Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6267 от 06.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4173/2022
Вид
Решение № 6267
Подписан
06.12.2023
В сила
06.12.2023
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал. 2, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48, ал. 1 и ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48, ал. 1 и ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 2 и 3 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 6267 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100504173 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М. К. Т. срещу решение № 20004238/17.01.2022г., постановено по гр.дело № 53402/2020г. по описа на СРС, 176-и състав, в частта, в която са уважени предявените от Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Драгалевци“, ул. „*******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 48, ал. 1 и ал. 6 ЗУЕС, за признаване на установено че жалбоподателят дължи на етажните собственици сумата 80 лева, представляваща режийни разходи за периода от 01.11.2019г. до 30.06.2020г., сумата 40 лева, представляваща такса за управление на ЕС за периода от 01.11.2019г. до 30.06.2020г., сумата 263.70 лева, начислена за поливната система за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г., сумата 124.38 лева, начислена за ремонт на ЕС за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г. и сумата 67.57 лева, начислена за за други разходи на ОК на ЕС за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва от 30.06.2020г. до погасяване на задълженията.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част. Съдът не съобразил, че общото събрание от 10.09.2019г. се състояло преди той да придобие правото на собственост върху самостоятелни обекти в сградата. С писмо от 18.12.2019г. ответникът уведомил управителя, че няма да пребивава в апартамента и фактът, че имотът не бил обитаван бил установен по делото.

1

Ето защо ответникът не дължал разходите за управление и поддръжка на общите части на ЕС на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Вместо изцяло да отхвърли исковете за режийни и такси за управление СРС неправилно приложил със задна дата решение по т. 2 от дневния ред на общото събрание, проведено на 09.11.2020г., а именно собствениците на апартаменти, които не се обитават, да заплащат 50% от режийните разходи. Неоснователни били и исковете за суми, начислени въз основа на решения, взети на общо събрание на етажните собственици, проведено на 14.05.2020г. По т. 3 от дневния ред решението било за събиране на сумата 2 830 лева, разпределена съобразно прилежащите идеални части на обектите в общите, за изграждане на барбекю, шатра и малки ремонти в двора, като е посочено, че конкретни оферти ще бъдат гласувани допълнително. Същото решение било неконкретизирано и неясно – за какви точно разходи, вида дейности, размер за всеки етажен собственик, как са определени същите с оглед правилата на чл. 48, ал. 3 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. По т. 5 било взето решение, на основание чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, да бъдат събрани и възстановени суми за ремонти на общи части в ЕС, извършени от собствениците на ап. 2 и ап. 5, в общ размер 920 лева.

В случая не била налице нито хипотезата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС – ремонтът не бил необходим, а се касаело до полезни разходи, нямало доказателства за установяване на размера им и за какви конкретни дейности същите се претендирали. При липса на предпоставките по чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, възлагането на полезни разходи за събиране от останалите собственици по т. 3, т. 4 и т. 5 предполагало решение на общото събрание за тяхното събиране, взето по правилата на чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС с квалифицирано мнозинство 75% идеални части от общите. Дори и да бъде прието, че решението от 14.05.2020г. е такова взето решение, то също било неясно и неконкретизирано досежно вида на дейностите, размер по отделни пера, разпределение между етажните собственици, падеж за плащане. Нарушени били и чл. 48, ал. 3 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, решенията не били взети с нужното мнозинство. На следващо място в жалбата са развити подробни съображения за неспазване на нормите, свързани с провеждането на общите събрания на 10.09.2019г. и 14.05.2020г. - кворум, мнозинство, представителство и т.н. По изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това предявените срещу него искове – изцяло отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Драгалевци“, ул. „*******, не депозира писмен отговор и не заявява становище в хода на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав 2 намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността му на въведените от въззивника доводи, настоящият въззивен състав намира следното:

Поради естеството на етажната собственост ответникът, придобивайки правото на собственост върху самостоятелни обекти, находящи се в сграда в режим на етажна собственост, е обвързан от взетите до момента решения на общото събрание на етажните собственици, независимо дали е съгласен с тях. Съгласно чл. 40 ЗУЕС законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им. Тя не би могла да бъде разглеждана преюдициално по възражение на ответника по предявен срещу него иск на етажната собственост за изпълнение на взетите решения.

По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства за обжалването по чл.

40 ЗУЕС на решенията на общото събрание, проведени на 10.09.2019г. и на 14.05.2020г., с които е определен размерът на дължимите от собствениците на самостоятелни обекти месечни такси за възнаграждение по договора за професионален домоуправител, сключен с „Образцов вход“ ООД, размерът на месечната вноска за управление и поддръжка на ЕС (т. 1, и т. 4 от дневния ред по протокола от 10.09.2019г.), взето е решение за събиране на сума в общ размер 2 830 лева – целеви фонд за изграждане на барбекю, шатра и малки ремонти в двора, дължима от собствениците на самостоятелни обекти съобразно прилежащите им идеални части от общите части на сградата (т. 3 от дневния ред на общото събрание по протокола от 14.05.2020г.) , за събиране на сума в общ размер 6 000 лева – целеви фонд за изграждане на поливна система в двора на ЕС, дължима от собствениците на самостоятелни обекти съобразно прилежащите им идеални части от общите части на сградата (т. 4 от дневния ред на общото събрание по протокола от 14.05.2020г. ) и за събиране на сума в общ размер 920 лева за възстановяване по реда на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС на разходи за извършен от собствениците на ап. 2 и ап. 5 ремонт и подобряване на общите части, дължима от собствениците на самостоятелни обекти съобразно прилежащите им идеални части от общите части на сградата (т. 5 от дневния ред на общото събрание по протокола от 14.05.2020г. ). По изложените мотиви представените решения на общото събрание на етажната собственост са влезли в сила като необжалвани от заинтересованите лица в указаните от закона срокове, предвид на което същите валидно обвързват страните.

По въпроса относно императивния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (в приложимата й към казуса редакция - изм. и доп. - ДВ, бр. 26/2016г.) е постановено Решение № 60181/20.10.2021г. по гр.д. № 86/2021г., IV г.о. на ВКС . В решението ВКС излага мотиви, че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на 3 собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Изключенията за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка със задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, са предвидени в хипотезите на чл. 51, ал. 2 и 3 ЗУЕС, т.е. разходите не се заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал. 2), а по решение на общото събрание, разходите се заплащат частично - 50 на сто от разходите за управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал. 3). Тълкуването на нормите на чл. 51, ал. 2 и 3 ЗУЕС е еднозначно – решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения. Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, според която собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от задължение за внасянето на парични вноски за управление и поддържане на общите части, ако пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Следователно пребиваващите в етажната собственост лица, при наличието на предвидените в чл. 51, ал. 2 ЗУЕС предпоставки, са освободени изцяло от всички разходи (разноски и такси), във връзка с дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на управление на общите части (арг. от чл. 2, ал. 2 ЗУЕС). С разпоредбата на ал. 2 се урежда изключение от общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за разпределение на разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните домакинства, поради което следва да се тълкува стеснително, а взетите от общото събрание решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън правомощията на общото събрание да определи кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите части.

В случая страните по делото не са формирали спор и от доказателствата по делото се установява, че през процесния период ответникът бил носител на правото на собственост върху самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, ул. „*******, а именно ап. 10 и гараж 4. Съобразно решението на общо събрание на етажната собственост от 10.09.2019г., същият следвало да заплаща месечна такса за възнаграждение по договора за професионален домоуправител, сключен с „Образцов вход“ ООД в размер на сумата 10 лева и месечната вноска за 4 управление и поддръжка на ЕС в размер на сумата 20 лева, и двете представляващи разходи за управление и поддръжка на общите части в сградата.

От писмените доказателства по делото – отправено от ответника уведомление по имейл от 08.12.2019г., удостовереното в протокола от общо събрание, проведено на 09.11.2020г., че в ап. 10 няма живущи лица и гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. Д., който излага, че апартаментът на ответника бил незавършен, на шпакловка и замазка, без санитария в банята, по делото се установява твърдението на ответника, че апартаментът изобщо не бил обитаван през исковия период, предвид на което се установява наличието на предпоставките, предвидени от нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (в приложимата й към казуса редакция - изм. и доп. - ДВ, бр. 26/2016г.). В тази хипотеза (и когато имотът се обитава до 30 дни годишно) не е необходимо вземане на решение от общото събрание на етажната собственост. Такова решение е необходимо единствено в хипотезата на ал. 3 на същия текст, когато общото събрание преценява дали отсъствието трае повече от 30 дни годишно. Ето защо налице са предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (в приложимата й към казуса редакция - изм. и доп. - ДВ, бр. 26/2016г.) и на основание същата императивна норма ответникът не дължи разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата.