Протокол № 183 от 02.11.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 381/2023
- Вид
- Протокол № 183
- Подписан
- 02.11.2023
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.1, т.3, предл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 183 гр. Варна, 01.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500381 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:24 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивницата Д. Н. П., редовно призована, не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ докладва регистрираното в съда на 25.10.2023 г. становище, подадено от въззивницата, чрез процесуалния й представител адвокат С. С., в което се сочи, че се поддържа въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък с разноските по делото. Изразено е становище по съществото на спора.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно призована, явява се прокурор от Апелативна прокуратура – Варна С.
Я..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ПРОКУРОР Я.: Уважаеми съдии, моля да дадете ход, няма процесуални пречки.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА
482/26.09.2023 г.:
ДОКЛАД , съобразно определение
№
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Д. Н. П., чрез процесуалния й представител адв.С.С., против решение №941/25.07.2023г., постановено по гр.д.№777/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1 / е отхвърлен предявеният от Д. Н. П. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за разликата над присъдената сума от 5 000лв. до претендираната от 35 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство №173/2014г. по описа на ОД на МВР -Силистра за престъпление по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда №4/17.05.2018г. по описа на Апелативен съд - Варна по ВНОХД №100/2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 01.06.2018г. до окончателното му изплащане; 2/ е отхвърлен предявеният от Д. Н. П. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за разликата над присъдената сума от 800лв. до претендираната от 1 800лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на адвокатско възнаграждение, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство №173/2014г. по описа на ОД на МВР - Силистра за престъпление по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда №4/17.05.2018г. по описа на Апелативен съд - Варна по ВНОХД №100/2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 01.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени и в горепосочените им части.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
ПРОКУРОР Я.: Неоснователна е въззивната жалба, аргументи ще изложа по съществото на спора. Няма да соча други доказателства.
2
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И въззивницата.
ПРИЛАГА списъка на разноските, представен от
ПРОКУРОР Я.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРОКУРОР
Я.: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че постановеният съдебен акт от първата инстанция е правилен и законосъобразен, и като такъв ще моля същият да бъде потвърден. Жалбата срещу този съдебен акт е неоснователна. Като довод искам да изтъкна обстоятелството, че наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза, на две инстанции само, с оглед твърденията и ангажираните доказателства, е протекло в разумни срокове. Д. П. е била привлечена като обвиняема на 22.03.2016 г., 3 месеца по-късно е бил внесен обвинителният акт, а оправдателната присъда е била постановена след 2 г. и 2 м., на 17.05.2018 г. Първоначално постановената осъдителна присъда от първата инстанция, на Окръжен съд – Силистра налага извод, че както в процесния период, а така, както правилно е приел извода, действително са търпени вреди, но те не са единствено и само в резултат на актове и действия на органи на Прокуратурата на Република България. Правилно е бил определен размерът на дължимото обезщетение от 5000 лв., което е и съобразно съдебната практика. Ще си позволя да посоча няколко решения. С решение № 30/21.04.2023 г. на Върховен касационен съд по гр. дело № 3860/2022 г., ІV-то ГО, където Прокуратурата е била осъдена да заплати сума от 4000 лв., за период на обвинение приблизително 4 г. и 9 мес., със същата като вид мярка за неотклонение - подписка, каквато е в настоящия процес, а при нас този период е бил в рамките на 2 г. и 2 мес. На следващо място, определение № 966/04.05.2023 г. на Върховен касационен съд по гр. дело № 4553/2022 г. на ІІІ-то ГО, където Прокуратурата е била осъдена да заплати сумата от 5000 лв., като общата продължителност на наказателното производство е 10 г. и 7 мес., а действието с участието на ищеца по това дело са били в рамките на 6 г. и 9 3 мес., а в настоящия казус много по-малък е периодът на наложената мярка за неотклонение на развитие на производството. Определение № 50114/02.03.2023 г. на Върховен касационен съд по гр. дело № 2597/2022 г., ІІІ-то ГО, където спрямо ищеца производството е продължило 5 г. и 8 мес., бил е задържан за 24 ч., 72 ч, търпял е мярка за неотклонение - задържане под стража за 5 мес. и там Прокуратурата е била осъдена да заплати 7000 лв.
Намирам, че в настоящия процес не са установени вреди, извън обичайните и затова определеният размер от Окръжен съд - Варна е съобразен със законовото изискване. На последно място бих посочила и решение № 8/23.01.2023 г. на Варненски апелативен съд по ВГД № 532/2022 г., където Прокуратурата е осъдена да заплати 7500 лв., но за един много по-дълъг период от 5 г., в който е преминало производството, при което лицето е с било с мярка за неотклонение, като определеният размер не следва да води до неоснователно обогатяване, така, както правилно е приел и Окръжен съд – Варна в случая, а в съответствие да бъде с общоприетия критерий за справедливост, какъвто законосъобразно е приложил, затова ще Ви моля и този съдебен акт да бъде потвърден.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4