Присъда № 24 от 12.06.2026, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 24/12.06.2026 г. по ВНОХД № 584/2026 г. по описа на ОС-Бургас

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв. Георги Янев от АК - Бургас, защитник на Х. М. А. с ЕГН: **********, подсъдим по НОХД № 166/2025 г. по описа на Районен съд Айтос, против Присъда № 4 от 10.03.2026 г., постановена по същото дело, в частта с която подсъдимият А. е признат за виновен в извършването на престъпления по: 1. чл. 325, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години; 2. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години; 3. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години и 4. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл.

66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е било определено едно общо най-тежко наказание измежду горните в размер на 3 месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години. С присъдата на основание чл. 189 ал. 3 от НПК районният съд осъдил подс. М. да заплати сторените в досъдебното разноски в размер на 308,20 евро.

По делото е постъпил и протест от РП-Бургас, ТО-Айтос срещу същата присъда, в частта с която подсъдимият С. Х. Х. с ЕГН: ********** е бил признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с ал. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

С жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия А. и постановяване на нова, с която той да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. Посочва се, че 1 не се доказва по несъмнен начин авторството на деянията, за които подсъдимият е признат за виновен, като се застъпва, че не всички обстоятелства по делото са били изяснени, което пък е довело до постановяване на присъдата на база на предположения и колебливи източници. Развиват се подробни съображения в защита на застъпената теза, включително и чрез анализ на събраните доказателства и относимите правни норми и принципи. Допълва се, че при нанасянето на удара в лицето на С. Б. подсъдимият е действал в условията на „мнима неизбежна отбрана“, поради което и извършеното от него не е съставомерно. В заключение се иска от въззивния съд да оправдае изцяло подсъдимия, а под евентуалност – да го признае за виновен само за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с ал.

130, ал. 1 НК с пострадал С. Б. и да го освободи от наказателна отговорност с прилагането на чл. 78а НК. Доказателствени искания не се правят.

С протеста се иска отмяна на първоинстанционната присъда в частта, с която подс. С. Х. е бил признат за невиновен и оправдан по предявеното обвинение. Конкретни доводи не се сочат. Доказателствени искания не се правят.

По делото е постъпило допълнение към въззивния протест, с което прокурорът от първоинстанционната прокуратура е изразил несъгласие с мотивите на РС-Айтос, че не се доказва подс. Х. да е извършил престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с ал. 129, , ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

Излагат се подробни съображения в подкрепа на обвинението спрямо него, като се иска въззивният съд да отмени присъдата в протестираната част и на признае подсъдимия за виновен по обвинението, за което е предаден на съд.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас заявява, че поддържа подадения протест и допълнението към него, които намира за задълбочени и изчерпателни. Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда, да признае подсъдимия Х. за виновен и да му наложи наказание, съобразно искането на прокуратурата пред първата инстанция. Що се касае до жалбата на подс. А., то прокурорът от ОП-Бургас счита, че тя е неоснователна, а присъдата досежно този подсъдим е правилна и законосъобразна, поради което и следва да се потвърди изцяло.

Защитникът на подсъдимия А. – адв. Янев – АК-Бургас, заявява, че намира първоинстанционната присъда по отношение на неговия подзащитен 2 за неправилна и незаконосъобразна. Поддържа и доразвива доводите си, посочени в сезиращата съда въззивна жалба, като заявява, че не са събрани доказателства за виновно извършване на престъпленията, за които А. е бил предаден на съд. Спира се върху непълнотата и противоречията в доказателствените източници, като достига до извод за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, поради което и моли ОС-Бургас да я отмени и да признае А. за невиновен. Под евентуалност, застъпва, че ако все пак съдът счете, че подсъдимият е извършил неправомерно деяние, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78а НК и А. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Защитникът на подсъдимия Х. – адв. Димитров – АК-Бургас намира оправдателната присъда по отношение на неговия подзащитен за правилна и законосъобразна. Счита, че протестът е необоснован, доколкото от събраните доказателства не се установява Х. да е причинявал телесно увреждане на пострадалия Б., а от друга страна – нараняванията на този пострадал не могат да се квалифицират като „средна телесна повреда“. Излага подробни съображения в подкрепа на позицията си, като в заключение иска от въззивния съд да потвърди оправдателната присъда по отношение на Х..

Подсъдимият А. заявява, че не иска да каже нищо и не иска да говори, а подсъдимият Х. заявява, че желае присъдата му да бъде потвърдена. В предоставената възможност за последна дума и двамата подсъдими заявяват, че не желаят да се възползват от нея.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

Производството пред РС – Айтос било образувано по обвинителен акт, внесен от РП-Бургас, ТО-Айтос, с който подсъдимият Х. М. А. с ЕГН:

**********, бил предаден на съд по обвинение, в това, че:

1. На 08.07.2023 г., в с. ***, общ. Руен, обл. Бургас, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - счупил дясно огледало за задно виждане на л.а. марка „Ф.“, модел „***“, с рег. № * ** ** **, собственост на С. Ф. Б. от с. *** и дясно огледало за задно виждане на л.а. марка „Ф.“, модел „***“, с рег.

3

№ * ** ** **, собственост на М. А. М. от гр. Бургас - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК;

2. На 08.07.2023 г., в с. ***, общ. Руен, обл. Бургас, в условията на съвкупност с деянието пo т. 1, чрез нанасяне на удар с юмрук в главата на С.

Ф. Б. от с. ***, причинил на Б. лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, без да е предизвикан от пострадалия - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК;

3. Ha 08.07.2023 г., в с. ***, общ.Руен, обл. Бургас, в условията на съвкупност с деянията по т. 1 и т. 2, чрез нанасяне на удар с юмрук в главата на А. М. М. от гр. Бургас, причинил на А. М. лека телесна повреда, изразяваща cc в оток и кръвонасядане в областта на дясна ушна мида и меките тъкани около нея, довело до болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди - осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, без да е предизвикан от пострадалия - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, във вр. c чл. 130, ал. 2, предл. първо от HK, вр. с чл. 23, ал.

1 от НК;

4. Ha 08.07.2023 г. в с. ***, общ.Руен, обл. Бургас, в условията на съвкупност с деянията по т. 1, 2 и 3, чрез нанасяне на удар с юмрук в гърдите на С. С. Б. oт гр. Айтос, причинил на С. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в болки в областта на гърдите и кръвонасядане между тях, довело до болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди - осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, без да е предизвикан от пострадалия - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, във вр. с чл. 130, aл. 2, предл. първо от НК, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт на съд бил предаден и подсъдимият С. Х. Х.

4 с ЕГН: **********, за това, че:

На 08.07.2023 г., в с. ***, общ. Руен, обл. Бургас, чрез нанасяне на удар с ритник, причинил на С. Ф. Б. от с. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на палеца на дясно ходило в проксимална част, което е довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник, като деянието е извършено по хулигански подбуди - осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, без да е предизвикан от пострадалия престъпление по чл. 131, aл. 1, т. 12, предл. първо, във вр. с чл. 129, aл. 2, вр. c aл. 1 от НК.

Пред първоинстанционния съд производството протекло по общия ред, като съдът положил необходимите усилия за установяване на фактическата обстановка, излагайки мотиви в подкрепа на своите фактически изводи.

Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да позволи на съда да се произнесе с краен съдебен акт.

По отношение на обвиненията вменени на подс. А. въззивният съд счита, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно в нейната цялост и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция. Не са допуснати логически грешки при оценка на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира 5 само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /виж Решение № 372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г. на ВКС, ІІІ н.о.; Решение № 371 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2015 г., III н. о. и др./.

Що се касае до обвинението на подс. С. Х. обаче, въззивният съд счита, че неправилно РС-Айтос е възприел, че той не е извършил вмененото деяние и не е нанесъл удар в крака на пострадалия Б., поради което и в тази им част мотивите на проверяваната присъда не могат да бъдат споделени.