Решение № 1042 от 21.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20211100113929 по описа за 2021 година

Предявен е от Г. З. Г. против “Банка ДСК“ АД иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че срещу него в полза „Банка ДСК“ АД бил издаден изпълнителен лист на 29.02.2012 г. по чгр.д. № 53857/2011 г. на СРС, ГО, 30 състав, за сумата от 30 161.49 лв. – главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 06.02.2008г. и допълнително споразумение от 02.07.2010 г.; 7106.18 лв. – договорна лихва за периода от 20.11.2010 г.- 05.12.2011 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2011 г. до окончателното изплащане на вземането и 745.35 лв. – държавна такса. Твърди, че, въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1525/2014 г. на ЧСИ Д.В. с рег. № 861, с район на действие – районът на СРС. По изпълнителното дело последното изпълнително действие било извършено на 21.07.2016 г., когато била заплатена сумата от 182.71 лв. Производството по изпълнителното дело спрямо ищеца не било прекратено, а само спрямо другия длъжник – С.Р.Л., на основание чл.344, ал.1, т.4 от ГПК. След като било прекратено производството спрямо С.Л. съдебният изпълнител изпратил писма до „Банка ДСК“ ЕАД и до „Обединена българска банка“ АД, с които вдигнал запорите и срещу длъжника Г. З. Г., като погрешно в тези писма било посочено, че изпълнителното дело било прекратено и спрямо Г., какъвто акт не бил постановен по 1 делото. Впоследствие съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения № 18367/03.07.2018 г. и № 18368/03.07.2018 г. до същите банки за налагане на запор върху банковите сметки на ищеца Г. З.

Г., но тези запорни съобщения не представлявали същинско изпълнително действие по смисъла на закона, а по-скоро имали техническо значение, с цел коригиране на допуснатата грешка. Тъй като след 21.07.2016 г. други изпълнителни действия по делото не били извършени за повече от две години, то изпълнителното производство било прекратено, поради настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Ищецът се позовава на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като твърди, че от датата на последното изпълнително действие/21.07.2016г./ е започнала да тече петгодишна давност, която в конкретния случай е изтекла на 21.07.2021 г. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 30 161.49 лв. – неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 06.02.2008г. и допълнително споразумение от 02.07.2010 г., за която е издаден изпълнителен лист от 29.02.2012 г. по чгр.д. № 53857/2011 г. на СРС, ГО, 30 състав. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че вземането по изпълнителния лист, съгласно договор за покупко-продажба на вземания от 15.09.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД/цедент/ и „ОТП Факторинг България“ЕАД/цесионер/ било придобито от цесионера. Въз основа на изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД цедентът упълномощил цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договора за цесия от 15.09.2014 г. Цесионерът изпратил писма до длъжниците, с които ги уведомил за извършената цесия. В съответствие с чл.429 от ГПК цесионерът като частен правоприемник на цедента се ползвал от издадения в полза на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист. По молба вх. № 3337/17.02.2015 г., подадена до ЧСИ Д.В., "ОТП Факторинг България“ ЕАД било конституирано като взискател по изпълнителното дело. Ответникът оспорва вземането по изпълнителния лист да е погасено по давност. Твърди, че заповедта за изпълнение, въз основа на която бил издаден изпълнителният лист, влязла в сила на 03.09.2014 г. и вземането по нея се погасявало с изтичане на петгодишна давност, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело било извършено на 03.07.2018 г., когато били изпратени запорни съобщения и били наложени запори върху вземанията на длъжника в „Обединена българска банка“ АД и „Банка ДСК“ АД, като на тази дата била прекъсната давността за погасяване на вземанията по изпълнителния лист. След настъпване на обстоятелствата по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело спрямо ищеца било прекратено и изпълнителният лист бил върнат на взискателя на 01.10.2021 г., на която дата на ответника било връчено и постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. Поддържа, че погасителната давност за вземанията по 2 изпълнителния лист била спряна за периода от 08.08.2014 г. /датата на образуване на изпълнителното дело/ до 26.06.2015 г. – датата на постановяване на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След 26.06.2015 г. давността се прекъсвала с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Твърди, че при определяне на изтеклата давност следвало да се съобрази чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., прието от 44-то Народно събрание на 20.03.2020 г., повторно прието на 23.03.2020 г. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от изпълнителен лист от 29.02.2012 г. по чгр.д. № 53857/2011 г. на СРС, ГО, 30 състав, ищецът Г. З. Г.в е осъден солидарно с трето за спора лице/С.Р.Л./ да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 30 161.49 лв.-главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 06.02.2008 г. и допълнително споразумение от 02.07.2010г.; 7 106.18 лв. – договорна лихва за периода 20.11.2010 г. - 05.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.12.2011 г. до окончателното изплащане на вземането и 745.35 лв. – държавна такса.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по искане на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е образувано на 08.08.2014 г. изпълнително дело № 1525/2014 г. на ЧСИ Д.В. с рег. № 861, с район на действие – районът на СРС. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ извършването на действия по чл.18 от ЗЧСИ, които включват и действия по определяне начина на изпълнение.

По силата на договор за покупко-продажба на вземания от 15.09.2014г., сключен между „Банка ДСК“АД/цедент/ и „ОТП Факторинг България“ ЕАД/цесионер/ е придобито от цесионера вземането срещу Г. З. Г., произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 06.02.2008г. /л.95 - 106/.

„Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила цесионера „ОТП Факторинг България“ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията по договора за цесия от 15.09.2014 г.

На 05.11.2014 г. Г. З. Г. е получил съобщение от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с което е уведомен, че на 15.09.2014 г. е сключен договор за покупко-продажба на вземания между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, сред които и вземанията, произтичащи от договора за кредит от 06.02.2008 г./ л.106/.

3

По молба вх. № 3337/17.02.2015 г. ЧСИ Д.В. е конституирал „ОТП Факторинг България“ ЕАД като взискател по изп.дело № 1525/2014 г. срещу Г. З. Г..

По изпълнително дело № 1525/2014 г. на ЧСИ Д.В. не е издадено постановление за неговото прекратяване спрямо длъжника Г. З. Г..

С протокол за предаване на книжа от 01.10.2021 г. ЧСИ Д.В. е предал на пълномощника на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД оригинала на изпълнителния лист от 29.02.2012г. по чгр.д. № 53857/2011 г. на СРС.

Представено е удостоверение № 46873/14.11.2022 г. на ЧСИ Г.К. по изп.дело № 6592/2021 г., от което е видно, че архивът на ЧСИ Д.В. е прехвърлен на ЧСИ Г.К.. В удостоверението е посочено, че по изпълнително дело № 1525/2014г. на ЧСИ Д.В. в периода 03.09.2014 г. до 21.07.2016 г. са постъпили множество плащания въз основа на запори върху трудови възнаграждения на длъжника Г. З. З.. Последното плащане по изпълнителното дело на ЧСИ Д.В. е от 21.07.2016 г., когато е постъпила сума от 182.71 лв. в изпълнение на заложен запор върху трудовото възнагаждение на Г. З. Г..

Видно от приложеното копие на изп.дело № 1525/2014 г. на ЧСИ Д.В. последните изпълнителни действия по делото са от 03.07.2018 г., когато са изпратени две запорни съобщения № 18367/03.07.2018 г. и № 18368/03.07.2018 г. до банки за налагане на запори върху банкови сметки на Г. З. Г./ л.497 и л. 499/.

При справка на публичния сайт на Търговския регистър се установява, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД се е вляло на 25.05.2023 г. в „Банка ДСК“ АД, което дружество на основание чл.227 от ГПК е конституирано като ответник по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с пр авна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпили факти.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

4

За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният ФС:

1/да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2/да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3/д а са настъпили ф а к т и след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането.

В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

По делото се установи, че на 29.02.2012 г. по чгр.д. № 53857/2011 г. на СРС, ГО, 30 състав, срещу Г. З. Г. е издаден изпълнителен лист в полза на “Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на който на 08.08.2014 г. е образувано изпълнително дело № 1525/2014 г. на ЧСИ Д.В. с рег. № 861, с район на действие – районът на СРС.

Първоначално взискател по изпълнителното дело е „Банка ДСК“ ЕАД, но в хода на изпълнителното дело по молба вх. № 3337/17.02.2015 г. ЧСИ Д.В. е конституирал „ОТП Факторинг България“ ЕАД като взискател, поради сключен договор за покупко-продажба на вземания между „Банка ДСК“ ЕАД/цедент/ и „ОТП Факторинг България“ ЕАД/цесионер/, сред които и вземанията, произтичащи от договора за кредит от 06.02.2008 г.

Видно от изп.дело № 1525/2014 г. на ЧСИ Д.В. последното изпълнително действие по това дело е от 03.07.2018 г., когато са изпратени две запорни съобщения № 18367/03.07.2018 г. и № 18368/03.07.2018 г. до банки за налагане на запори върху банкови сметки на Г. З. Г./ л.497 и л.

499/.

Липсват доказателства след тази дата да са извършвани изпълнителни действия по делото.

По изпълнителното дело № 1525/2014 г. на ЧСИ Д.В. не е издадено постановление за неговото прекратяване срещу длъжника Г. З. Г.. В отговора ответникът твърди, че такова постановление било издадено и му било връчено, както и че представя същото, но с отговора такова постановление не е представено. Независимо, че не е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело, на 01.10.2021 г. ЧСИ В. е върнал изпълнителния лист на взискателя „ОТП Факторинг България“ЕАД с протокол за предаване от 01.10.2021 г.

При справка на публичния сайт на Камарата на частните съдебни изпълнители се установява, че ЧСИ Д.В.В. е загубил правоспособност на осн. чл.31, ал.1, т.1 от ЗЧСИ. Служебният 5 архив е прехвърлен на основание заповед на Министъра на правосъдието №СД-04-54/12.10.2021 г. на ЧСИ Г.С.К., с район на действие – районът на СРС. Прехвърлянето на служебния архив се потвърждава и от издаденото от ЧСИ Г.С.К. удостоверение № 46873/14.11.2022 г. по изп.дело № 6592/2021 г.