Протокол № 230 от 09.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 230 гр. Пловдив, 08.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Т. Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000182 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

За жалбоподателя О.Г. редовно призован, не се явява законен представител. Явява се процесуалният представител директор Дирекция „Административно-правно обслужване“ Т. П..

За въззивамеата страна К.Е.**** ЕООД редовно призована, не се явява законен представител. Явява се адв. С. К. с пълномощно от преди.

Т. П.: Да се даде ход на делото.

Адв.К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото.

С решение № 33/22.01.2024г., постановено по т.д. №661/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив, е отхвърлен искът, предявен от О.Г., с адрес гр. Г., пл. „В.“ №*, представлявана от кмета на общината М.И.Й., против „К.Е.****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., за присъждане на сумата 46 000 лв., представляваща обезщетение за 1 недобросъвестно водене на преговори за сключване на договор с предмет:

„Предоставяне на услуга по „Предварително третиране/сепариране на битови отпадъци, генерирани на територията на регион Г.“ и съставляваща 1% от прогнозната стойност съгласно Раздел IV от Указанията, решение за публикуване по чл.22, ал.1 от ЗОП и раздел 11.1.5 от Обявлението за поръчка, в съответствие със заложения в Предложението за изпълнение ред за определяне на стойността, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 18.07.2023 г. до окончателното плащане, както и на сумата 462,27 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от 20.06.2023 г. до датата на подаването на исковата молба - 18.07.2023 г. О.Г. е осъдена да заплати на „К.Е.****“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 4 850 лв. разноски по делото. Срещу постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – О.Г.. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила. Изложени са подробно съображения.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът – главен и акцесорен да бъде уважен.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „К.Е.****“ ЕООД, се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания. Страните претендират сторените по делото разноски.

Т. П. : доказателства.

Поддържаме въззивната жалба.

Нямаме искания за

Адв. К.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Представям договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Т. П. : Не правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид, че не се правят искания за събиране на доказателства, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

2

ПРИЛАГА представения списък на разноски по чл. 80 ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Т. П. : Уважаеми апелативни съдии, считам че е налице неправилно съдебно решение на първоинстанционния съд, доколкото на първо място, както е посочено и във въззивната жалба, не е направена правна преценка относно правната квалификация на спора. Нещо повече, постановявайки решение по този начин е налице колизия между две определения, дадени от две равни по степен съдебни инстанции, а именно Окръжен съд П. и Окръжен съд Г.. Фактът дали е налице или не договорна отговорност е основополагащ за това къде се гледа делото и именно поради възприемането, че макар и неформален е налице договор относно това, че при несключване на договор се дължи обезщетение за недобросъвестно водене на преговори е обосновало днешният ден ние да бъдем на територията на Апелативен съд П., тъй като с този мотив е прехвърлено по подсъдност делото в Окръжен съд П. и е гледано като дело по договорна отговорност. Дали същата е налице или не, разбира се че е, тъй като на първо място ЗОП, макар и да специален по неуредените в него отношения препраща към ЗЗД и ТЗ. И в двата е посочено, че офертата обвързва предложителя, но най-вече в ЗЗД, чл. 14 е посочено, че договорът се счита за сключен от момента на постигане на съгласие на волеизявленията на двете страни. В настоящия случай това волеизявление е изразено в писмена форма, прието е от насрещната страна, а с факта на изпращане на покана за сключване на договор в резултат от влязло в сила решение за избор на изпълнител, имаме и приемане на оферта. Разбирам напълно, че предметът на настоящия спор няма практика и е нещо, което предполагам, че е прецедент и за вас. В него обаче се излагат редица правни постулати и принципи и постановеното първоинстанционно решение зачерква в голяма степен принципите на правото като това преговорите да се водят добросъвестно, да се спазва морала, нещо повече, зачерква и отговорността на предложителя и поставя висящо в правото нормата на чл. 13, която предвижда, че при недобросъвестно водене на преговори се дължи обезщетение. Същата е пренесена и в ТЗ и това става една куха норма, ако ние не намерим начин да я приложим. Относно това, което се излага в отговора на въззивната жалба и то 3 е едно единствено нещо, че са налице преговори, преговорите могат, както е посочено и в самата жалба и в отговора и във въззивната жалба, могат да бъдат под различна форма. Безспорно всяко едно отправяне на предложение за сключване на договор с определени параметри такива, че бъдат достатъчни да бъдат обективирани в договор поражда за страните ангажиращ ефект.

Подаването на оферта от страна на К.Е. не е насилствено и не е продиктувано от друг акт, който да има по отношение на тях обвързващ ангажимент или задължение. В този смисъл това е доброволен акт, т.е. волеизявлението е направено доброволно. След влизане в сила на решението, ако има такива пороци, които се твърди, че е имало и не е следвало да бъде избиран за изпълнител, е следвало решението да бъде оспорено и да не влезе в сила, но това е предмет на друго производство. Има влязло в сила решение, в резултат на което е отправена покана и едва тогава отказ, като същият не е немотивиран от никакви обективни причини, които да отменят описаната от мен отговорност или да мотивират у възложителя разбиране за това, че са налице обективни факти и обстоятелства, довели до промяна в изразената от страна на К.к.**** воля.

Според мен правилната правна квалификация е договорна отговорност, както е приел и окръжният съд, защото действително с отправянето на покана, в която има елемент на това, че се ангажираме да сключим, защото нищо повече, ако се задълбаем в това до къде и кога се счита сключен окончателния договор, който е предмет на обществената поръчка и отново се пренесем на плоскостта на гражданското и търговското право със съвпадението на волеизявленията излиза, че има сключен договор. Разбира се, специалният закон не го приравнява.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите депозираната въззивна жалба и да потвърдите изцяло първоинстанционното решение.

Считам, че спорът е чисто правен. Считам, че не са налице преговори, за което подробно съм изложила моите съображения в отговора на въззивната жалба. Моля да присъдите разноски за настоящото производство и да отхвърлите жалбата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява устните състезания за приключили.

4

Съдът обяви, че ще обяви решението си в срок до 10.06 .2024 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 14.11 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5