Решение № 5223 от 19.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5223 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20241100509749 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, вх. № 1088/07.08.2024 г. на А. Д. Д. срещу отказ на ЧСИ И. Д. да прекрати изпълнително дело № 20239220400059 с искане за спиране на изпълнителното дело, обективирано в жалба, вх. № 1096/12.08.2024 г., както и по жалба, вх. № 1091/08.08.2024 г. на Т.Б.С. с искане за спиране на изпълнително дело № 20239220400059 по описа на ЧСИ И. Д..

В жалбата на А. Д. Д. – длъжник по изпълнителното дело, се твърди, че изпълнителното дело следва да бъде прекратено, тъй като не е уведомен надлежно за принудителното изпълнение. Изложено е също така, че спорният имот, предмет на принудителното изпълнение, е придобит от взискателя с измама, като е подал искова молба за унищожаване на договора. Ето защо, моли да бъде отменен отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело. Моли също така изпълнителното дело да бъде спряно, предвид влошеното му здравословно състояние.

В жалбата на Т.Б.С. – трето за изпълнителното дело лице, се твърди, че изпълнителното дело следва да бъде спряно, тъй като владее имота, предмет на принудителното изпълнение, съответно – налице е спор относно собствеността върху имота.

1

Взискателят С.Й.Б. е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в което оспорва жалбите. Счита, че не е налице основание за прекратяване и спиране на изпълнителното производство. Освен това оспорва допустимостта на жалбата на Т.Б.С., доколкото последната се явява трето за изпълнителното производство лице.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ И. Д. е посочила, че жалбите са неоснователни, доколкото не са налице основания нито за прекратяване, нито за спиране на изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата на длъжника А. Д. Д. е депозирана на 07.08.2024 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 07.08.2024 г. Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 436, ал. 2, т. 6 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от представеното изпълнително дело № 20239220400059 по описа на ЧСИ И. Д., същото е образувано по молба, вх. № 759/11.04.2023 г. на С.Й.Б. за предаване на владението на апартамент № 1, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, с идентификатор № ***, съгласно изпълнителен лист № 7206/24.03.2023 г., издаден въз основата на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 24.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2268/2023 г. по описа на СРС, 63 състав.

С молба от 05.08.2024 г. длъжникът по изпълнителното дело А. Д. Д. е поискал делото да бъде прекратено, предвид образуваното от него дело относно имота, предмет на принудителното изпълнение. С постановление от 07.08.2024 г. на ЧСИ И.

Д. е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело.

На основание чл. 433, ал. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

2 взискателят е поискал това писмено; изпълнителният лист бъде обезсилен; с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 ГПК; бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ГПК; взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Доколкото не се твърди и не се установява да е налице някоя от предпоставките на прекратяване на изпълнителното дело, посочени по-горе, то правилно ЧСИ е отхвърлил молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело. Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

Неоснователно се явява искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, релевирано от жалбоподателя. В посочения законов текст е предвидена възможност за спиране на действията по изпълнението, предмет на оспорване в производството по чл. 435 и сл. ГПК, доколкото жалбата не спира изпълнението, а не възможност за спиране на изпълнителното дело, независимо от изхода на производството по чл. 435 и сл. ГПК.

По отношение на жалбата на Т.Б.С. – трето за изпълнителното дело лице, следва да се посочи, че същата е изпратена преждевременно от страна на ЧСИ, тъй като не е налице произнасяне от ЧСИ с нарочен акт по искането за спиране на изпълнителното дело, отправено от Т.Б.С.. Ето защо, следва да бъдат дадени указания на ЧСИ да постанови съответен акт във връзка с искането на Стайкова, който подлежи на връчване и едва тогова на обжалване.

На основание чл. 437, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 07.08.2024 на частен съдебен изпълнител И.

Д. по изпълнително дело № 20239220400059, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника А. Д. Д. за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20239220400059 по описа на ЧСИ И. Д..

УКАЗВА на ЧСИ И. Д., че следва със съответен акт да се произнесе в рамките на изпълнителното дело по искането за спиране, отправено от Т.Б.С. – трето за 3 изпълнителното дело лице, който да бъде връчен на Стайкова с указания, че същият може да бъде обжалван.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4