Решение № 1025 от 24.06.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1025

Смолян, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20267230700177 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 172 ал.5 ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на И. С. У. срещу Заповед за ПАМ № [Наименование]/ 12.05.2026Г. мл. Автоконтрольор, сектор ПП [област], с която е наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – отнемане СУМПС до решаване въпроса за отговорността но не за повече от 18 месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразно издадена, тъй като водачът не е управлявал след употреба на наркотични вещества, употребявал е обезболяващи медикаменти, назначени във връзка с проведено болнично лечение, като последно е приел лекарства час преди проверката. Иска се отмяна на атакувания акт.

В с.з. жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, моли да се отмени заповедта за ПАМ с доводи, че е преминал сериозно болнично лечение и приема множество медикаменти с обезболяващ ефект, както и че все още не е готов резултата от кръвната проба.

Ответникът –младши автоконтрольор при Сектор „ПП“- [област] в с.з. не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът му депозира подробни писмени бележки вх.№ 1719/ 11.06.26г., с които оспорва жалбата и претендира разноски.

С атакуваната заповед, на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП –временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това че на 12 май 2026г. в [населено място] управлява МПС след употреба на наркотични вещества. В заповедта е посочено, че употребата е установена с техническо средство Д. Д. Т. 5000 [Наименование]и уредът отчел положителен резултат за употреба на опиати. Водачът е оспорил показанията с обяснения, че приема лекарствени препарати като последният прием бил приблизително час преди проверката. На водача е съставен АУАН по чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП и му е връчен талон за медицинско изследване, като лицето е дало кръвна проба, като резултатът не е готов към момента. Съставен е също и протокол за проверка на наркотични вещества /л.12/. С мотивирана резолюция от 13 май 2026г. /л.24/ е прекратено административно-наказателното производство поради това, че е образувано БП №175/26г. по описа на РУ-[област] за престъпление по чл. 343б ал.3 НК.

По делото са представени медицински документи от Клиника по Неврохирургия към УМБАЛ Св.Г. ЕАД-[област], видно от които жалбоподателят е изписан от болницата на 30.04.2026г., като е пролежал за лечение за периода 28.04.26-30.04.26г. Изписани са му медикаменти - ******.

Жалбата е допустима, тъй като изхожда от адресата на акта, подадена е в законовия срок, с внесена ДТ, поради което е допустима.

По същество съдът счита жалбата за неоснователна, поради следното:

Според чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 345з-1353/02.10.2025г. /л.35/ директорът на ОД на МВР – [област] е оправомощил служители при ОДМВР – [област], в това число и младши автоконтрольори от сектор ПП да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, 4а, т. 5 буква "а", и т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Поради това съдът счита, че заповедта изхожда от компетентен орган.

Заповедта съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, като съдът не установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. ПАМ се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по см.на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед по чл. чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП е осъществено от водача нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр.2 от ЗДвП, което се установява с АУАН на компетентните длъжностни лица. В случая нарушението е констатирано със съставения АУАН, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила, тъй като е редовно съставен, предявен и връчен на водача. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на АУАН представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това, тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., [Наименование]о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., [Наименование]о.).

Според чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:1. временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Нормата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и административният орган няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност, преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно изброените в нея принудителни административни мерки е направена от законодателя. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т.1 (каквато е наложена в конкретния случай) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, т. е. с издаването на индивидуален административен акт, който от своя страна подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В правната норма на чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП са посочени всички предпоставки, при наличие на които конкретният административен акт следва да се издаде, като в тези случаи административният орган не би могъл да предполага или предвижда и други условия и предпоставки, които да обосновават издаването на конкретния акт. В случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в правната норма условия са такива за материална законосъобразност на административния акт и при тяхното наличие органът е задължен да издаде акта /арг. ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС/. В случая при наличие на предпоставките на чл. 171 т.1 б.“б“ от закона, органът е длъжен да издаде заповедта за ПАМ. При издаване на процесната заповед правилно е приложен материалния закон. Това е мярка за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни мерки. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия–елементи от фактическия състав. Към момента на издаване на заповедта за ПАМ, което става при спиране на водача и съставяне на АУАН, е установено управление след употреба на наркотични вещества. В случая от Д. 5000 е установено наличие на опиати и това установяване е по надлежния ред. Редът е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.3 вр.пар.1 т.4 от наредбата, употребата на наркотични вещества се установява на място с тест. В случая е съставен протокол за употреба на наркотични вещества и процедурата за установяване по Наредбата е спазена. Определящ за ПАМ е резултата от теста, който е направен на място в хода на проверката и който в случая установява наличие на наркотични вещества. Целта на ПАМ е да се осуети възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция. Процесната ПАМ не цели да санкционира нарушителя, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка, ограничаване и намаляване броя на ПТП, на загинали и ранени при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Целта на ПАМ и на наказанията е различна. Наказанието се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят, т.е. то е насочено към личността на дееца, да го санкционира за неправомерното поведение. Докато ПАМ е насочена към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение. С оглед на тази разлика в характера и целта, различни са и предпоставките, при които те се прилагат, за ПАМ е необходимо да се състави редовен АУАН, който има материална доказателствена сила – чл.189 ал.2 ЗдвП. За ангажиране на отговорността на дееца е меродавно изследването на лабораторията по чл. 20 от Наредбата. В случая лабораторното изследване от кръвната проба не е готово, но то е ирелевантно за производството по налагане на ПАМ. Неслучайно, според чл. 172 ал.6 ЗДвП подадената жалба срещу заповедта за ПАМ не спира нейното изпълнение, тоест заповедите имат предварително изпълнение по закон.

По делото се установи, че на оспорващия е извършена проверка с техническо средство, отчело наличие на опиати, като на база резултата от техническото средство е установено по предвидения в закона ред противоправно поведение от страна на водача, което застрашава в съществена степен обществения интерес и налага прилагането на административна принуда, с цел преустановяване на административното нарушение и съответно предотвратяване на повторното му извършване. Очевидно е, че тази цел на закона, не би била постигната, ако факта на даване на кръвна проба, сам по себе си би изключил възможността от прилагане на принудителната административна мярка. За да бъде осъществен целеният резултат, административната принуда трябва да бъде приложена навреме. В противен случай, налагането на мярката след изтичане на неопределен срок от време, от момента на извършване на нарушението, би имало за последица, не неговото преустановяване и предотвратяване, а налагане на наказателна санкция за деянието, каквато каза се, не е целта на принудата.Обстоятелството, че жалбоподателят е дал кръвна проба не представлява факт, с който се оборват констатациите по АУАН.