Решение № 55 от 07.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. С., 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Андон Г. Миталов

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600343 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по въззивна жалба от подсъдимия С. О. Ч. чрез неговия защитник а. Ч. от См. АК против присъда № 1 от 23.03.2022 год., постановена по н.о.х.д.

№ 28/2018 год. по описа на Районен съд - гр.С..

С посочената присъда, подсъдимия С. О. Ч., с ЕГН: **********, роден на 24.10.1980 г. в гр. Д., обл. С., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с постоянен адрес: с. Г., общ.

Д., обл. С., и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. 20, вх. Д, ет. 3, ап. 81, е признат за виновен за това, че на неустановени дати през периода 01.01.2013 г. до 16.12.2015 г., в къща, находяща се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., с няколко деяния, които осъществяват поотделно състав на престъпление по чл.

149 НК, извършени са през непродължителен период от време при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години К. В. Р., с ЕГН:

1

**********, изразяващо се в опипване на гърдите и гениталиите, като деянието е извършено чрез използване на положение на зависимост на пострадалата от него, изразяващо се в съжителство на семейни начала с майката на К. Р. през този период, поради което и на основание чл. 149, ал. 2, т. 4, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от С. в размер на три години.

Със същата присъда подсъдимият С. О. Ч. бил признат за виновен и в това, че на неустановени дати през периода 01.01.2013 г. до 01.07.2016 г. в къща, находяща се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., с няколко деяния, които осъществяват поотделно различни състави на престъпление по чл. 151 НК, извършени са през непродължителен период от време при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се съвкупил с К. В. Р., с ЕГН: **********, както следва:

- на неустановени дати през периода 01.01.2013 г. до 16.12.2015 г., в къща, находяща се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., се съвкуплявал с ненавършилата 14 години, К. В. Р., с ЕГН: **********, чрез използване на положение на зависимост на пострадалата от него, изразяващо се в съжителство на семейни начала с майка на К. Р. през този период, и извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК - престъпление по чл.

151, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 НК;

- на неустановени дати през периода от 16.12.2015 г. до 01.07.2016 г. в къща, находяща се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., се съвкуплявал с непълнолетната К. В. Р., ЕГН **********, чрез използване на положение на зависимост на пострадалата от него, изразяващо се в съжителство на семейни начала с майката на К. Р. през този период, и извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК - престъпление по чл. 151, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 151, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 НК при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от С. за срок от 5 години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК му било определено едно общо и найтежко наказание в размер на 5 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 59 НК му било приспаднато времето, през което е бил 2 задържан под стража, както и времето през което е бил с МНО домашен арест.

Подсъдимият С. Ч. е осъден да заплати сумата от 50 000 лева на К. В. Р., с ЕГН: **********, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъпленията, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2000 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

В тежест на подсъдимия са възложени и сторените в двете фази на наказателното производство разноски.

Във въззивната жалба, депозирана от адв. Ч., се твърди, че атакувания съдебен акт следва да бъде отменен като постановен при допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неговото неправилно приложение, а подсъдимият да бъде оправдан. В допълнението към въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд еднопосочно е анализирал показанията на свидетелите, които страдат от противоречия относно времето и мястото на извършените деяния. Изразява се съмнение в достоверността на изложеното от пострадалата, тъй като нелогично е свидетелката М. Д. майка на пострадалата, да не се е будила при случилото се, още повече че вратите на стаите са били отворени заради състоянието на малката сестра на пострадалата - страдаща от бронхиална астма. Според защитника липсва обективен, критичен анализ на показанията на пострадалата - предвид системната употреба на алкохол и марихуана и поради това, че по данните от свидетелите в миналото е била хващана, че лъже. Защитникът посочва, че подсъдимият е работил като охранител в казино на нощни смени и не се е намирал в дома си във времето, в което се твърди да са извършвани блудствените действия - вечер. Напълно се отрича като неправдоподобен изводът, че подсъдимият е извършвал блудствени действия на морето, в присъствието на майката на пострадалата и на свидетелката Д.. На следващо място се развива становище за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като делото е разгледано от незаконен състав.

Сочи се, че същият съдебен състав, прекратил съдебното производство порано, е постановил осъдителната присъда, което е недопустимо поради вече изградено вътрешно убеждение по предмета на делото.

В съдебното заседание пред въззивния съд представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище, че постановената присъда е 3 правилна и законосъобразна, основана на обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По повод възраженията на защитника посочва, че деянията са извършени в момент, когато пострадалата е била сама в дома си, което обяснява неведението на майката относно случилото се.

Намира, че назначената от въззивния съд съдебна психиатрична и сексологична експертиза следва да се изключи от доказателствената съвкупност, тъй като вещите лица са извършили анализ на доказателствата, надхвърляйки своята компетентност. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. Р. - адв. Л., счита, че приетата от въззивния съд СПСЕ заслужава внимание относно „качествата на педофилите“, тъй като изяснява значими данни относно личността на подсъдимия - във връзка с негово влечение към пострадалата, което е било прикрито зад образа на грижовен родител. Счита, че последвалите събития - отказ на пострадалата да общува с подсъдимия, самонараняване и употреба на алкохол и марихуана, сочат, че разказът на пострадалата за събитията отговаря на действителността. Обръща внимание, че подсъдимият е заявил пред баща си: „не съм го погледнал аз, а хората ми казват, че то (детето - пострадалата) ме харесва”, като по този начин се опитал да отрече намеренията си. Повереникът се солидаризира с прокурора, че изготвената във въззивното производство експертиза е негодна, но акцентира върху частта, в която обсъждат гласните доказателства по делото. Счита, че свидетелските показания, вкл. на пострадалата, са напълно последователни и устойчиви, а промени търпят единствено обясненията на подсъдимия. Моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Защитникът - адв. Ю. С., поддържа подадената въззивна жалба, като счита, че присъдата е неясна и изпълнена с противоречия. На първо място намира, че обвинението е негодно поради липса на посочване от коя дата са реализирани деянията, а също и по кое време на денонощието е осъществена престъпната деятелност. Счита, че подсъдимият не е извършил вменените му престъпления, тъй като в противен случай живеещите в същия дом, на същия етаж - майката на пострадалата и другото нейно дете, биха могли да научат, че подобно посегателство е извършено. Във връзка със ситуацията, в която пострадалата се е заключила в банята твърди, че не се е скрила уплашена от подсъдимия, а е била под влияние на наркотик - марихуана. По повод приетата от въззивния съд експертиза намира, че вещите лица са извършили напълно 4 адекватен анализ и са дали компетентен отговор на поставената задача, като са установили, че подсъдимият няма педофилски наклонности. На следващо място сочи, че обвинителната теза е разколебана поради необяснимия факт, че хименът на пострадалата не е бил разкъсан, което е потвърдено от заключението на съдебномедицинската експертиза, следователно липсват данни за извършено посегателство против личността на пострадалата.

Оспорва достоверността на показанията на свид. Л. М., която е участвала и като свидетел по бракоразводното дело на подсъдимия. Оспорва като непотвърдени и отправените от подсъдимия предложения за интимни контакти към приятелки на пострадалата и на бившата му съпруга (свид. М.

Д.). Аргументира се теза за недобросъвестност на свид. М. Д. която без разрешение е извела детето извън България, без да спазва постановеното съдебно решение. По-нататък пространно се оспорват поддържани от държавното и частното обвинение теза поради неяснота в кой момент от денонощието са осъществени инкриминираните деяния, за което не са събрани и никакви конкретни доказателства, заслужаващи доверие. С тези аргументи защитникът моли присъдата да бъде отменена поради изначална негодност на обвинението - допусната грешка в правната квалификация, дадена от прокурора (била посочена ал. 3 НК, която липсвала); неяснота относно периода на осъществената деятелност, разминаването във времевия промеждутък относно обвинението по чл. 152 НК и това по чл. 151 НК (вероятно се имат предвид обвиненията по чл. 149 НК и чл. 151 НК). Предвид аргументираната липса на годни преки и косвени доказателства относно твърдяното престъпление, защитникът поддържа искането за отмЯ. на присъдата.

Подсъдимият С. Ч. в лична защита заявява, че не разбира каква е причината срещу него да се води наказателно производство. Смята, че отношенията в семейството му са били нормални по време на коледните празници, но са се влошили, когато е изпитал затруднения да осигури квартира в М..

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. Не се признава за виновен, като заявява, че ще продължи да работи и да спазва закона.

Софийският окръжен съд, след като прецени изложените в жалбите 5 доводи и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери следното:

Фактическата обстановка от значение по делото е изяснена в необходимата степен от първоинстанционния съд. По делото са събрани доказателства, от значение за правилното му решаване, в необходимия обем, при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им.

Безспорно са установени фактите, включени в предмета на доказване, като въз основа на тях са направени правилни фактически изводи. Поради това въззивната съдебна инстанция като цяло възприе фактическата обстановка, установена от Районен съд - С.. Фактическите констатации, изложени в мотивите на присъдата са изградени въз основа на подробен и логично издържан анализ на доказателствената съвкупност, а именно: гласни доказателства (обсъдени по-долу в изложението): показанията на свидетелите К. В. Р., М. Т. Д. Л. Г. М., М.на Д. П., В. Е. М., Т. С. Д. , Р. Ч., Б. Б., Г. Ч.

(депозирани пред въззивния съд), частично от обясненията на подсъдимия С.