Решение № 532 от 27.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело № 20241100513436 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Л.****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „******* ******* an. 11, чрез адв. К.И.Ч.

- САК, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „*******, взискател по изпълнително дело № № 20249210400817 по описа на ЧСИ С.П.в, рег.№ 921 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд , срещу разпореждане от 13.08.2024 г., с което е постановен отказ от съдебния изпълнител за извършването на опис и оценка на посочен от взискателя недвижим имот поради липса на достатъчно данни, удостоверяващи собствеността на длъжника Г.И.С., ЕГН **********.

Жалбоподателят намира постановения отказ за незаконосъобразен.

Поддържа, че с молба от 09.07.2024 г. поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение по отношение на недвижим имот, придобит по наследство от длъжника Г.И.С.. Твърди, че недвижимият имот е бил придобит на 11.03.2005 г. от сестрата на длъжника - Н.И.И., с ЕГН **********, която починала на 01.09.2012 година. Сочи, че съпругът на Н.И. - Ш.И., е направил отказ от наследството на починалата си съпруга с декларация от 05.08.2024 година, вписан в специалната книга при Софийски районен съд. Излага, че Н.И.И. няма наследници от първи ред и след вписване на отказа от наследство на преживелия съпруг Ш.И., недвижимият имот, по отношение на който взискателят иска да бъде насочено принудителното изпълнение, е наследен 1 единствено от длъжника Г.И.С..

Жалбоподателят твърди, че съгласно декларация по чл. 14 ЗМДТ, Г.И.С. е декларирала в съответната община, че е собственик на посочения недвижим имот по наследство. Счита, че с това действие длъжникът е изразил намерение да се приеме наследството. Поддържа, че С. се е разпоредила с други недвижими имоти, явяващи се част от наследствената маса, формирана след смъртта на Н.И.И., което означавало, че са извършени действия, предполагащи несъмнено намерение да се приеме наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН.

Съгласно жалбата, ЧСИ С.П.в, в противоречие с постановения отказ, е наложил възбрана върху посочения в молбата на взискателя от 09.07.2024 г. недвижим имот. Сочи се, че длъжникът не притежава друго имущество, от което да може да се удовлетвори взискателят.

Жалбоподателят моли оспореното разпореждане да бъде отменено като неправилно.

Длъжникът по делото - Г.И.С., чрез особения представител адв. Д.М., е депозирала възражение по чл.436, ал. 3 ГПК, с което оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.

В мотивите си по подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на същата. Заявява, че по делото не е доказано безспорно, че длъжникът Г.С. е приела наследството от покойната си сестра.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 436, ал. 1 ГПК взикателят може в двуседмичен срок да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие. Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана в законоустновения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Видно от приложеното изпълнително дело № 20249210400817, производството по него е образувано по молба от 24.06.2024 г. на „Л.****“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 24.07.2012 г. по ч.гр.д. № 26571/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в, издаден на основание Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по същото дело, с който длъжникът Г.И.С., ЕГН **********, като солидарен длъжник, е осъдена да заплати в полза на „Уникредит Булбанк“ АД суми, дължими по договор за банков кредит.

Съгласно договор за цесия от 19.07.2023 г. (л.8) „Макроадванс“ АД е прехвърлило на „Л.****“ ЕООД процесното вземане към Г.С., придобито от 2 първото дружество чрез договор за цесия от 22.06.2015 г. (л.43), сключен с „Уникредит Булбанк“ АД.

По изпълнителното производство са правени няколко неуспешни опита да бъде връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение от 25.07.2024 г. (л.80-81), съгласно която задължението на Г.С. по процесното изпълнително дело е в общ размер на 51 664,79 лева.

Наложен е запор на трудовото възнаграждение на длъжника (л.84), както и възбрана (л.108) върху поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1964 кв.м по скица, a по нотариален акт c площ от 1964 кв.м, находящ се в гр. София, м. Студентски град.

Съгласно удостоверение от 18.07.2024 г. (л.70), издадено от Столична община, район Подуяне, наследници на Н.И.И., починала на 01.09.2012 г., са съпругът й Ш.И. и сестра й – Г.И.С..

Видно от писмо от 25.07.2024 г. от СРС до ЧСИ С.П.в (л.92), с решение по гр.д. № 46542/2015 г. в особената книга на съда по чл. 49 от Закона за наследството под № 764 е писан отказ от наследството, оставено от Н.И., от страна на Ш.И.. Липсват данни отказ от наследството да е направила Г.С..

По изпълнителното дело е постъпило писмо от Столична община, отдел „Общински приходи – Студентски“ (л.94), с приложена към него данъчна декларация от 14.06.2018 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, подадена от Г.С., видно от която същата е декларирала лично, че е придобила по наследство процесния поземлен имот, находящ се в гр. София, м. Студентски град.

С молба от 09.07.2024 г. (л.53) взискателят е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение по отношение на посочения поземления имот на длъжника. С обжалваното разпореждане от 13.08.2024 г.

ЧСИ С.П.в е постановил отказ да извърши поисканото изпълнително действие поради липса на достатъчно данни, удостоверяващи собствеността на Г.И.С..

Към жалбата на „Л.****“ ЕООД, въз основа на която е образувано настоящото производство, са приложени копия от три нотариални акта. Видно от представения нотариален акт от 11.03.2005 г., Н.И. е придобила процесния поземлен имот в местност „Студентски град“. С нотариален акт от 12.07.2024 г. Г.С. е продала в качеството си на единствен собственик свой поземлен имот в село Макоцево, общ. Горна Малина, получен по наследство, като в нотариалния акт са изброени документите, установяващи правото на собственост на продавача. Сред тях е посочено и съдебно удостоверение по гр.д. № 46542/2015 г. за отказ от наследство, вписан в специалната книга на СРС под № 764 на СРС, I I ГО. С нотариален акт от 09.08.2023 г. Г.С. се е разпоредила като единствен собственик с поземлен имот в гр. Банкя. В този нотариален акт сред изброените документи, установяващи правото на собственост, отново фигурира съдебното удостоверение за отказ от наследство, посочено по-горе.

В кориците на изпълнителното дело е налице и справка от Агенцията по 3 вписванията за всички вписвания, отбелязвания и заличавания от всички служби по вписванията за Г.И.С., видно от която на 09.09.2020 г. е вписана искова молба с ответници Ш.И. и Г.С., във връзка с процесния поземлен имот в гр. София, местност Студентски град. От посоченото обстоятелства следва изводът, че имотът е обект на съдебен спор.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за наследството, когато съпругът наследява заедно с братя и сестри, той получава половината или 2/3 от наследството, в зависимост от това в какъв период от време след сключване на брака наследодателят е починал. При отказ от наследство, частта на отреклия се, уголемява дяловете на останалите наследници (арг. от чл. 53 ЗН). В случая, след отказа от наследството от преживелия съпруг, единствен наследник на Н.И. е сестра й Г.С..

На основание чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му.

Правото, което всеки наследник придобива в момента на откриване на наследството и преди да е изявил воля за приемане или отказ, е правото на наследяване, т. е. възможността да се придобие наследството (арг. от мотивите към ТР от 23.01.2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС). С разпоредбата на чл. 49 ЗН са предвидени два начина за приемане на наследството: изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в този случай приемането се вписва в особена за това книга, или мълчаливо – когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. Доколкото липсва изявление на Г.С. за изрично приемане на наследството, оставено от сестра й, следва да бъде разгледано дали тя е предприела действия по мълчаливото му приемане.

Мълчаливото приемане на наследството може да обхваща различни правни и фактически действия. Съгласно тълкувателното разяснение по т. 14 от ППВС № 4/30.10.1964 г. приемането на наследството може да стане мълчаливо - с конклудентни действия, когато от тези действия на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. С това тълкувателно постановление е прието за неточно становището, залегнало в решение № 54 от 03.05.1961 г. по гр. д. № 36/1961 г., ОСГК на ВС, съгласно което подаването на декларация за облагане с данък върху наследството, обжалването на определения данък и плащането му сами по себе си още не указват на мълчаливо приемане на наследството. Прието е още, че следва да се отстъпи от становището, изразено в посоченото решение, като се даде възможност на съдилищата за по-свободна преценка на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливо приемане на наследството.

Посочено е, че подаването на декларация за облагане с данък върху наследството може да бъде действие, което сочи на намерение за приемане на наследството. Според трайната съдебна практика подаването на декларация за облагане с данък, както и заплащането на данъка, сами по себе си не могат да обусловят извод за мълчаливо приемане на наследството, ако не са извършени 4 и други фактически и правни действия или волеизявления, които преценени във връзка с първите, да могат да обусловят извод за безусловно негово намерение да приеме наследството на своя наследодател (Определение № 222 от 07.05.2020 г. по гр. д. № 4919/2019 г., І г. о. на ВКС).

В случая от представените нотариални актове от 21.10.2011 г. (л.25) и от 12.07.2024 г. (л.24), както и от удостоверението за наследници на Н.И., се установява, че Г.С. се е разпоредила с поземлен имот в село Макоцево, който е бил собственост на починалите И.Ц. и С.Д. – родители на Н.И.. Следователно може да се заключи, че недвижимият имот е наследен и от двете сестри, като след смъртта на Н.И., С. го е продала в качеството си на единствен собственик.

Извод за продажба на наследен от Н.И. имот може да се направи и от представения нотариален акт от 09.08.2023 г. (л.26-28), с който С. е продала в качеството си на единствен собственик недвижим имот в гр. Банкя, доколкото за установяване на собствеността пред нотариуса били представени удостоверение за наследници на Н.И. и съдебното удостоверение за отказ от наследството, направено от съпруга й.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че от представените по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, може да се заключи, че длъжникът по изпълнителното дело Г.С. е приела наследството от починалата си сестра. Доколкото по делото са налице доказателства, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. София, местност Студентски град е бил собственост на Н.И. преди смъртта й (видно от нотариален акт от 11.03.2005 г. – л.14-15), а длъжникът Г.С. е единствен наследник, няма пречка по отношение на него да се насочи принудително изпълнение по изпълнителното дело при липса на данни, които да водят до друг извод.

По изложените съображения, депозираната жалба е основателна и следва да се уважи, а обжалваното разпореждане за отказ на съдебния изпълнител да извърши опис и оценка на недвижимия имот следва да бъде отменено като неправилно.