Решение № 442 от 27.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 27.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Г.ева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330102236 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК: 115187998, представлявано от управителя Д.Я.

Я., със съдебен адрес: гр. ************чрез пълномощника си адв. М. С. П. е предявил срещу ответника Г. С. К., с ЕГН: **********, от гр. *********установителен иск с правно основание чл.

422, вр. чл. 415 ГПК, и чл. 221, ал. 2 от КТ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 764, 28 лева (три хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки) - главница, представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на три брутни трудови възнаграждения – обезщетение в размер на тримесечния срок на предизвестието, дължимо от страна на Г. С. К. поради това, че ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 05.09.2022г., до окончателното изплащане на вземането, за заплащане на която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6430/16.09.2022 г., издадена по частно гр. дело № 12833/2022 г. на ПРС, II-ри бр. с-в.

Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което към момента било прекратено, със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, връчена на 1*****г.

Твърди се, че на 06.12.2021г. между страните бил сключен Трудов договор № **** като 1 съгл. т. 9 от трудовия договор, срокът на предизвестието при прекратяването му бил уговорен на три месеца и за двете страни. ТПО било безсрочно.

Твърди се, че на 19 и 20.04.2022г. ответникът не се явил на работа, поради което, след изпълнение процедурата по чл. 193 от КТ, с връчена чрез куриер лично на ответника на 13.05.2022г. заповед за налагане на дисц. наказание „уволнение“ ТПО било прекр. на осн. чл. . 330, ал. 2, т. 6 от КТ, което уволнение ответникът не е обжалвал и е стабилизирано.

Срокът на предизвестието бил тримесечен, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 КТ работникът дължал на работодателя обезщетение в размер на тримесечния срок на предизвестието в размер на 3764, 28 лева.

Тъй като ответникът не заплатил доброволно тази сума, ищецът подал заявление по чл.

410 от ГПК за заплащането й, било образувано ч. гр. д. № 12833/2022 г. на ПРС, 2-ри бр. с-в, като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6430/16.09.2022 г., издадена по същото, било разпоредено длъжникът за заплати на заявителя търсената сума, законна лихва и разноски.

Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Междувременно длъжникът не изпълнил задължението си.

С оглед на дотук изложеното се моли да бъде постановено решение, с което установителният иск да се уважи, като на заявителя-ищец се присъдят и разноските в исковото и заповедното производство.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника лично в деловодството на ПРС, след залепване на уведомление на постоянния му адрес, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован, като отново лично се е явил в деловодството на ПРС, където е получил книжата. В лично връченото му съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен лично на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 11.01.2024 г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не се е явил, не е изпратен представител на същото, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Още в исковата си молба ищецът е поискал изрично чрез пълномощника си на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание и не е подал отговор в срок, като искането се поддържа от пълномощника в първото с.з. по делото.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства, допълнително представените в първото с.з. по делото документи и от документите по приложеното ч. гр. дело № 12833/2022 г. по описа на ПРС, II-ри 2 бр. с-в може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 75, 29 лева (седемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки) - държавна такса и 300 лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение. Съгл.

ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 75, 29 лева (седемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки) - довнесена държавна такса, както и 600 лева (шестстотин лева) - адвокатско възнаграждение, платено изцяло по банков път.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК: 115187998, представлявано от управителя Д. Я.Я., със седалище и адрес на управление: гр.

*******със съдебен адрес: гр. ********, чрез пълномощника си адв. М. С. П., от една страна, и Г.

С. К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ********– от друга, че Г. С. К., с ЕГН:

********** дължи на „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК: 115187998 следните суми: сумата от 3 764, 28 лева (три хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки) - главница, представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на три брутни трудови възнаграждения – обезщетение в размер на тримесечния срок на предизвестието, дължимо от страна на Г. С. К. поради това, че ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 05.09.2022г., до окончателното изплащане на вземането, за заплащане на която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6430/16.09.2022 г., издадена по частно гр. дело № 12833/2022 г. на ПРС, II-ри бр. с-в.

ОСЪЖДА Г. С. К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ******** да заплати на „„Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК: 115187998, представлявано от управителя Д.Я. Я., със седалище и адрес на управление: гр. *******, със съдебен адрес: гр. *******чрез пълномощника си адв. М. С. П., следните суми: сумата от 75, 29 лева (седемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки) - държавна такса в заповедното производство, 300 лева (триста лева) – 3 адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 75, 29 лева (седемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки) - довнесена държавна такса в исковото производство и 600 лева (шестстотин лева) - адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 12833/2022 г. на ПРС, II-ри бр. с-в да се изпрати на ПРС, II-ри бр. с-в.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

4