Определение № 138 от 27.08.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. К., 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20255100600272 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.345 ал.1, във вр. с чл.341 ал.2, във вр. с чл.249 ал.3, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 02.07.2025 год. по Н.о.х.дело № 3 41/2025 год. по описа на Районен съд – К., съдът е прекратил съдебното производство по делото, на основание чл.248 ал.5 т.1, във вр. с ал.1 т.3 и чл.249 ал.1 и ал.4 от НПК, и е върнал делото на РП – К. за отстраняване на допуснато процесуално нарушение.

Против така постановеното определение е подаден частен протест от прокурор при РП – К., ТО – М., в който се развиват подробни съображения за липсата на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство. Твърди се в протеста, че Е. М. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК, като веднага след привличането му в това му качество същият е заявил, че разбира обвинението и се е признал за виновен. Излага съображения, че в обвинителния акт били посочени всички факти, върху които се основава обвинението, а така също били изяснени фактическите параметри на ангажираната наказателна отговорност. Подалият протеста прокурор твърди още, че в обстоятелствената част на обвинителния акт били отразени фактите, които обуславят обективните и субективните 1 признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, като така формулираното обвинение било ясно и разбираемо, даващо възможност на обвиняемия да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен и да организира защитата си, респ. на съда да очертае рамката на обвинението в съдебната фаза на процеса. Счита, че не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, които да са нарушили правата на обвиняемия и най-вече правото на защита да разбере в какво е обвинен и които да бъдат основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им, тъй като при формулиране на обвинението по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК в неговата обстоятелствена част и в диспозитивната му част били изписани всички съставомерни елементи, съдържащи се в тази норма. Прокурорът твърди още, че всички посочени като неясни факти били от категорията на тези, които могат да се установят в хода на съдебното следствие, да се оценят от страните в хода на съдебните прения и да се съобразят от съда при произнасянето му. С оглед на изложените съображения, подалият частния протест прокурор моли протоколното определение на първоинстанционния съд от 02.07.2025 год. да бъде отменено, като неправилно.

Преписи от частния протест са изпратени и връчени на подсъдимия Е.

М., чрез защитника му – адв.М. Ч. от АК – К., както и на последната, като от същите не са постъпили възражения срещу протеста.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, с оглед доводите, изложени в частния протест, намира следното:

Частният протест е подаден от лице, имащо необходимата процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.

По внесен на 08.05.2025 год. в РС - К. обвинителен акт, с който на Е. М.

М. от гр.М. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК, е било образувано Н.о.х.дело № 341/2025 год. по описа на Районен съд - К.. С Разпореждане рег. № 631/09.05.2025 год. на определения съдия-докладчик е било насрочено провеждане на разпоредително заседание на 02.07.2025 год., от 11.30 часа, за което на 2 страните са били изпратени и връчени съобщения по чл.247в от НПК. На 02.07.2025 год. е било проведено разпоредително заседание по делото, в хода на което са били разгледани въпросите по чл.248 ал.1 т.1 – т.3 от НПК, по всяка от които съдът е изслушал становището на страните. По чл.248 ал.1 т.3 от НПК прокурорът, подсъдимият и неговият защитник са изразили становище, че на досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемия.

След изслушване на становищата на страните по въпросите по чл.248 ал.1 т.1 – т.3 от НПК, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо и е довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия. Съдът е посочил в мотивировъчната част на определението си, че е налице нарушение на правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, тъй като във внесения обвинителен акт прокурорът е обвинил Е. М. М. за деяние по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК, но без да посочи защо са налице признаците на маловажен случай на деянието държане на наркотични вещества по основния състав. Съдът е мотивирал определението си и с това, че следва в обвинителния акт да бъдат описани установените факти, като освен време и място, следва да има и начин на извършване на деянието, където именно влиза и фактът, че случаят е маловажен, за да бъдат изпълнени минималните критерии на закона за съдържание на обвинителния акт, заложени в чл.246 ал.2 от НПК.

Първоинстанционният съд е направил извода, че с така описаната от прокурора фактология, в която липсват факти относно съставомерните признаци от обективна страна на престъплението, се засяга основното право на обвиняемия на защита, тъй като той не знае срещу какво точно да се защитава, защото не е наясно за какво престъпление е привлечен като такъв.

Мотивиран от тези съображения, първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство, на основание чл.248 ал.5 т.1, във вр. с ал.1 т.3, във вр. с чл.249 ал.1 и ал.4 от НПК, и е върнал делото на РП - К. за отстраняване на описаното допуснато процесуално нарушение.

Настоящият състав, в изпълнение на правомощията си на втора инстанция по същество намира, че като краен резултат протестираното определение е правилно – обосновано и законосъобразно, по следните 3 съображения:

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че неизлагането в обстоятелствената част на обвинителния акт на всички факти и обстоятелства, относими към съществени елементи от обективната страна на състава на престъплението, в извършването на което е обвинено дадено лице, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до нарушаване правото на защита на това лице. Това е така, тъй като действително прокурорът, изготвил обвинителния акт, предмет на първоинстанционното наказателно производство, н е е изложил и описал в обстоятелствената част на обвинителния акт никакви факти и обстоятелства, въз основа на които е направил извода, че престъплението, за извършването на което е повдигнато обвинение на Е. М., представлява маловажен случай, както е посочил в заключителната част на обвинителния акт. По този начин изготвилия обвинителния акт прокурор е допуснал в обвинителния акт противоречие и неяснота в извършването на какво точно престъпление е обвинен Е. М. – престъпление по основния състав на „държане“ на високорискови наркотични вещества по чл.354а ал.3 т.1 от НК /както е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт/, или такова по привилегирования състав на чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК /посочено в заключителната част на обвинителния акт/. Както правилно е приел първоинстанционният съд в мотивите към протестираното определение, непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на факти и обстоятелства, относими към обективната съставомерност на деянието, за извършването на което е обвинено някое лице, респ. наличието на противоречия и неясноти в посочването за какво точно престъпление е повдигнато обвинение с обвинителния акт, е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава процесуалните права на обвиняемия, и поконкретно - правото му да узнае в извършването на какво точно престъпление е обвинен, за да е в състояние да организира защитата си по начин, който смята за най-ефективен. В тази връзка следва да се посочи, че будят недоумение твърденията на подалия протеста прокурор, изложени в частния протест – че формулираното с обвинителния акт обвинение било ясно и разбираемо, даващо възможност „…на съда да очертае рамките на обвинението в настоящата съдебна фаза на процеса…“, доколкото фактическите рамки на обвинението се очертават не от съда, а именно от 4 прокурора с обвинителния акт.

В тази връзка следва да се посочи, че именно фактическите констатации на прокурора относно деянието от обективна страна и правната квалификация се явяват отправна точка и съществена насока при организиране на правото на защита на подсъдимия, като неизлагането от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт на факти и обстоятелства, относими към квалифициране на деянието, предмет на повдигнатото с обвинителния акт престъпление, от обективна страна, внася противоречия и неяснота в обвинението, и съществено нарушават и ограничават правото на защита на обвиняемия.

Освен изложеното по-горе, настоящият съдебен състав констатира и друго съществено и отстранимо процесуално нарушение, допуснато на досъдебното производство, нарушаващо процесуалните права, респ. правото на защита на обвиняемия, което не е забелязано от първоинстанционния съд.

Така, Досъдебно производство № 11/26.01.2025 год. по описа на ОД на МВР – К. е образувано на посочената дата по реда на чл.212 ал.2 от НПК – със съставяне на протокола за първото действие по разследването /протокол за разпит на свидетел/, за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК - за това, че на 25.01.2025 год. в гр.К., без надлежно разрешително по ЗКНВП са държани високорискови наркотични вещества – метамфетамин, с тегло от около 0.55 грама. След провеждане на разследване и събиране на доказателства, с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 26.03.2025 год. в качеството на обвиняем за посоченото престъпление е привлечен Е. М. М. от гр.М.. По делото е наличен и Протокол за разпит на обвиняемия Е. М. М., проведен на 25.03.2025 год. От изложеното е видно, че Е. М. М. е разпитан като обвиняем, преди да бъде привлечен в такова качество. Съответно, по досъдебното производство липсва приложен протокол за разпит на Е. М. М. в качеството му на обвиняем, проведен след привличането му като такъв. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс /НПК/, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. С други думи, следва да се приеме за доказано, че действието по разследване „разпит на обвиняем“ е извършено от органа по 5 разследване на 25.03.2025 год., т.е преди привличането на Е. М. в това му качество, а не незабавно след предявяване на постановлението за привличане на същия като обвиняем, в нарушение на императивната разпоредба на чл.221 от НПК, при което настоящият състав намира, че посочения протокол за разпит на Е. М. като обвиняем от 25.03.2025 год. е негодно доказателствено средство.

При това положение следва да се приеме, че на досъдебното производство не е проведен надлежен разпит на Е. М. в качеството му на обвиняем, при което е нарушено правото му да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, което съгласно разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК е съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, което не е било забелязано от прокурора и първоинстанционния съд.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на тези, изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, ограничаващи и/или нарушаващи процесуалните права на обвиняемия, при наличието на каквито е наложително прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им, до какъвто правилен – обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.