Решение № 124 от 11.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 51/2022
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 11.04.2023
- В сила
- 30.12.2023
- Състав
- Иванела Атанасова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 39 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 и сл. · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.7 ал.2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
РЕШЕНИЕ
№ 124 гр. С.З., 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И.ела Ат. Караджова при участието на секретаря Диана Д. И.ова като разгледа докладваното от И.ела Ат. Караджова Търговско дело № 20225500900051 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правно основание чл. 432 и сл.КЗ във вр. чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, предявена от О. С. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., ж.к. ***, чрез адв. И. Й. против „З." АД, гр. С., район ***, ЕИК: ***, с цена на иска: 39 000,00 лева. Допуснато е изменение на предявения иск като същият се счита предявен за сумата от 59 000 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 11.05.2020г. до окончателното плащане на сумата, представляващи разликата между дължимото на ищеца обезщетение в размер на 60 000 лева и платеното от застрахователя обезщетение в размер на 1 000 лева.
В исковата молба се посочва, че ответникът е сключил на 23.12.2019г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/30/119003515556,, валидна от 28.12.2019г. до 27.12.2020г., за следния лек автомобил марка „Волво", модел „В 40" с ДК № СТ 0981ВК.
Посочва се, че при ПТП на 11.03.2020г., около 12:10 часа, в гр.К., в района на бул. ***, водачът Й. Д. П., управлявайки горепосочения лек автомобил, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал и блъснал пресичащия на пешеходна пътека пешеходец - О. Н.. На ищеца били диагностицирани следните телесни увреждания: Изкълчване, навяхване и разтягане на лявата колянна става.
Посочва се, че му е оказана била спешна медицинска помощ в гр.К., след което лечението му продължило в домашни условия. Пострадалият изпитвал силни болки в левия крак, движенията на контузения крак били силно ограничени, коляното било силно оточно и имал така наречения синдром на „предно чекмедже", правещ коляното напълно нестабилно. Първоначално се придвижвал с две патерици, впоследствие с една.
1
Твърди се, че въпреки проведеното лечение състоянието на пострадалия не се подобрявало. На 12.10.2020г. след направено МТР изследване били диагностицирани нови увреждания в областта на лявото коляно, както следва:
Ставен излив;
Скъсване на медиалната колатерална връзка;
Частично скъсване на задна кръстна връзка;
Едемни промени в предна кръстна връзка;
Скъсване на заден рог и тялото на медиален менискус и преден рог и тялото на латерален менискус.
Сочи се, че към момента походката на пострадалия не е възстановена и продължава да куца, като товари минимално увредения крак. Изпитва болки и ограничения в движението в областта на левия крак. Коляното бързо отича при натоварване, с което движенията стават още по-ограничени. Ищецът не боже да се придвижва с бърз ход и на дълги разстояния, трябва постоянно да щади колянната става, поради силната нестабилност на коляното, от което мускулатурата на този крак силно атрофира.
В исковата молба се посочва, че възстановяване с консервативно лечение е невъзможно, особено по отношение да разкъсаната кръстна връзка и скъсаните минискуси. Възстановяване може да се извършва само с пластика на кръстната връзка чрез операция без сигурност за успех и на този вид лечение. Подобно лечение е свързано с дълъг период на обездвижване на крака /около 40 дни/ и дълго възстановявяне /6-9 месеца/.
Твърди се, че ищецът е предявил претенция пред ответния застраховател с молба от 11.05.2020г. и молба от 13.01.2021г. Ответникът образувал щета № 0801- 002069/2020-01 и изплатил обезщетение в размер на 1 000 лева на пострадалия за причинените му неимуществени вреди. Ищецът заявява, че счита изплатеното обезщетение за силно занижено по размер, поради което предявява настоящия иск за разликата между дължимото му обезщетение от 40 000,00 и изплатеното му обезщетение от 1 000 лева.
Моли съда да осъди ответника да плати на ищеца сумата в размер на 59000,00 лева, представляващи разликата между дължимото на ищеца обезщетение в размер на 60 000,00 лева и платеното от застрахователя обезщетение в размер на 1 000 лева, заедно със законната лихва по чл. 429, ал.
2, т. 2 от КЗ, считано от датата на уведомяваме на застрахователя 11.05.2020г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото;
Моли всички присъдени на ищеца суми, включително присъдените разноски да бъдат преведени по клиентската банкова сметка на „Адвокатско дружество „Й. и Е.” (по чл. 39 от Закона за адвокатурата), както следва: IBAN: * ***, BIC: ***.
Във връзка с дадените от съда указания ищецът е депозирал уточняваща молба, с която заявява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 11.03.2020г., около 12:10 часа, водачът Й. Д. П., управлявал лек автомобил „Волво В 40" с per. № СТ 0981 ВК по бул. *** в гр. К., с посока на движението от запад на изток (от Центъра на гр. К. към гр. С.З.). В района 2 на бул. *** има пешеходна пътека, по която ищецът О. Н. предприел пресичане от юг на север - от дясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Докато ищецът пресичал по пешеходната пътека бил блъснат от горепосочения лек автомобил и му били причинени описаните в исковата молба увреждания.
Сочи, че във връзка с процесното ПТП не е било образувано наказателно производство.
Заявява, че обстоятелствата, на които ищецът основава иска си са следните: датата на настъпване на деликта: 11.03.2020г., около 12.10ч.; мястото: гр. К., бул. „***", пешеходната пътека в района на № 218; името на деликвента: Й. Д. П.; начинът на причиняване на вредите: при управление на лек автомобил „Волво В 40" с per. № СТ 0981 ВК с посока на движението от запад на изток (от Центъра на гр. К. към гр. С.З.), деликвентът Й. Д. П. не пропуснал пресичащия на пешеходна пътека от юг на север (от дясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил) ищец и го блъснал; пасивната легитимация на ответника: сключена на 23.12.2019г. с полица № BG/30/119003515556 застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за увреждащия лек автомобил; качеството на ищеца като участник в движението: пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека; видът и характерът на нанесените на ищеца телесни увреди: изкълчване, навяхване и разтягане на лявата колянна става; ставен излив; скъсване на медиалната колатерална връзка; едемни промени в предна кръстна връзка; скъсване на заден рог и тялото на медиален менискус и преден рог и тялото на латерален менискус; видът и характерът на неимуществените вреди, чиято обезвреда се претендира: болки, страдания и ограничения в движенията от получените травми и тяхното лечение, както и битови, хигиенни и други неудобства и ограничения, психически и емоционален стрес;
Твърди, че е налице виновно противоправно деяние на водача Й. П., тъй като същият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП -„чл. 119.
(1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре." Водачът П. не е пропуснал пресичащия по пешеходна пътека ищец и го е блъснал. В пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние на водача П. са били причинени неимуществени вреди на ищеца - описаните в исковата молба и в настоящата молба травматични увреждания и съпътстващите ги болки, страдания, ограничения в движенията и неудобства, описани в исковата молба.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва 3 предявения иск изцяло (по основание и размер), като твърди, че същият е неоснователен и недоказан.
Алтернативно и само в случай, че съдът намери искът за основателен, оспорва същия по размер, като твърди, че е изключително завишен по размер.
Оспорва да е настъпвало произшествие, за което да е виновен водач, застрахован при „З.“, по-конкретно - водача на л.а. „Волво В 40“, per. № СТ 0981 ВК.
Оспорва твърденията в исковата молба, относно фактите и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното произшествие.
Оспорва представения Констативен протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“ описваща механизма на произшествието, по-конкретно движението на автомобила с несъобразена скорост.
Констативният протокол няма доказателствена сила. На основание чл. 300 ГПК гражданският съд е обвързан единствено от влязла в сила присъда на наказателния съд. Освен това Констативен протокол за ПТП е съставен от служителите на полицията, които не са били свидетели на самия удар.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. Оспорва твърдението, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „Волво В 40“, per. № СТ 0981 ВК.
Оспорва твърдението, че произшествието е настъпило на пешеходна пътека.
Подобно твърдение съществува единствено в протокола за ПТП, съставен от служителите на полицията, който обаче няма доказателствена тежест, както беше посочено по-горе.
Твърди, че при предприетото пресичане, ищецът-пешеходец не се е съобразил с разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП - да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, преди да навлезе на платното за движение и чл.
114, ал. 1 ЗДвП - да не навлиза внезапно на платното за движение. Твърди, че водачът на л.а. „Волво В 40“, per. № C T 0981 B K не е имал възможност да предприеме успешно спиране, тъй като пешеходецът е навлязъл внезапно на платното за движение, без съобразяване с трафика.
Твърди, че водачът на МПС се е движела със скорост, значително под позволената за конкретния пътен участък, за което свидетелства изключително козметичния характер на уврежданията - охлузвания и хематоми (насинявания), без никакви счупвания.
Ако съдът намери, че отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана, прави възражение за съпричиняване, предвид горните обстоятелства и поради факта, че пешеходецът е допринесъл за възникване на ПТП. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението следва да бъде редуцирано.
Оспорва твърдените увреждания да се намират в причинно-следствена връзка с процесното произшествие - липсват данни за това.
Оспорва твърдения висок интензитет на претърпените болки и страдания, като евентуално и само ако бъде установено, че застрахователят следва да носи отговорност, твърди, че претендирания размер е изключително завишен 4 и не отговаря на получените травматични увреждания. Същият не е съобразен с твърдените претърпени болки и страдания и не отговаря на обществените критерии за справедливост, които изискват съобразяване на обезщетяването с реално претърпените вреди. Оспорва твърдения висок интензитет на претърпените болки и страдания, липсват доказателства, подкрепящи това твърдение, твърди, че описания в исковата молба интензитет не отговаря на обективната действителност.
Твърди, че от представените към исковата молба доказателства, може да се направи извод, че О. С. Н. е получил навяхване на лявата колянна става. Не е ясно дали същото се дължи на твърдяното ПТП. Твърди, че същото е в резултат или се дължи повече на възрастови промени в организма на ищеца, отколкото на твърдяното ПТП.
Оспорва твърдението, че описаните повреди: ставен излив, скъсване на медиалната колатерална връзка, частично скъсване на задна кръстна връзка, едемни промени в предна кръстна връзка, скъсване на заден рог на тялото на медиален менискус и преден рог и тялото на латерален менискус, са в причинно-следствена връзка с ПТП.
Твърди, че към настоящия момент ищецът, доколкото са били налице травматични увреждания, е възстановен напълно от тях, като занапред не следва да се очакват усложнения, което следва да бъде взето предвид при определянето размера на евентуалното обезщетение.
Твърди, че изплатеното от дружеството обезщетение напълно компенсира претърпените болка и страдания (доколкото такива изобщо са налице).
Оспорва иска за лихви, като счита същият за недоказан. Тъй като няма доказателства относно началния момент от който се дължи лихвата и доколкото главницата е недължима, то не следва да бъде присъждана и лихва.
Оспорва началния момент, от който се претендира лихва.
Разпечатката съдържа 50 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20c9610c-efe2-47e4-ac17-5a89aa208522