Решение № 89 от 09.02.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 89/09.02.2023г. по НАХД № 260/2023г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановление на Районна прокуратура Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо обвиняемия И. А. К. – ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК за това, че на 05.01.2023 г., в гр. Бургас, ул. ***, не изпълнил заповед за незабавна защита № *** г., издадена въз основа на подлежащо на изпълнение Решение № *** г. по гр.д.

№ *** г. по описа на Бургаски районен съд, която му била връчена на 21.12.2022 г., като се приближил на по-малко от двадесет метра до Н.И.М., ЕГН ********** и до жилището, в което живеели Н.И.М., ЕГН ********** и ***., ЕГН **********, на адрес гр. Бургас, ул. ***, ***, звънял на звънеца на горепосочения апартамент и искал да се види с Н.М..

В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП, е доказана по несъмнен начин. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.

Защитникът на обвиняемия адв. Х. подкрепя становището на представителя на БРП и моли за определяне на минимално наказание.

Обвиняемият изказва съжаление и в последната си дума сочи, че вече е направил деянието и съжалява за постъпката си.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства, по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

Обвиняемият И. А. К. – ЕГН **********, роден на ****** в гр. ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ***, със средно образование, работи в *** към фирма „*** неосъждан/реабилитирaн/.

С Решение № *** г. по гр.д. № *** г. и издадена въз основа на същото заповед за защита № *** г., връчени на И. А. К. на 21.12.2022 г., Бургаски районен съд, забранил на обв. И. К. да приближава на по-малко от двадесет метра до Н.И.М. и до жилището, което същата обитавала с малолетното си дете ***. в гр. Бургас, ул. ***, ***.

На 05.01.2023 г., обв. К., не изпълнил горепосоченото и в нарушение на Решението на БРС и заповедта се приближил до жилището на св. Н.М., находящо се в гр. Бургас, ул. ***, ***, в което тя живеела с общото им малолетно дете А. К.. На посочената дата, обв. К. изпратил текстово съобщение до мобилния номер на св. Н.М., в което настоявал да се видят, а непосредствено след това се позвънило на звънеца на апартамента от домофонната система. Св. М. излязла на терасата на жилището и видяла, че обв. К. се намирал до входната врата на кооперацията на горепосочения 1 адрес, като отстоянието му от апартамента й, находящ се на първия етаж било около четири - пет метра, т.е. по-малко от посоченото в Заповедта и Решението. Свидетелката помолила обвиняемият да не вдига шум и да не създава проблеми, тъй като детето им спяло. След това влязла в хола на жилището, но кучето й започнало да лае, свидетелката се притеснила, че обвиняемият можело да се качи на терасата на жилището, което бил правил при други случаи и подала сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали полицейските служители свидетелите П. И.ов и А. Н., които заварили обвиняемия, в непосредствена близост до входа на кооперацията, в която живеела св.М. и го задържали.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

От гласните доказателства и доказателствени средства: протоколи за разпит свидетелите – Й.Б. (л. 15 ДП); Н.М. (л. 16 ДП); П. П. (л. 17 ДП); А. Н.

(л. 18 ДП); А. Н. (л. 19 ДП); С.И. (л. 20 ДП); обясненията на обвиняемия;

От приложените писмени доказателства и доказателствени средства:

Решение №***г. по гр.д. № ***г. на БРС; Заповед за защита № ***г. по гр.д.

№ ***г. на БРС; протокол за полицейско предупреждение, ведно с разписка (л. 32-33 ДП); писмо от ТД на НАП Бургас във връзка с изп.д. № ***г. за събиране на глоба по НОХД № ***г. по описа на СРС; справка за съдимост (л. 15 СФ; договор за наем (л. 16 СФ).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемия, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:

Съгласно чл. 296, ал. 1 НК който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

Предвид посоченото по несъмнен начин следва да бъде установено наличието на три общи предпоставки: първо, че е налице влязло в сила съдебно решение, което подлежи на изпълнение/алтернативно, че е издадена заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу обвиняемия; второ, че съществува поведение на дееца, с което той не изпълнява конкретните предписания на съда; и трето - че предприетото от дееца поведение е извършено умишлено и със съзнанието, че по този начин се накърнява правилното функциониране на правосъдната дейност.

В настоящия случай безспорно се установява, че срещу обвиняемия и в 2 полза на свидетелката Н.М. е издадена заповед за защита от домашно насилие от 14.12.2022г. по гр.дело № ***г. на БРС въз основа на решение по гр.д. № ***г. на БРС, за която обвиняемият е уведомен лично срещу подпис на 21.12.2022г. (л. 30 и л. 31 гръб ДП). Със заповедта за защита на обвиняемия е наложена забрана да доближава Н.М. и А. К. на по-малко от 20 метра жилището, в което те живеят в гр. ***, *** и е предупреден за последиците от нарушението. Обвиняемият обаче пренебрегвайки заповедта, на 05.01.2023г., се приближил до жилището на М. с малолетния К. на по-малко от 20 метра.

Систематичното място на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е в Раздел III, Глава VIII „Престъпления против правосъдието”, чийто обект на защита са обществените отношения свързани с правилното функциониране на правосъдната система, респективно цели се защита срещу посегателства, възпрепятстващи изпълнението на конкретни съдебни актове, поради това заповедта, която се нарушава е съществен елемент от обективната страна на състава на престъплението. По тази причина и тъй като е извършено нарушение на конкретен съдебен акт – съдебно решение и издадената въз основа на него заповед за защита, съдът намира, че с поведението си обвиняемият е осъществил от обективна страна състава на престъплението.

Обвиняемият не е изпълнил конкретното поведение, което му е вменено по силата на съдебния акт – да не доближава пострадалата на по-малко от 20 м. жилището й, с което е нарушил издадената заповед за защита и е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че е издадена заповед за защита, с която му е забранено да се доближава до Н.М. и А. К. на по-малко от 20м. в жилището в гр. Бургас, ***, ***, предвиждал е, че като се доближи до жилището нарушава съдебното решение и въпреки това не го е изпълнил и е нарушил решението и издадената въз основа на него заповед за защита.

В случая са установени всички признаци от състава на престъплението, поради което и обвиняемият беше признат за виновен.

По вида и размера на наказанието:

Обвиняемият, съгласно справка за съдимост, е осъждан за деяние извършено в периода м.ноември 2004г. – м. януари 2005г. по НОХД № ***г. на РС *** в сила от 19.04.2006г. като на основание чл. 215, ал. 1, вр. чл. 26, ал.

1, чл. 63, ал. 1, т. 4 и чл. 54 НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода като на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от две години. Осъждан е по НОХД № ***г. на РС *** в сила от 20.04.2006г. за деяния извършени на 07.10.2004, 06.10.2004г. и през м.юли 2004г. като на основание чл.195, ал. 1, т.

5 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 3

НК е осъден на една година лишаване от свобода и на основание чл. 215, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода като на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено и наложено едно общо найтежко наказание от една година лишаване от свобода, което изпълнение на основание чл. 69, ал. 1, вр чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

Деянията по посочените осъждания са извършени видно от справката за съдимост от него като непълнолетен и преди да е била налице влязла в сила присъда по което и да било от тях, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 , т. 1 НК е настъпила реабилитация по право след изтичане на изпитателния срок, а именно на 20.04.2009г.

С присъда по НОХД № ***г. на РС София в сила от 26.10.2012г. за деяние извършено на 30.03.2011г. на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 и чл. 78а НК обвиняемия е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за събирането на която е бил издаден изпълнителен лист и съгласно писмо от ТД на НАП Бургас е присъединен по изпълнително дело № ******г. по описа на ТД на НАП Бургас с разпореждане за присъединяване от 05.12.2012г.

Посочено е, че последното изпълнително действие е издаване на разпореждане за присъединяване изх. № ***/000008/05.12.2012г. като по изпълнителното дело няма постъпили суми за погасяване на вземането.

С Тълкувателно решение № 2/2018г. на ОСНК на ВКС се приема, че след като осъдените, чието наказание глоба не е изпълнено поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат да бъдат и освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Фактът на неизтърпяване на наказанието в този случай не съставлява отрицателна предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б. „б“ от НК, поради което не би следвало да е такава и за неосъжданите, но вече освобождавани от наказателна отговорност по същия ред. С оглед възприетото в т. 1 на ТР приравняване на неизпълнимото поради изтекла давност наказание с изтърпяно такова следва да се приеме, че необходима предпоставка за повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е последователното изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок.

Доколкото глобата, налагана на основание чл. 78а от НК, представлява административно наказание, давностните срокове, с изтичане на които се погасява възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН. В случая за събиране на дължимата от обвиняемия глоба е бил издаден изпълнителен лист и е било присъединено вземането по изпълнително дело № ******г. на ТД на НАП Бургас като последното изпълнително действие е било извършено на 05.12.2012г. съгласно писмо от ТД на НАП Бургас и не са постъпвали суми за погасяване на вземането, няма данни за други извършвани изпълнителни действия. Ето защо към момента на деянието е изтекъл давностния срок за събиране на глобата, както и едногодишния срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК.

4

Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително производство. По този начин се постига справедлив баланс, от една страна, с въвеждането на мерки за засилена защита на фискалния интерес, а от друга, с ограничаване на възможността държавните органи да се ползват от тях, когато забавеното събиране на глобата се дължи на бездействието им.

Образуването на изпълнително производство по своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов 2годишен срок. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. В случая, предвид извършеното изпълнително действие по присъединяване на 05.12.2012г. и неизвършване на други изпълнителни действия, е изтекла обикновена давност на 05.12.2014г., както и абсолютна давност на 05.12.2015г., така и срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК - на 05.12.2016г.