Определение № 3451 от 22.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3451 гр. Варна, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501573 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, вх.№ 5527/02.07.2025г. на „...“ АД, чрез процесуалния й представител срещу определение № 428/12.06.2025г. по гр.д.№ 234/2025г. по описа на РС- Девня, с което на основание чл.129, ал.3 от ГПК е прекратено производството по делото по предявения от жалбоподателя срещу С. А. С. и Р. С. А. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на прекратителното определение. Оспорват се изводите на съда, че поради лоша организация ищецът не е успял в рамките на указания едноседмичен срок да изпълни съдебните указания за вписване на исковата молба в Службата по вписвания. Посочва, че е узнал за указанията на съда за вписване на исковата молба с получаване на съобщението на 20.05.2025г., като до изтичането му на 27.05.2025г. е имало 3 дни на официални почивни дни /24, 25 и 26.05/, което е наложило и сезирането на съда с искането за продължаване на срока. Счита за нелогични мотивите на съда изложени в обжалваното определение, че въпреки отказа да продължи срока за изпълнение на указанията, ищецът е разполагал с общо 3 седмици за вписване на исковата молба, от който не се е възползвал, при положение, че изрично е указал на страната, че процесуалните действия извършени след срока не се вземат предвид от съда.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, чрез предоставяне на възможност на ищеца да впише исковата молба в СП-Девня.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

1

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. По аргумент от чл.129, ал.3, изр.2 от ГПК преписи от частната жалба не се връчват на насрещната страна.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

За да постанови обжалваното прекратително определение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът „...“ АД не е изпълнил в срок указанията дадени с разпореждане № 1241/05.05.2025г. за представяне на доказателство за вписване на исковата и уточняващата молби дали повод за образуване на делото и го е прекратил на основание чл.129, ал.3 от ГПК

Ищецът е бил надлежно уведомен за указанията за вписване на исковата и уточняващата я молби с получаването на съобщение на 20.05.2025г., като съобразно разпореждането, определеният от съда едноседмичен срок изтича на 27.05.2025г. /вторник/.

С молба от 27.05.2025г. ищецът е поискал от съда продължаване на срока за изпълнение на указанията предвид на това, че вписването предполага издаване и получаване на заверени преписи от исковата и уточняващата молба и вписването им в Службата по вписвания гр.Девня. С платежно нареждане от същата дата, ищецът е представил доказателства за заплащане на изисканата от съда за издаване на заверените преписи държавна такса.

С разпореждане от 28.05.2025г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца за продължаване на срока за изпълнение на указанията за вписване на исковата молба, като е приел, че лошата организация на ищеца относно получаване на заверените преписи и тяхното вписване не е основание за продължаване на срока. С последващо постановеното обжалвано определение № 428/12.06.2025г. съдът е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е неправилно.

Съобразно предмета и квалификацията на предявения иск като такъв по чл.135 от ЗЗД правилно районният съд е приел, че исковата молба подлежи на вписване в Служба по вписванията и законосъобразно е дал указания до ищеца по чл.114 от ЗС. Видно от материалите по делото ищецът е бил уведомен за указанията на съда за вписване на исковата молба след заплащане на дължимата държавна такса за издаване на заверени преписи от нея на 20.05.2025г. В рамките на указания срок /на 27.05.2025г./ е заплатена таксата, но поради необходимостта от издаване на заверените преписи и фактическо извършване на вписването в рамките на същия ден, в който изтича указания срок, е поискано от ищеца продължаването му със срок от още 2 седмици.

Съгласно чл.63 от ГПК, определените от съда срокове могат да бъдат продължавани по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им при наличие на уважителни причини. В случая молбата е подадена в срок, като настоящият съдебен състав намира, че съдържа данни за уважителни причини обуславящи уважаването й. По същността си изпълнението на указанията за вписване на исковата молба не зависи единствено от 2 инициативата на ищеца, а и от администрацията на съда /по повод издаване на преписи на исковата молба/ и от длъжностоното лице по вписванията /по повод вписването на исковата молба/.

Видно е, че подавайки молба по чл.63 от ГПК за продължаване на срока за изпълнение на съдебните указания в последния ден от срока, на 27.05.2025г., страната очевидно е в невъзможност да извърши срочно вписване на исковата молба в Служба по вписванията, намираща се извън съдебния район, в който се намира седалището й, за което предварително следва да се снабди и с издадени от съда заверени преписи. Отказът на съда да продължи срока за вписване в случая е равносилен на сигурно основание за прекратяване на делото, доколкото дори да бе извършено вписване след 27.05.2025г., то това процесуално действие съгласно чл.101, ал.3 от ГПК следва да се счита за неизвършено от страната. В този смисъл необосновани са мотивите на първоинстанционния съд, че макар да е отказано продължаване на срока за вписване на исковата молба, до момента на прекратяване на делото, страната фактически е имала на разположение три седмици да го стори, но е бездействала. Макар да не са изложени като аргумент в молбата по чл.63 от ГПК, основателни са възраженията на жалбоподателя, че един от дните в рамките на периода е официален почивен ден /26.05.2025г.- понеделник/, което допълнително е следвало да бъде съобразено от съда като уважителна причина за твърдяната недостатъчност на срока още повече, че същият изначално е определен като минимален /едноседмичен/, а не двуседмичен или по-продължителен.

Ирелеватно за преценката на основателността на искане по чл.63 от ГПК е дали молителят се позовава или не на особени непредвидени обстоятелства, доколкото такива следва да са налице при искане за възстановяване на срок по чл.64 от ГПК, каквато хипотеза не е налице в случая. Нещо повече, от материалите по делото не се установява ищецът да злоупотребява с възможността да иска продължаване на срок за изпълнение на съдебни указания, нито да бездейства умишлено /същият е изпълнил срочно дадените указания за внасяне на държавна такса за издаване на заверение преписи от исковата и уточняващата молба/, което е допълнителен аргумент, че молбата му по чл.63 от ГПК от 27.05.2025г. не е неоснователна.

Горното налага постановеното прекратително определение от 12.06.2025г. да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 428/12.06.2024г. постановено по гр.д. № 234/2025г. по описа на РС-Девня, с което е прекратено производството делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4