Решение № 139 от 12.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Вл. Г. Вл. като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601244 по описа за 2021 година образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу присъда №260045/17.11.2020 г., постановена по нохд № 1550/2018 по описа на Софийски градски съд, НО, 25 състав.

С обжалваната присъда състав на Софийски градски съд е признал подсъдимия Б. К. В. за ВИНОВЕН в това, че на 28.02.2014 г., в гр. София, получил имущество - парична сума в общ размер на 480 000 евро /четиристотин и осемдесет хиляди евро/, с левовата равностойност на 938 798, 40 лв. /деветстотин тридесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ по курса на БНБ към датата на деянието и 776 000 лв. /седемстотин седемдесет и шест хиляди лева/, или с обща левова равностойност 1 714 798, 40 лв. /един милион седемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, за което предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпления, като деянието е извършено повече от два пъти, а именно четири пъти, както следва:

1

На 28.02.2014 г., в гр. София, на автомобилен паркинг в района на храм паметник „Св.

Александър Невски”, през периода 12,36 ч. - 14,07 ч., получил от К. А. С. имущество постъпила в банка „ДСК“ ЕАД по банкова сметка на търговско дружество „Глобал Естейт де Лукс“ ЕООД и впоследствие изтеглена от К. А. С., парична сума в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди/, с левовата равностойност на 97 791, 50 лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки/ по курса на БНБ към датата на деянието, представляваща предмет на извършено престъпление от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014 г. - 27.02.2014 г. в Република Франция по отношение на френското юридическо лице „FAAC France“.

На 28.02.2014 г., в гр. София, на автомобилен паркинг в района на храм паметник „Св.

Александър Невски“, през периода 14,07 ч. - 16,29 ч., получил от К. А. С. имущество постъпила в банка „ДСК“ ЕАД по банкова сметка на търговско дружество „Глобал Естейт де Лукс“ ЕООД и впоследствие изтеглена от К. А. С., парична сума в размер на 300 000 евро /триста хиляди евро/, с левовата равностойност на 586 749 лв. /петстотин осемдесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и девет лева/ по курса на БНБ към датата на деянието, представляваща предмет на извършено престъпление от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014 г. - 27.02.2014 г. в Република Франция по отношение на френското юридическо лице „FAAC France“.

На 28.02.2014 г., в гр. София, на автомобилен паркинг в района на храм паметник „Св.

Александър Невски“, през периода 16,29 ч. - 17,00 ч., получил от К. А. С. имущество постъпила в банка „ДСК“ ЕАД по банкова сметка на търговско дружество „Глобал Естейт де Лукс“ и впоследствие изтеглена от К. А. С., парична сума в размер на 130 000 евро /сто и тридесет хиляди евро/, с левовата равностойност на 254 257, 90 лв. /двеста петдесет и четири хиляди двеста петдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ по курса на БНБ към датата на деянието, представляваща предмет на извършено престъпление от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014 г. - 27.02.2014 г. в Република Франция по отношение на френското юридическо лице FAAC France“.

На 28.02.2014., в гр. София, в района на Малък градски театър „Зад канала“, през периода 17,13ч. - 18,00 ч., получил от Х. Б. П. имущество - постъпила в банка „Райфайзенбанк България“ ЕАД по банкова сметка на търговско дружество „Тим Консултинг“ ЕООД и впоследствие изтеглена от Х. Б. П., парична сума в размер на 776 000 лв. /седемстотин седемдесет и шест хиляди лева/, представляваща предмет на извършено престъпление от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014 г. - 28.02.2014 г. в Република Франция по отношение на френското юридическо лице „SIGMAPHI SAS“, поради което и на основание чл. 54, вр. чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал.1 НК го е ОСЪДИЛ, като му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от 5 /пет/ години, както и наказание „глоба“ в размер на 10 000/ десет хиляди/ лева, като на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ полученото имущество да е предполагал, че е придобито чрез тежки 2 умишлени престъпления и имуществото да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък - по обвинението по ал. 5 и ал. 4 на чл. 253 от НК.

На основание чл.253, ал. 6 от НК съдът е присъдил в полза на държавата предмета на престъплението - парична сума в общ размер 1 714 798, 40 лв. /един милион седемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия В. да заплати разноските по делото, както следва: направени в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1 706,93 лв. /хиляда седемстотин и шест лева и деветдесет и три стотинки / в полза на държавата по сметка на ГДНП - МВР и направените разноски в хода на съдебното производство в размер на 1 567.90 лв. /хиляда петстотин шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки / в ползва на бюджета на съдебната власт, по сметка СГС, както и по 5 лв. /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест, в който се излагат доводи за нейната незаконосъобразност и необоснованост в оправдателната й част, включително и по отношение размера на определеното от съда наказание, респективно отлагане изпълнението на същото по реда на чл. 66 от НК.

На първо място се прави възражението, че първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че извършеното от страна на подсъдимия деяние не осъществявало признаците на квалифицирания състав по чл. 253, ал. 4 от НК, а именно, че деецът не е имал субективна представа относно характера на предикатните по делото престъпления и по-специално, че същите са тежки умишлени такива. Прокурорът счита, че за да е съставомерно деянието по посочения квалифициран състав, не е било необходимо към момента на изпирането на парите, подсъдимият да е бил наясно и да е съзнавал конкретните фактически обстоятелства, свързани с конкретно извършените предикатни престъпления /време, място, обстановка и др./, още по-малко тяхната точна наказателно-правна квалификация, в случая измама по смисъла на чл. чл. 209-211 от НК. Достатъчно било подсъдимият да разполага със субективни представи, в случая да е предполагал, че извършва действия по изпиране на пари, придобити чрез предикатно престъпление, чиято обществена опасност е била със степен достатъчно висока. Такива субективни представи безспорно следва да са били налице у подсъдимия, с оглед конкретно установената по делото фактическа обстановка, а именно размера на процесните парични средства, организацията и начина по тяхното последващо получаване и фактическо разпореждане.

На второ място се излагат съображения, че първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че извършеното от подсъдимия деяние не осъществява признаците на квалифицирания състав на изпиране на пари по чл. 253, ал. 5 от НК, а именно, че предметът на престъплението е в особен големи размери и случаят е особено тежък. За съставомерността на деянието по този квалифициран състав двете обстоятелства следва кумулативно да са налице, което според прокурора в случая било безспорно изпълнено. При конкретно установената по делото фактическа обстановка, без значение се явявала липсата на 3 предходно осъждане по отношение на подсъдимия. Съгласно установената съдебна практика, особената тежест на случая можело да се изведе от размера на предмета на престъплението, който в случая драстично превишавал квалифициращия признак „особено големи размери“, включително конкретния каузален принос от страна на подсъдимия относно настъпването на общественоопасните последици.

На трето място се прави възражението, че първостепенният съд незаконосъобразно е отмерил размера на определеното с присъдата наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, а именно за срок от 2 /ДВЕ/ години, чието изпълнение също незаконосъобразно бил отложил на основание чл. 66 от НК за срок от 5 години. Така посочения размер обаче не отговаря на определения такъв със съдебния акт в размер на 3/три/ години. Според прокурора така определения от съда размер на наказанието не съответствал на тежестта на предвиденото от закона наказание за престъплението по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, което е в размер от 5 до 15 години. Дори да се приеме, че подсъдимият е извършил единствено и само престъплението, за което е признат за виновен, а именно това по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, прокурорът счита, че размерът на определеното от съда наказание също се явявал неоправдано нисък и не съответствал на високата степен на обществена опасност на деянието, за което е предвидено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 до 8 години. По делото липсвали смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства по вид и брой, които да обусловяли определяне на наказание, близко до предвидения от закона минимум. Ако се приемело, че подсъдимият е извършил единствено и само престъплението, за което е признат за виновен, а именно това по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, размерът на предмета на престъплението с левова равностойност на 1 714 798,40 лв., според прокурора, представлявал изключително отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство, което би препятствало определяне на наказание, близко до предвидения от закона минимум. Както размера на определеното от съда очевидно занижено наказание, така и неоправданото отлагане на неговото изпълнение, според прокурора, по никакъв начин не биха допринесли за реализиране на генералната превенция, с оглед на която се налагат наказанията за извършените престъпления.

Прави се искане да се отмени протестираната първоинстанционна присъда на СГС-НО, 25ти състав от 17.11.2020 г. по НОХД № 1550/2018г., в оправдателната й част и да се измени същата досежно наказанието, като подсъдимият Б. К. В. бъде признат за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал.

1 НК, и да се определи наказание на същия в размер на 7 години „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. В случай на определено по-ниско по размер наказание, а имено такова до 3 години „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, се предлага същото да бъде изтърпяно ефективно, с оглед реализиране на генералната превенция и личното поправяне и превъзпитаване на подсъдимия.

В съдебно заседание протестът се поддържа на същите основания като прокурорът прави отстъпление от първото възражение, приемайки, че дори подсъдимият правилно да е бил 4 оправдан за престъплението по чл. 253, ал. 4 НК и съгласно мотивите на съда не би могло да му се вмени вина за това, че е знаел, че предметът на престъплението е придобит чрез тежко умишлено престъпление, присъдата на СГС се явявала незаконосъобразна по отношение на оправдателния й диспозитив по ал. 5 на чл. 253 НК. От стойността на предмета на престъплението - 1 714 798,40 лв. било видно, че се касаело за особено големи размери, а съгласно трайната съдебна практика, когато се касае за деяние, извършено в особено големи размери, е налице особено тежък случай. В подкрепа на това се сочи, че към месец февруари 2014 г., когато е оперирано с парите, стойността на предмета на престъплението многократно е надхвърлял размера на 140 МРЗ. Прокурорът счита, че поне по ал. 5 подсъдимият следва да бъде признат за виновен.

Обвинението счита, че от събраните материали по делото и по линия на Интерпол било видно, че имало извършена измама на територията на Франция. Съгласно нашето законодателство измамата била извършена тогава, когато бил осъществен актът на имуществено разпореждане. Това било извършено на територията на Република Франция, така че се касаело за наличието на безспорни доказателства за извършено предикатно престъпление.