Определение № 692 от 03.09.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Габрово, 03.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500400 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк. Е. К. срещу разпореждане на Севлиевски районен съд по ч.гр.д. № 1001/2024 г., в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: падежирало договорно възнаграждение в размер на 582,42 лв., дължимо за периода от 01.09.2018 г.-16.08.2019 г.-датата на предсрочната изискуемост; 297,94 лв.-непогасена лихва за забава от 02.06.2018 г.- датата на изпадане на длъжника в забава до 16.08.2019 г.- датата на предсрочната изискуемост и законна лихва в размер на 2 203,31 лв., дължима от 16.08.2019 г.- датата на предсрочната изискуемост до 29.07.2024 г.

В частната жалба се излагат съображения относно правомощията на заповедния съд да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права в този етап на производството. Счита, че с направените законодателни промени в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Счита, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативи критерии за неравноправна клауза по смисъла на точки от 1-20 в чл. 143 от ЗЗП. Сочи, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, при преценяването на клаузата като неравноправна. Сочи, че преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляра, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило предддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит. Твърди, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Намира, че лихвата за забава е възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови да се издаде заповед за изпълнение относно отхвърлените вземания. Претендира и да бъдат присъдени направените поделото разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят посочва съдебни актове на български съдилища, които, според него 1 подкрепят тезата му. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваните части и уважи всички претенции предявени със заявлението.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Габровски районен съд е образувано по заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу П. А. К., с ЕГН **********, за следните суми: 1 768,33 лева – остатъчна предсрочно изискуема главница;

582,42 лева – непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 01.09.2018 г. до 16.08.2019 г. – дата на предсрочната изискуемост; 1 967,37 лева – непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 500,00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 16.08.2019 г.;

297,94 лева – непогасена лихва за забава от 02.06.2018 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 16.08.2019 г. – дата на предсрочната изискуемост; 2 203,31 лева – законна лихва, дължима от 16.08.2019 г. - дата на предсрочна изискуемост до 29.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 30.07.2024 г. до окончателното плащане.

Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 1001/2024 г. по описа на РС – Севлиево.

Паричното вземане е за задължение по Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ********** и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 08.03.2018 г., сключени между „Профи Кредит България“ ЕООД и П. А. К..

В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: на 08.03.2018 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и П. А. К. е сключен Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № **********, за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 223,68 лв. и падежна дата всяко 1-во число на месеца.

Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 582,42 лв., дължимо за периода 01.09.2018 г.-16.08.2019 г. Клиентът по договора е закупил пакет от допълнителни услуги, по силата на който К. е получил приоритетно разглеждане и становище на искането му за потребителски кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет, както и за целия срок на договора му е предоставено правото да променя едностранно погасителния си план, като отлага и/или намалява плащането по вноски и/или променя падежната дата на всяка вноска. За предоставените услуги клиентът дължи възнаграждение, което става изискуемо със закупуването на пакета от допълнителни услуги. Страните по договора са се споразумели възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Неизплатеното възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на 1 967,37 лв.

Поради неизпълнение на задължението си, в общ размер на 1768,33 лв. е възникнал правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

С разпореждане № 1712 от 31.07.2024 г., заповедният съд е приел, че клаузите на договора, че длъжникът дължи такса за допълнителни услуги са нищожни и не пораждат права и задължения за страните. Договорът за заем е сключен при действието на Закона за 2 потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава размера на кредите без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. при установен размер на отпусната главница то 2 000,00 лв. е предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 2 400,96 лв. установява се допълнителни разходи по кредита в размер надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва. Като е приел, че има сериозно съмнение дали договора е с посочен правилен ГПР, целият договор е приет за вероятно нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.14, т. 10 от ЗПК, поради вероятно неравноправния начин на определяне на ГПР, като заявителят има право да получи само главницата по договора, а заявлението в останалата част е отхвърлено.

По съществото на спора настоящия съдебен състав приема следното:

Обсъжданият Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ********** представлява договор за потребителски кредит, съгласно ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая кредитополучателят е сключил договор за потребителски кредит за сумата от 2 000,00 лв. със срок за погасяване на задължението - 24 месеца или общо 2 967,36 лв., но общия размер на дълга е 5 368,32 лв. с включения допълнителен пакет от 2 400,96 лв., като месечното му задължение, заедно със стойността на "закупените" пакети допълнителни услуги е в размер на 223,68 лв., ведно с договорната лихва. Несъмнено ГПР реално надхвърля значително 50%, което води до извода за недействителност на договора. Без значение е, че са сключени два договора във връзка с общото задължение на кредитополучателя по повод на отпуснатия му заем.

В компетентността на заповедния съд е да направи проверка за наличие на неравноправни клаузи по договора за заем. Това становище е застъпено и в Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 година по дело С-170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС и съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — предвид обстоятелството, че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.

При сключването на договора за заем, заемополучателят в качеството си на потребител се явява по-слабата страна по договора и не участва в производството по чл. 410 от ГПК, поради което законодателят е предвидил извършването на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи по договора. Следва да се има и предвид, че заявителят не губи правото си да защити претендираните от него права като предяви съответния иск.

Сключването на договор за допълнителна услуга, част от договора за заем, се явява неравноправно, тъй като е във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност, като води до значително неравновесие между правата и задълженията на 3 търговеца и потребителя. Заплащането на възнаграждението за допълнителни услуги е само възможност, която може да се осъществи. В разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗПК се изисква да се заплаща такса за реално ползване на определена услуга, която трябва ясно и точно да е определена в договора. Отделно от това в договора за допълнителни услуги не е посочено за коя от посочените услуги каква такса се дължи, поради което настоящият състав намира, че е нарушен принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето.

В Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ********** не е посочен годишният процент на разходите по кредита изчислени към момента на сключване на договора за заем, с включените към погасителния план вноски по Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. При неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи, съгласно чл. 23 от ЗПК.

Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия да преизчислява суми при отхвърляне на част от заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна. Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.