Решение № 4052 от 31.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4052 гр. София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. М. при участието на секретаря М. М. като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело № 20221110211354 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Е. П. С. от ..................., с ЕГН: ********** срещу Наказателно Постановление 20 - 4332 - 014818 издадено на 25.08.2020г. от Началник група СДВР отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателката са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 100 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за извършени административни нарушения по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.

В жалбата до съда наказаното лице навежда оплаквания за допуснати нарушения в хода на административното производство във връзка с авторството и начина на констатиране на деянията, както и по правилното приложение на материалния закон. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалаваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. С., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Административно – наказващият орган Началник група СДВР отдел 1

,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 23.05.2020г., около 10:30ч. в гр.София, на бул.,,Сливница", с посока на движение изход, при управление на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.

№ СА 05 00 РК и на кръстовището с бул.,,Петър Дертлиев", поради отклонение от дясно по платното за движение, Е. С. реализирала ПТП с материални щети с лек автомобил ............ с рег.№ ..................., управляван от свидетеля А. Т.. След възникналото съприкосновение между двете МПС - та, свидетелят Т. последвал жалбоподателката, която обаче ускорила движението на управлявания от него лек автомобил. Същата не останала на местопроизшествието и не уведомила компетентните органи. Свидетелят Т. се обадил на телефон 112. На място пристигнал свидетелят С. Г., пред който свидетеля Т. депозирал писмена декларация, изготвил докладна записка и съставил Протокол за ПТП № 1762006. Въз основа на докладната записка свидетелят Ц. Ц. съставил АУАН в присъствието на свидетеля А. С. Същият бил предявен на жалбоподателката и подписан от нея с възражение, че не е съгласна с описаното в обстоятелствената му част. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Видно от разпита на свидетеля - очевидец А. Т. е, че като непосредствен участник във възникналото ПТП, същият е възприел цялостното поведение на жалбоподателката по време и след настъпилото деяние. При своите показания свидетелят е категоричен, че водачът на лекия автомобил Фолксваген е предизвикал съприкосновнеие между неговия автомобил и този на свидетеля, както и че след като Т. е подал светлинен сигнал и е последвал дееца, последният е продължил движението си с ускорена скорост и не е спрял. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като достоверни, тъй като същите се потвърждават от останалите 2 гласни доказателствени средства и писмени доказателства. При изготвената от него декларация е бил описан детайлно механизма на възникналото ПТП, поведението на водача на другия автомобил, както и марката, модела и регистрационния му номер. В съставения от свидетеля С. Г. Протокол за ПТП детайлно е бил описан механизма на възникналото произшествие, както и материалните щети, причинени по автомобила на свидетеля. По отношение на показанията на свидетелите Ц. Ц., А. С. и С. Г. съдът следва да възприеме техните показания като правдиви, независимо от обстоятелството, че същите не са били непосредствени очевидци на настъпилите нарушения. Свидетелите Ц. и С. са депозирали показания единствено относно процедурата по съставяне на АУАН, а свидетелят Генчев косвено потвърждава твърденията на свидетеля Т., тъй като е посетил местопроизшествието, изготвил е докладна записка и съответен протокол за ПТП. Свидетелските показания се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност изготвения протокол за ПТП. За пълнота следва да се отбележи, че нито в АУАН, нито в жалбата си до съда, санкционираното лице отрича авторството на извършените от него деяния. Същевременно в саморъчно попълнената и подписана декларация от 03.08.2020г. жалбоподателката признава обстоятелството, че именно тя е управлявала въпросния лек автомобил, но не е ичаствала и избягвала от ПТП.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със своето поведение жалбоподателят Е. П. С. е извършила административни нарушения по чл.25, ал.1 ЗДвП и по чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.

От обективна страна изпълнителните деяния и по двете нарушния се считат за извършени чрез действие. Наказаното лице е следвало да съблюдава 3 движението на околните моторни превозни средства преди да предпиреме каквато и да е маневра, което очевидно не е сторило и е довело до възникване на ППТ с имуществени щети. Също така е било задължено щом очевидно не е било съгласно с обстоятелствата, свързани с произшествието, да не го напуска и остане на място до идване на компетентите държавни органи. В случая са налице извършени очевидни нарушения, установени и доказани по категоричен и несъмнен начин по надлежния ред от частичните признания на самия деец и съвкупния доказателствен материал по делото.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушениията умишлено по чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП и непредпазливо по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Очевидно осъзвнавайки, че виновно е извършил ПТП, деецът умишлено е напуснал същото дори и след подаване на светлинен сигнал и последване от другия участник.

Съдът не споделя направеното в жалбата възражение относно опорочаване на процедурата по съставянето на АУАН. Същият е бил съставен в присъствието на нарушителката, която го е подписала и е депозирала лаконични възражения.

Обстоятелството, че не е бил изготвен към момента на нарушенията очевидно не е имало как да бъде осъществено поради напускане на лицето на местопроизшествието. АУАН е бил предявен на наказаното лице, което с подписа си е удостоверило запознаването му с неговото съдържание.

Ето защо при извършена служебна проверка съдът не констатира опорочаване на процедурата по чл.40 от ЗАНН в степен, накърняваща правото на защита на дееца.

По делото не са ангажирани насрещни доказателства от страна на наказаното лице, с които да се оборят фактическите констатации, описани в АУАН и НП. В този смисъл се явяват неоснователни и оплакванията в жалбата за необосноваността на вменените нарушения.

По отношение на наложените наказания съдът съобрази, че административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращите разпоредби по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП. При определяне на размера им са били съобразени степента на обществена опасност на деянията и дееца, обстоятелството, че жалбоподателката е извършила и друго нарушение, предходният й статус на 4 нарушител по ЗДвП, както и целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН. Съдът намира, че наказанията по чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП са справедливо наложени и малко над предвидения в закона минимум. Същите биха въздействали предупредително и превъзпитателно на наказаното лице предвид възникването на все повече ПТП от този вид. Размерът на наказанието по чл.179, ал.2 от ЗДвП е строго регламентиран от закона и не подлежащ на последваща редукция.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това основание.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен и следва да бъде изцяло потвърден.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление 20 - 4332 - 014818 издадено на 25.08.2020г. от Началник група СДВР отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на Е. П. С. от ...................., с ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 100 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за извършени административни нарушения по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6