Определение № 1860 от 01.12.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1860 гр. Бургас, 30.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20212100501890 по описа за 2021 година Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба на Д.Г. Д. от ***, чрез процесуален представител адв. Велков, срещу Определение №3227/15.10.21г., постановено от Бургаски районен съд (БРС) по гр.д.№5601/2021г. по описа на същия съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по отношение на претенцията за мораторна лихва върху претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за периода 07.09.20г. – 05.08.21г., поради неотстраняване нередовностите на исковата молба, заради което на ищците са били дадени указания. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С искова молба, входирана в БРС на 06.08.21г., ищецът Д. Г. Д., чрез процесуален представител адв. Велков, е предявил иск за осъждане на ответника Гаранционен фонд да му заплати сумата 2500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпил в следствие телесни увреждания от ПТП, реализирано на 07.09.2020г. Претендира се и присъждане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва от датата на увреждането – 07.09.20г., до окончателното плащане на главницата.

С разпореждане №560/13.09.21г., производството по делото е оставено без движение; на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата 1 молба, да посочи размера на иска за присъждане на законна лихва за периода 07.09.21г.

– 05.08.21г. и да представи доказателства за платена държавна такса по него, но не помалко от 50.00 лева.

С молба от 21.09.21г., ищецът е поискал от съда да отмени горното разпореждане, т.к. претендираната лихва има компенсаторен, а не мораторен характер, като съгласно практика на ВКС, която се посочва, ищецът следва да посочи началния момент, а размерът ще се определи в изпълнителното производство, в зависимост от момента на плащане на главното задължение.

С тук обжалваното определение, съдът е намерил искането за отмяна на Разпореждане №560/13.09.21г. за неоснователно, като се е позовал на съдебна практика, според която отговорността на Гаранционен фонд произтича от закона, а не от деликта, поради което разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД не намира приложение.

Поради това претенцията е за мораторна лихва и представлява самостоятелен иск, върху който се дължи държавна такса. Поради това като е счел, че указанията му не са изпълнени, БРС е върнал подадената искова молба в частта, досежно претенцията за присъждане на законна лихва за периода 07.09.21г. – 05.08.21г. и е прекратил производството по делото в тази част.

В жалбата се излагат съображенията, изложени в молбата за отмяна на разпореждане №560/13.09.21г. и се цитира съдебна практика.

Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже: Претенцията на пострадалия – ищец е насочена срещу „Гаранционен фонд“. Отговорността на последния не възниква на основание деликт, нито дори на договорно основание – договор за застраховка, а поради липса на такъв договор, сключен с деликвента. Тази отговорност произтича от закона; на този субект е възложена отговорност за чуждо задължение. Точно поради това, той изпада в забава не от възникване на деликта, а от поканата. В този смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на ВКС; така и Решение № 217 от 21.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 149/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателя Лидия Иванова.

Поради това ищецът е следвало де посочи размера на претендираното обезщетение за забавено плащане, като посочи началния момент и размера, в който го претендира. Като не го е сторил, ищецът не е изпълнил дадените му от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Същата като нередовна подлежи на връщане в тази й част.

Първоинстанционното определение, постановено в този смисъл като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

2

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3227/15.10.21г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№5601/2021г. по описа на същия съд.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3