в размер на 1354,18 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението на СРС е било обжалвано от ищеца в първоинстанционното 1 производство – В. К. П. в следните части: отхвърлителната част за иска по чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 28/25.04.2019 г. на управителя за незаконно и неговата отмяна, отхвърлителната част за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение в размер до 10170,00 лева, отхвърлителната част за иска по чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, чл. 1 от КТ за сумата в размер на 7940,50 лева до размер от 8822,78 лева. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение в атакуваните части и уважаване на исковите претенции. В жалбата се твърди, че СРС бил достигнал до неправилен и необоснован правен извод за законност на уволнението, поради неправилното тълкуване на чл. 4, т. 1 от трудов договор № 14/12.02.2019 г. Неправилен бил изводът, че „Проект Крумовград” се състои в „Ремонт и преустройство на централно рудоуправление – подобекти Столова, Административна сграда, Главен корпус, Генерален план”, с адрес: гр. Крумовград, ул. „*******. Съдът бил пропуснал да обсъди твърдението на ищеца, че проектът се състои от две части: посоченото централно рудоуправление, намиращо се в гр. Крумовград и АДТП (участък „Ада Тепе”), където се осъществява изграждане и строителство на открит рудник и обогатителна фабрика за производство на руда, която част се намира в близост до гр. Крумовград. Съдът не бил обсъдил доказателствата в тази насока, вкл. и показанията на свидетеля М.К., който бил колега и на същата длъжност като ищеца. Доказано било, че ищецът отговарял за безопасността на работа и недопускането на служители употребили алкохол на работното място АДТП и отделно за административната сграда в гр. Крумовград. От представените по делото писмени доказателства ставало ясно, че законният представител на „Д.П.

М.К.” ЕАД и ответното дружество е издал заповеди до ищеца и негови колеги за дежурства и извършване на контролен тест за алкохол, „Д.П. М.К.” ЕАД бил възложител по „Проект Крумовград” и по част АДТП (участък „Аде Тепе”), където се осъществявало изграждането и строителството на открит рудник и обогатителна фабрика за производство на руда, която част се намирала в близост до гр. Крумовград. Съдът не бил обсъдил всички писмени и устни доказателства, като бил достигнал до неправилен извод, че „Проект Крумовград” обхващал само частта за централно рудоуправление в гр.

Крумовград и не е съобразил, че се включва и участъкът „Ада тепе”, завършен по-късно, видно от приложените разрешения за ползване.

Неправилно съдът бил изтълкувал чл. 4, т. 1 от трудовия договор на ищеца.

От длъжностната характеристика на ищеца следвало, че длъжността му предполагала полагане на труд през всички етапи на строителството и пускането в експлоатация на „Проект Крумовград”. Твърди се, че поради неправилното отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ неправилно били отхвърлени и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ. Неправилно било решението на СРС и в частта, с която се отхвърлял иска за сумата над 7940,50 лева до размера от 8822,78 лева, тъй като в диспозитива съдът неправилно бил посочил нетната сума вместо брутната такава, съгласно кредитираното от съда заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Неправилно било решението на СРС и в частта с разноските, като с молба с вх. № 4163/26.01.2022 г. въззивникът изрично е уточнил, че в молбата не се съдържа искане по чл. 248 от ГПК, а се сезира въззивния съд с искане за разпределяне на отговорността за разноски с оглед изхода на делото. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на претенциите. Направено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. В него е направено искане за оставяне без уважение 2 на жалбата като неоснователна. Посочено е, че съгласно длъжностната характеристика на ищеца същият е изпълнявал предвидените функции на заеманата от него длъжност „Специалист безопасност и здраве при работа” на място „Д.П. М.К.” ЕАД, а посоченото дружество било базирано в гр.

Крумовград, ул. „*******, където били и офисите на ответника и където по договор бил позициониран и работел ищецът. „Д.П. М.К.” ЕАД бил концесионер и осъществявал минно строителство и добив от открит рудник.

Във връзка с предоставяна услуга от ответника на концесионера служители на ответника изпълнявали функции по контрол на безопасността чрез прилагане на антиалкохолни процедури, утвърдени от „Д.П. М.К.” ЕАД. Съгласно утвърдените проекти и строителни книжа точното наименование на строежа, свързан с „Проект Крумовград”, бил „Ремонт и преустройство на централно рудоуправление – подобекти Столова, Административна сграда, Главен корпус, Генерален план”, като същият се намирал в гр. Крумовград, ул.

„*******, а възложител и собственик бил „Д.П. М.К.” ЕАД. Строежът бил въведен в експлоатация с Удостоверение № 6/26.03.2019 г. за въвеждане в експлоатация, издадено от Главния архитект на Община Крумовград.

Изложени са твърдения, че съдът правилно бил отхвърлил исковете на ищеца в обжалваната част от решението.

В срока на подаване на отговор на въззивна жалба ответното дружество е депозирало насрещна въззивна жалба срещу решението на СРС в частта, с която съдът е уважил частично иска на основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, ал.

1 от КТ за сумата в размер на 7940,50 лева, ведно със законната лихва.

Твърди се, че изводите на съда в тази част се основават единствено на заключението по назначената експертиза за евентуално отработените часове при 10-часов работен ден. Липсвали категорични доказателства за 10-часов работен график и то за всеки един от общо 267 дни. Свидетелските показания на разпитания свидетел Кандов били объркани, общи и некореспондиращи със събраните по делото доказателства, вкл. приетите отчетни форми – обр.

76. Същите противоречали и на регламента на работното време в представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред. Било доказано, че на ищеца били изплащани допълнителни компенсаторни възнаграждения (бонуси), договорени между страните, за да регулират и възмездят продължителността на работата, вкл. и ако се налагало в някой ден да се работи допълнително. В чл. 8 от трудовия договор на ищеца страните били договорили два вида компенсаторно допълнително възнаграждение, относимо само за продължителността на работата: оптимум месечен бонус в размер на 60 % от брутното трудово възнаграждение за отработени дни, представляващо ежемесечна извънредна компенсация на служителя, която не била поставена под никакви условия, предпоставки или други изисквания на работодателя, освен продължителността на работа и краен бонус за приключване на проекта от 10 % върху брутната заплата на ищеца. Направено е искане за отмяна на решението в тази част. Направено е искане за присъждане на разноски.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в който е изразено становище, че същата е неоснователна. Посочено е, че доводите в насрещната въззивна жалба били несъстоятелни. В чл. 3 от договора бил определен 8-часов работен ден с петдневна седмица, което не е било спазено още от започването на работата на ищеца. Разпитаният по делото свидетел депозирал показания в същия смисъл. Свидетелските показания на свидетеля не били оспорени от ответното дружество и не били ангажирани доказателства, оборващи ги.

Представените отчетни форми били подписани от счетоводител и то след 3 изрично искане от представителя на ищеца. Ответното дружество било направило изявление, че не може да представи електронните записи за отбелязвания на влизания и излизания на ищеца с електронна карта.

Възразява се, че оптимум месечният бонус от 60 % от брутното трудово възнаграждение било уговорено като допълнително възнаграждение за брой отработени дни, но не и като възнаграждение за извънреден труд вследствие на увеличено работно време през работния ден. Твърдението на ответното дружество, че било договорено като компенсация, противоречало на разпоредбите в трудовия договор и на трудовото законодателство, чиито императивни разпоредби установявали как и в какъв размер се заплаща извънредният труд. Ищецът е направил препратка към същите възражения и касателно другия бонус, като е уточнил, че в трудовия договор няма никаква връзка този бонус с положения извънреден труд.

Решението не е било обжалвано в частта, с която са били отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение в размер от 10170,00 лева до 12683,70 лева, по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 1594,00 лева, представляваща доплащане за 10 % бонус върху цялото БТВ за срока на действие на трудов договор № 14/12.02.2018 г., по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 620,00 лева, и в частта, с която е бил отхвърлен иска по чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, чл. 1 от КТ за сумата над 8822,78 лева до пълния предявен размер от 11168,00 лева.

В открито съдебно заседание въззивникът – ищец е бил представляван от пълномощника си – адвокат У., и не се е явил лично. На етап устни състезания представителят на страната е посочил, че съдът не е взел предвид в цялост показанията на разпитания свидетел, тъй като с тях се установявали обектите, на които е работено от страна на ищеца. Преповторени са накратко доводите, изложени в жалбата. Поискано е от въззивния съд да бъде уважена въззивната жалба и да бъде отхвърлена насрещната въззивна жалба.

Направено е искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът - ответник е бил представляван от упълномощен процесуален представител – адвокат Л.. На етап устни състезания е посочено, че са били правилни изводите на СРС касателно обектите и действителното съдържание на термина „Проект Крумовград”. Справките – форма 76 не са били оспорени по делото и са били база на изводите на експертизата, която прави алтернативни изводи, като посочва ясно, че са евентуални. Направено е искане за присъждане на разноски