Определение № 321 от 30.03.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Габрово, 30.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500205 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл. 418, ал. 4 от ГПК.

С определение № 110 от 10.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 27/ 2025 г., Дряновски районен съд е отхвърлил заявлението на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу М. М.

М., ЕГН **********, от гр. Дряново, за сумите: 597, 20 лв. - разликата над 1 886, 91 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 2 484, 11 лв.;

224,61 лв. – договорна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 20.11.2024 г.; 110, 14 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.06.2024 г. до 15.01.2025 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н.. В жалбата се излага, че постановеният от Районен съд - Дряново съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Документът, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е сред документите по чл. 417, т. 2 от ГПК, редовен е от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение.

Размерът на кредита е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, като кредитополучателя е пожелал сключването на застраховки, като сумите по застрахователните премии се превеждат от кредитора за сметка на кредитополучателя по банкова сметка на застрахователя, като тези суми за застраховка са отпуснати под формата на кредит. По отношение на 1 финансираните с договора за кредит застрахователни премии излага, че кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, като в конкретния случай средствата се превеждат от кредитора към сметката на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване договора за кредит. Изтъква, че съгласно чл. 19, при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита. Позовава се на чл. 7 от договора като твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита главница. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Дряновски районен съд е бил сезиран със заявление заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, срещу М. М. М., ЕГН **********, за следните суми по договор за потребителски кредит № 4054167439/17.04.2024 г.: 2 484,11 лв. – главница, ведно със законната лихва от 24.01.2025 г. до окончателното изплащане; 224, 61 лв. – договорна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 20.11.2024 г. и 110,14 лв. - лихва за забава за периода от 25.06.2024 г. до 15.01.2025 г. Твърди се, че поради неплащане на три вноски по кредита, същият е обявен за предсрочно изискуем на 20.11.2024 г., след като кредитора е изпратил уведомление от 07.11.2024 г., връчено лично на длъжника на 20.11.2024 г.

След указания на съда, заявителят е уточнил и посочил, че в претендираната главница от 2 484,11 лв. са включени: 2 186,91 лв. – дължима част от предоставени в кредит средства за закупуване на избраната от 2 кредитополучателя стока; 287,36 лв. – дължима част от предоставени в кредит средства за застрахователна премия по застраховка "Bank пакет 1 кредит" и 9,84 лв. по застраховка "Bank пакет 1 уред". Договорната лихва от 224,61 лв. включва: 197,74 лв. върху главницата по преведената на кредитополучателя сума, 25,98 лв. върху застраховка "Bank пакет 1 кредит" и 0,89 лв. върху застраховка "Bank пакет 1 уред". Обезщетението за забава от 110,14 лв. включва: 96,96 лв. върху преведената на потребителя сума, 12,74 лв. върху застраховка "Bank пакет 1 кредит" и 0,44 лв. върху застраховка "Bank пакет 1 уред". По процесния договор за постъпили плащания в общ размер от 300 лв.

За да постанови разпореждането в отхвърлителната му част, Районен съд Дряново е приел, че договор за потребителски кредит № 4054167439/17.04.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл.23 ЗПК на връщане подлежи само непогасената главница, т.е. чистата стойност на кредита.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Искането на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник. Съгласно разпоредбата н а чл. 418, ал. 2 от ГПК , в това производство съдът проверява дали представеният документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът следва служебно да прецени дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая вземането произтича от договор, по който кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална дейност, потребител е 3 по смисъла на ЗЗП и се ползва от защита относно неравноправните клаузи в договора. Неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В конкретния случай в чл. 7.1 от договора, като общ размер на кредита е посочена сумата от 2 668,23 лв. Съгласно чл. 8 кредитът е отпуснат за закупуване на стока - преносим компютър ACER на стойност 2 349,00 лв., както и за заплащане на допълнителни услуги - застраховка "Bank пакет 1 кредит" на стойност 308,66 лв. и застраховка "Bank пакет 1 уред" на стойност 10,57 лв.

Съгласно чл. 7.2.2, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Възнаградителната лихва по кредита (ГЛП 25,74 %), в общ размер от 576,35 лв. за срока на договора, е начислявана върху общия размер на кредита, включващ отпуснатата сума за закупуване на стоката и застрахователните премии. В чл. 10 е посочен ГПР от 28,03 %, без да са посочени конкретно разходите, взети в предвид при изчисляването му. От уточняващата молба става ясно, че сумите за застрахователни премии не са включени като разход в ГПР, тъй като потребителят не ги е заплатил чрез свои лични средства, а чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс - кредит от страна на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, поради което същите са включени като главница по договора, т.е. към размера на кредита.

Съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Общият размер на кредита 4 не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя /р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/. Съгласно Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 , чл. 3, б. л и чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, води до изчисляване на по-нисък ГПР, а оттам и неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПК.

Следва да се посочи, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен посредник "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл.

313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Наред с това, клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на 5 разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.

Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това, предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД има пряка полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба. Съдебният състав счита за ирелевантно направеното от жалбоподателя възражение за даване на съгласие от страна на длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не променя неравноправния характер на уговорката по същество.