Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5453 от 25.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8131/2023
Вид
Решение № 5453
Подписан
25.11.2023
В сила
16.01.2024
Състав
ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5453 гр. София, 25.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110208131 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Н. Й., с адрес ****, против наказателно постановление № 23-4332-008652/18.05.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, чл. 123, ал.

1, т. 2, б. „б“ ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. За същите са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв.

В жалбата не се навеждат конкретни доводи в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Като съображение за исканата отмяна се изтъква, че жалбоподателят е лишен от правоуправление на МПС, а има болна майка, която трябва да води по болници и лекари.

За проведеното на 07.11.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

От фактическа страна се установи:

На 13.04.2023 г. около 18:00 ч. жалбоподателят Й. се намирал в гр. София. Управлявал лек автомобил „***“, ДК № ***, движейки се по ул. „***“, с посока от ул. „***“ към ул.

„***“. Навлизайки на кръстовището с ул. „***“, при извършване на маневра по завиване наляво, Й. не пропуснал насрещно преминаващия мотоциклет „***“, ДК № ***, управляван от свидетеля П. П., движещ се с предимство. При това между двете МПС настъпило пътно1 транспортно произшествие, в резултат на което свид. П. паднал на пътното платно за движение и претърпял телесни увреждания. Очевидци на инцидента подали сигнал, при което на място пристигнал екип на спешна помощ и свид. П. бил откаран в УМБАЛСП „Пирогов“. Жалбоподателят Й. от своя страна напуснал местопроизшествието, без да изчака пристигането на екип на ОПП СДВР.

Намиращите се на място очевидци запомнили регистрационния номер на автомобила му, при което органите на СДВР били уведомени, местонахождението на Й. било установено от екип на 06 РУ-СДВР и му било указано да се върне на мястото на настъпване на ПТП.

След оказване на медицинска помощ на свид. П. той също се върнал на мястото на инцидента, където заварил Й., и в присъствието на екип на ОПП СДВР в състав свидетелите Н. М. и А. С., двамата водачи дали устни сведения относно причините и обстоятелствата по настъпване на ПТП и попълнили писмени декларации. Й. не носил у себе си контролен талон към свидетелството си за управление на МПС, което било установено от полицейските служители в хода на извършената проверка.

Извършен бил оглед на местопроизшествието и били съставени скица и протокол за ПТП, след което, преценявайки релевантните обстоятелства, свид. М. съставил на жалбоподателя А. С. GA № 634392/13.04.2023 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата относно констатираните нарушения на разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. А. бил връчен на Йотов, без да релевира възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа съставения А. и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушенията и давайки им аналогични с тези в А. правни квалификации съобразно разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на Й. административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП - глоба в размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите П. П., Н. М. и А. С., и писмени - скица на ПТП; протокол за ПТП; декларации от П. П. и С. Й.; докладна записка до Началника на 06 РУСДВР; справка-картон на водач; заповед № 8121К-13318/23.10.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Времето и мястото на настъпване на ПТП и посоките на движение на двете МПСучастници в него, се изясняват безпротиворечиво посредством всички приобщени доказателствени източници. От показанията на свидетеля П. е изводимо, че управляваният от свид. Й. автомобил, извършвайки маневра по завиване на ляво на кръстовището на ул.

„***“ и ул. „***“, му отнел предимството, в следствие на което настъпил сблъсъкът помежду им. Последното се установява и посредством изготвените скица и протокол за ПТП.

Въпреки напускането на местопроизшествието без да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, самоличността на жалбоподателя и управляваното от него МПС са установени безспорно, което е изводимо от свидетелските показания и от съставената докладна записка до Началника на 06 РУ-СДВР. Съответните обстоятелства се потвърждават и от саморъчно попълнената от Й. декларация, в която посочил, че той е управлявал автомобила при настъпване на ПТП, което впоследствие напуснал.

2

Освен по отношение на обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП, посредством показанията на свид. П. се установява и фактът на получените в следствие на удара между двете МПС телесни увреждания, наложили откарването му в болнично заведение за оказване на медицинска помощ.

Множеството предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от Й., се доказват от приложената справка-картон на водач.

Материалната компетентност на свид. М. като актсъставител, и компетентността на наказващия орган по издаване на наказателното постановление, следват съгласно заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им по силата на заповед № 8121К13318/23.10.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

А. и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и в законоустановените ред и форма, при спазване изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл.

57, ал. 1 ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на осъществените от Й. действия, реализирали съставите на нарушения по чл. 37, ал. 1 ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, са описани подробно и ясно. Посочени са и мястото и времето на извършването им. С оглед на това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални те правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

По отношение материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, съдът констатира следното:

По нарушението с правна квалификация по чл. 37, ал. 1 ЗДвП:

При установената фактическа обстановка, която коресподира с възприетата от актосъставителя и наказващия орган, съдът прие, че жалбоподателят Й . е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 37, ал. 1 ЗДвП, вменяващ в задължение на водачите на нерелсови пътни превозни средства, при завиване наляво за навлизане в друг път да пропуснат насрещно движещите се пътни превозни средства. Именно поради предприетата маневра завой наляво, при която жалбоподателят не е пропуснал движещия се срещу него направо мотоциклет, управляван от свид. П., се е стигнало до произшествието.

Последното е настъпило, тъй като жалбоподателят не е изпълнил вмененото му задължение да пропусне движещия си направо мотоциклет, като е отнел предимството му.

Нарушението е осъществено от Й. при непредпазлива форма на вината, доколкото, макар произшествието да не е настъпило умишлено, водачът е могъл своевременно да възприеме другия участник в движението и е бил длъжен да го пропусне, но въпреки това не го е направил, а е предприел левия завой. Освен това е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици от неизпълнението на това си задължение, което обаче не е сторил, в резултат от което се е стигнало до реализиране на пътно-транспортното произшествие.

Наложената за извършеното нарушение глоба е индивидуализирана от наказващия орган в предвидения съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП абсолютен размер от 200 /двеста/ лв., предвид което се явява законосъобразна, обоснована и справедлива.

По нарушението с правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП:

За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП , трябва да бъдат кумулативно изпълнени следните предпоставки: 1. да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са пострадали хора; 3. водачът да е напуснал произшествието, без да изчака пристигането на компетентните органи на МВР . От субективна страна е необходимо към момента на извършване на деянието нарушителят да е съзнавал наличието на тези 3 елементи от обективна страна, да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и да е искал настъпването на общественоопасните м у последици, или макар да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е могъл да ги предотврати.

В конкретния случай има доказан удар между лекия автомобил, управляван от Й., и мотоциклета, управляван от П., в следствие на който последният получил телесни наранявания и бил откаран в болнично заведение за оказване на медицинска помощ. Доказа се също, че жалбоподателят Й. е напуснал местопроизшествието, без да изчака пристигането на компетентните органи на МВР /екип на ОПП СДВР в състав свидетелите М. и С./ .

Предвид това недвусмислено доказано е реализирането от обективна страна на фактическия състав на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП.

От субективна страна, напускайки произшествието, въпреки че свид. П. е паднал от мотициклета и е претърпял телесни увреждания, Й. очевидно е осъзнавал не само общественоопасния характер на стореното, но и е искал да настъпят общественоопасните последици от поведението му, а именно да напусне местопроизшествие, при което има пострадали хора. Поради това настоящият съдебен състав прие, че е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП и от субективна страна, при форма на вината пряк умисъл.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП , учатник в ПТП, който наруши задълженията си като такъв /в това число задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП /, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /един/ до 6 /шест/ месеца и с глоба от 50 /петдесет/ до 200 /двеста/ лв. Санкционирайки Й. за извършеното нарушение, наказващият орган е индивидуализирал глобата в размер на 100 /сто/ лв., а лишаването от право да управлява МПС - за срок от 2 /два/ месеца.

При преценка на смекчаващите и отегчаващите административната отговорност на жалбоподателя обстоятелства, съдът съобрази, че доколкото настъпилото ПТП е част от състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, не може да се отчита повторно при индивидуализацията на наказанието. Настъпилите телесни увреждания на свид. П. също са съставомерни, предвид което отново е недопустимо да се вземат предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство. Същевременно като такова съдът отчете множеството предходни нарушения на правилата на ЗДвП от страна на Й.. Предвид това прецени, че наложеното му кумулативно наказание в съответните размери - глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца, се явява справедливо и съобразено с тежестта на извършеното нарушение, и основания за намаляването му не са налични, още повече предвид липсата на ангажирани доказателства в подкрепа на наведените в жалбата твърдения.