Определение № 236 от 11.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Варна, 11.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500159 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ТД на НАП Варна, представлявана от териториалния директор Властиана Николова, срещу определение № 54/16.01.2025 г. на ОС – Шумен, постановено по в. гр. д. № 587/2024 г. с което е оставена без разглеждане жалбата на ТД на НАП Варна против постановление от 15.10.2024 г. по изп. д. № 144/2023 г. по описа на СИС при ВПРС, с което е постановен отказ да бъде вдигнат запор на лек автомобил марка ***, наложен по същото изпълнително дело и е прекратено производството по в. гр. д. № 587/2024 г. по описа на ОС - Шумен.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Страната се позовава на чл. 3, ал. 1, т. 13 от ЗНАП, според който агенцията приема, съхранява, управлява и продава всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества, с изключение на случаите предвидени в закон. Изложено е, че продажбите се извършват по реда на ДОПК без да се прилагат разпоредбите на ЗДС. Сочи се, че на 29.08.2024 г. регистрацията на автомобила е служебно прекратена и той се е съхранявал на паркинг на РУ „Полиция“ – Велики Преслав. При подготовка на преписка по повод продажба на автомобила било установено, че върху същият бил наложен запор по изп. д. № 144/2023г. по описа на СИС при РС Велики Преслав. Наведени са твърдения, че държавата е придобила собствеността на автомобила на 09.08.2024г. Излага становище, че налагането на запор е изпълнително действие, предназначено за принудително изпълнение и с което се забранява на длъжника да се разпорежда със запорираната вещ. Счита, че ОС – Шумен неправилно е приел, че жалбата е процесуално недопустима. Твърди, че същата е подадена в изпълнение на 1 правомощията, предвидени в чл. 3, ал. 1, т. 13 от ЗНАП. Вещта е собственост на държавата, а отказът на съдебния изпълнител възпрепятства осребряването на държавно имущество, което се осъществява по реда на ДОПК. Искането за заличаване на запора не е отправено от жалбоподателя в качеството на взискател, а в това на държавен орган, който е оправомощен да управлява и да се разпорежда с конфискувано имущество. След като държавата е придобила правото на собственост над лекия автомобил, съдебният изпълнител не би могъл да насочва принудително изпълнение спрямо него за удовлетворяване на вземания на взискателя. Отказът на съдебния изпълнител да вдигне запора води до невъзможност НАП да пристъпи към осребряване на лекия автомобил. Искането е за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276 ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещните страни.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 587/2024г. на ОС - Шумен е образувано по жалба на ТД на НАП Варна като процесуален субституент на държавата срещу Постановление от 15.10.2024 г. по изп. д. № 144/2023 г. по описа на СИС при РС - Велики Преслав, с което е отказано да бъде вдигнат наложения запор върху на л. а. ***.

Видно от материалите по изпълнителното дело е, че производството по изп. д. № 144/2023г. по описа на СИС при РС - Велики Преслав е образувано въз основа на изпълнителен лист № 80 от 27.11.2023г., издаден по подлежащо на изпълнение решение № 46/25.03.2023г. по гр. д. № 20223610100565/2022 г. по описа на РС - Велики Преслав, с който А. А. Ч., ЕГН: ********** от гр. *** е осъден да заплаща в полза на Д. А. А., ЕГН: ********** и на М. А. А., ЕГН:

**********, чрез тяхната майка и законен представител Б. С. Р., месечна издръжка в размер от по 200 лева, считано от 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание нейното изменение или прекратяване.

На 09.01.2024 г., СИ е наложил запор на собствените на длъжника леки автомобили - *** и ***.

Видно от данните по делото като присъединен взискател на осн. чл. 458 от ГПК е конституирана Държавата за публично вземане в размер на 330 лева, съгласно приложеното на л. 24 от изп. д. удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки.

С определение, обективирано в протокол № 69/09.08.2024г. по НОХД № 20243610200213 от 2024г. по описа на РС – Велики Преслав, съдът е одобрил споразумението, сключено в досъдебното производство по ДП № 202/2024 г., с което А. А. Ч. се признава за виновен за това, че на 25.07.2024 г., около 15.05 ч. в *** е управлявал л. а. *** след употребата на наркотично вещество, 2 осъществявайки състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за което му били наложени наказания: „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца /отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК /; „глоба“ в размер 250 лева; „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца. Със същото споразумение, на осн. чл. 343б, ал. 5 НК е отнет в полза на държавата л. а. марка ***.

С оглед разрешенията в т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, законодателят е ограничил възможността за обжалване на действия на съдебния изпълнител до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Съобразно приложимия в настоящия случай процесуален закон, действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат проверявани по жалба срещу тяхната незаконосъобразност, са конкретно и изчерпателно определени в нормите на чл. 435, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5, чл. 462, чл. 503, ал. 2, чл. 521, ал. 3 и чл. 527, ал. 4 от ГПК.

Сред горепосочените хипотези не е предвидена възможност присъединеният по закон взискател да обжалва отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложен върху МПС запор. Нормата на чл. 435, ал. 1, т.

1 от ГПК предоставя възможност на взискателя да подаде жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител, с което отказва да образува изпълнително дело или да извърши поисканото изпълнително действие.

Съобразно разрешението в т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнението на парични притезания върху вещите на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, като получената парична сума служи за удовлетворение вземанията на кредиторите, докато изпълнението върху паричните вземания на длъжника от трето задължено лице се осъществява чрез тяхното събиране. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. С налагането на запор или възбрана, дори когато са наложени в обезпечително производство, се определя и кой е компетентният орган да осребри имуществения обект – публичният или съдебният изпълнител (чл. 191 ДОПК). Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество и то единствено от страна на длъжника индивидуализиран в изпълнителния лист, а не изпълнителното действие, при положение, че нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта на имуществото.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че запорът лишава длъжникът от правото да се разпорежда с вещта. Извършените разпореждания с вещта от длъжника след налагане на запора се явяват относително недействителни спрямо първоначалния и присъединените взискатели, освен ако третото лице 3 може да се позове на чл. 78 ЗС.

Жалбоподателят няма, качеството на трето лице в изпълнението, доколкото видно от данните по делото към момента на налагане на запора върху автомобила, не е бил във владение на същия. Напротив наведени са твърдения, че държавата е придобила собственост върху същия на 09.08.2024г., т.е. седем месеца след налагане на запора.

Настоящият състав на съда не споделя тезата на жалбоподателя, че същият реализира правомощията си предвидени в чл. 3, ал. 1, т. 13 от ЗНАП.

Напротив, същият се явява процесуален субституент на държавата в качеството й на присъединен взискател в изпълнителното производство по изп. д. № 144/2023 г. по описа на СИС при РС - Велики Преслав.

Правомощията на НАП да приема, съхранява, управлява и продава конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества, са ирелевантни в настоящото производство, тъй като не разширяват кръга на актовете и действията в производството по принудително изпълнение, които може взискателят да обжалва.

В тази връзка, настоящият състав на съда споделя виждането на ОС Шумен, че жалбата на взискателя е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на самостоятелно обжалване от взискател в изпълнението. Достигайки до идентичен правен извод, ОС – Шумен е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 54/16.01.2025 г. на ОС - Шумен, постановено по в. гр. д. № 587/2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4