Решение № 237 от 05.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. ХАСКОВО, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500471 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от Г. С. Х. – длъжник по изпълнението против действията на частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, извършени по изп.д. № 20128750400977 и обективирани в постановление с изх.№ 4702 от 30.01.2025 год., в частта, с която като разноски по делото е приета сумата от 4 914.79 лева – такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, с искане за отмяна на обжалваните действия като незаконосъобразни.

Постъпили са мотиви от частен съдебен изпълнител

/ЧСИ/ Захари Запрянов с доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 977 / 2012 год. по описа на ЧСИ Захари Запрянов е образувано по молба от 22.06.2012 год., подадена от „Банка ДСК“ ЕАД – гр.*** и приложен към нея изпълнителен лист от 07.02.2012 год., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 109 от 07.02.2012 год., по ч.гр.д. № 247 / 2012 год. по описа на Районен съд - Димитровград, с който Г. С. Х. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД – гр.***, суми в размер на: 45 919.78 лева – главница по договор за ипотечен кредит от 10.12.2007 год.; 3 633.34 лева – договорна лихва и 2 584.50 лева – наказателна лихва, ведно със законната лихва и деловодни разноски.

На 29.06.2012 год. на длъжника по изпълнението и

1 жалбоподател в настоящото производство е връчена покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен за това, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение и възбрана върху недвижим имот – апартамент в гр.***.

Възбраната върху имота, ипотекиран от длъжника в полза на Банката – взискател за обезпечение на вземанията й по договор за ипотечен кредит от 10.12.2007 год., е вписана на 19.07.2012 год., а опис на имота е извършен на 31.07.2012 год.

Първата по ред публична продан на имота е обявена за нестанала, поради невнасяне на цената от купувача.

Втората по ред насрочена публична продан е спряна с постановление от 18.02.2013 год. на съдебния изпълнител, с което е спряно и изпълнителното производство, по молба на взискателя и приложено към нея споразумение от 06.02.2013 год., сключено с длъжника, с което последният се е задължил да заплаща суми по на 400 лева – месечно, за срок от 12 месеца – до 15.02.2014 год., за погасяване на вземанията на Банката по сключения с него договор за ипотечен кредит от 10.12.2007 год., при неизпълнение на които задължения е предвидена възможност на взискателя да поднови изпълнителното дело. С цитираното споразумение лъжникът е поел задължението да заплати дължимите разноски в заповедното и в изпълнителното производства.

От страна на длъжника по изпълнението е представен договор за ипотечен кредит от 28.08.2015 год., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД – гр.***, по силата на който банката му е отпуснала ипотечен кредит в размер на 59 000 лева с цел рефинансиране на задълженията по договор за кредит от 10.12.2007 год. Като условие за усвояване на кредита е предвидено представяне на удостоверение за прекратяване на изпълнително дело № 977 / 2012 год.

С молба от 13.05.2022 год., подадена от Банката – взискател е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.

По молба от 14.01.2025 год., подадена от длъжника, съдебният изпълнител е изготвил постановление с изх.№ 4702 от 30.01.2025 год. – предмет на обжалване в настоящото производство, приемайки като разноски по изпълнителното дело сума от общо 5 040.69 лева, включваща и 4 914.79 лева – такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Постановлението е връчено на длъжника на 06.02.2025 год., а подадената от него жалба е постъпила на 14.02.2025 год., от което следва извода, че е подадена в двуседмичния срок за обжалване, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт – разноски по изпълнението, съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Вземането за разноски по изпълнението се реализира

2 принудително в производството по изпълнението въз основа на акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. За това този акт – в случая – постановление за разноски представлява пряко изпълнително основание.

Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на три хипотези: когато делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради пращане, направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Безспорно е, че настоящият казус не попада в нито едно от посочените в цитираната норма изключения, предвид това, че извършеното от длъжника плащане е осъществено след започване на изпълнителното производство.

Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Длъжникът по изпълнението дължи пропорционална такса върху събраната сума след предявяване на изпълнителния лист, независимо от обстоятелството, че плаща задължението пряко на всикателя – след започване на изпълнението и върху събраната сума, послужила за погасяване на задължението се дължи такса по т.26 от Тарифата, без значение дали плащането е пряко на взискателя. Плащането на задължението е извършено при висящо дело за принудително изпълнение, поради което длъжникът дължи пропорционална такса върху събраната сума.

Като неоснователни съдът намира изложените в жалбата доводи за недължимост на такса по т.26 от Тарифата, обосновани с твърдения за това, че вземанията по договора за ипотечен кредит от 10.12.2007 год., присъдени в полза на Банката – взискател съгласно Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 247 / 2012 год. по описа на Районен съд – Димитровград, послужила като основание за издаване на изпълнителния лист, на основание на който е образувано изпълнителното дело, не са погасени от длъжника, чрез плащането им в полза на взискателя, а са били предмет на предоговаряне, обективирано в договор за ипотечен кредит от 28.08.2015 год., с който на длъжника по изпълнението е отпуснат ипотечен кредит в размер на 59 000 лева, с цел рефинансиране на задълженията по договора за кредит от 10.12.2007 год., предвид константната съдебна практика, според която дължимостта на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата се обосновава с това, че са удовлетворени паричните притезания на взискателя по изпълнителния лист, въз основа на който е проведено изпълнителното производство. Взискателят е бил удовлетворен, вземането му е било погасено поради плащане и рефинансиране след започване на изпълнителното производство. Таксата по т.26 от Тарифата се начислява върху събраната сума.

За целта на начисляването, практиката на ВКС допуска приравняване, според което когато сумата е платена пряко на кредитора след образуване на изпълнителното дело, може да се счита, че същата е „събрана“ по смисъла на 3

Тарифата.

Доводите на жалбоподателя, че с договора за ипотечен кредит от 28.08.2015 год., не се погасявали задълженията му по договора за ипотечен кредит от 10.12.2007 год., вземанията по който са предмет на принудително изпълнение, доколкото рефинансирането, с каквато цел е отпуснат кредита по втория договор, представлявало новиране на едно старо правоотношение, чиято същност е подновяване на съществуващия дълг, съдът намира за неоснователни в настоящото производство, доколкото при евентуално допуснато от страна на кредитополучателя, неизпълнение на втория по ред договор от 2015 год., кредиторът не би могъл да започне действия по принудителното им изпълнение въз основа на същия изпълнителен лист, въз основа на който е образувано настоящото изпълнително дело, а следва да се снабди с нов изпълнителен титул.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

По направените с жалбата искания да се дадат указания на ЧСИ да се произнесе по искането на взискателя за прекратяване на изпълнителното дело, съдът не дължи произнасяне в настоящото производство, предмет на което е проверка законосъобразността на действията на ЧСИ по определяне на разноски по изпълнението.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Г. С.

Х., ЕГН ********** от гр.*** – длъжник по изпълнението против действията на Частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, рег.№ 875, с район на действие Окръжен съд – Хасково, обективирани в Постановление с изх.№ 4702 от 30.01.2025 год., издадено по изпълнително дело № 20128750400977.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4