Решение № 760 от 03.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. Пазарджик, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20225220101814 по описа за 2022 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, предявен от С. И. П. от гр. Ветрен, общ. Септември, срещу И. К. Т. и К. И. Т., двамата от гр.

Ветрен за осъждането на всеки от двамата ответници да заплати на ищеца по 3000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на техни действия - закани за убийство. В хода на делото размерът на исковете е увеличен до 5000 лв. за всеки от ищците.

Твърди се, че неимуществени вреди са претърпени от ищеца във вид на "болки и страдания в резултат на нанесена психическа травма, довела до ограничаване на личната му свобода".

Излагат се следните твърдения: На 19.06.2017 г. ищецът П. и неговата сегашна съпруга К.а П. гостували на своя приятел Л.Е. Към 22,30 ч. мобилният телефон на ищеца започнал да звъни - обаждал се И. Т.. Ищецът включил апарата на високоговорител, така че К.а и Е. да чуят разговора. Още в началото Т. започнал да обижда П. с груби думи и му се заканвал:

"ще те унищожа, запомни го това от мен", "ще те разсипя тебе, твойта мама дееба", "децата ми съсипа", "ще те ликвидирам в миг", "останаха ти броени дни", "ще те унищожа, разбери го, помни ми думата", "тая ще мре, като животно ще мре", наричайки го едновременно със заканите "животно" и "изрод". К. Т. също се включил в разговора, като също отправил обиди и заплахи: "дееба и мама ти, и баща ти, ще ви изколя, само ми кажи къде си, (...) ще се успокоя в момента, в който те видя в ковчег, само ми кажи къде си, ей сега идвам, бе, татко, дай пушката". Целият телефонен разговор бил записан на телефона на ищеца. Страхувайки 1 се за своя приятел, Е. предложил на двамата да останат да нощуват при него, но те отказали и тъй като били вече разтревожени, си тръгнали набързо. По-късно баща и син Т.и били осъдени на пробация с присъда на Пазарджишкия районен съд, изменена с решение на Пазарджишкия окръжен съд и вече влязла в сила. Ищецът твърди, че действията на ответниците предизвикали у него чувство на страх и несигурност. Във вечерта на събитието той отказал предложението на Е. да остане, тъй като счел, че така ще застраши и неговия живот. В резултат на заплахите и предизвикания страх се променил целият му живот - той и жена му престанали да излизат, а ако го правели, това ставало само в светлата част на денонощието, въпреки това продължавали да се страхуват, тъй като Ветрен е малък град и ответниците знаят къде живеят. До момента нанесената психическа травма продължавала да има прояви - чувство на страх, несигурност, разстройство на ежедневието, нарушения на съня.

Ответниците са представили отговор, с който оспорват иска по основателност, като заявяват, че не оспорват факта на осъждането си по наказателното дело, но оспорват твърдените отрицателни последици за ищеца с описаната интензивност, форма, съдържание и пр.

Заявяват, че е направено искане пред апелативния съд за възобновяване на наказателното производство. Оспорват да се е променил начинът на живот на ищеца по описания начин.

Отношенията между страните и между тях и техни роднини, вкл. на ищеца със собствените му родители, са се влошили след февруари 2017 г., след като се установило, че ищецът С. П., тогава женен за дъщерята на И. Т. Е., имал интимна връзка с К.а Т.а (сега П.), тогава съпруга на К. Т. и снаха на И. Т.. След предполагаемата дата на заканите за убийство самият П. е извършвал насилнически действия спрямо ответниците и техни близки, за които е бил предупреждаван от полицията да не се саморазправя. Бил е признат за виновен и за престъпление - лека телесна повреда, по отношение на приятел на К. Т.. На самия К. Т. ищецът е причинил средна телесна повреда на 14.03.2017 г., за което също е признат за виновен от съда с присъда. Интимната връзка с тогавашната съпруга на К. Т., както и агресивното и провокативно поведение на ищеца срещу ответниците и други лица са съпричинили вредоносния резултат от тяхното деяние, предмет на настоящия процес.

В хода на делото и в устните състезания страните поддържат позициите си - за основателност на пълния размер, съответно силно завишаване на претендираната сума.

Ответната страна излага становище за оценка на вредите по справедливост от 500 лв. и намаляването на тази сума с 90% поради съпричиняване от ищеца.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С присъда от 05.04.2021 г. на Пазарджишкия районен съд ответниците И. и К. Т.и са признати за виновни за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК (закана с убийство), изразяващо се в действията, описани в исковата молба, и извършено на посочената в нея дата, като на всеки от двамата е наложено наказание пробация.

По отношение на извършването на деянието от ответниците съдът е обвързан от установеното с присъдата. Единствено предмет на допълнително доказване са размерът на претърпените вреди и наличието и степента на съпричиняване от пострадалия за тези вреди.

2

Установява се, че до извършените действия довел засилващият се конфликт между семейство Т.и и П., възникнал, след като П., съпруг на сестрата на К. Т. и дъщеря на И. Т. Е., и К. Т., към момента К.а П., съпруга тогава на К. Т., започнали интимна връзка помежду си, а по-късно и напуснали дотогавашните си съпрузи - брата и сестрата Т.и.

Влошените в резултат на това отношения между новообразуваната двойка и семейството на дотогавашните им съпрузи се изразили в нееднократни обиди, скандали и сбИ.ия между различни елементи от тази конфигурация, в това число жените, включително и на публични места в град Ветрен, където всички те живеят. Стигало се и до предходни наказателни или граждански производства между тях. Самият П., освен пострадал, е бил по някои от наказателните производства и подсъдим - така например той е признат от съда за виновен за средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кост на ръката, нанесена на 14.03.2017 г. (три месеца преди процесното събитие) на К. Т., което се сочи от ответната страна като едно от действията, провокирали гнева и огорчението на баща и син Т.и и отправените от тях закани.

След случилото се, на 26.06.2017 г., между П. и И. и К. Т.и в присъствието на трети лица пред магазин в гр. В. отново възникнал конфликт, докато П. пазарувал заедно с бъдещата си тогава съпруга К.а, а наблизо се оказали или били повикани К. Т., Е. П. и родителите на С.

П., които в конфликта взели страната на снаха си Е. срещу сина си. По наказателното дело, образувано по частната тъжба на К. Т. срещу С. и К.а П.и последните са оправдани; по делото обаче са налице данни за обиди, разменени и при този случай между двете страни.

Макар относно преживяванията на ищеца да са разпитани и свидетели, основното доказателство за тях остават двете последователно изслушани от съда заключения на вещи лица - едно на клиничен психолог и едно на лекар психиатър, по едни и същи въпроси. И двете вещи лица стигат до извод, че е била налице остра стресова реакция, или остро стресово разстройство, преминало след изтичането на месец от събитието, съобразно приетата за психическите разстройства класификация, в посттравматично разстройство.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице Г. К. - клиничен психолог, в частта, според която събитието продължава да се отразява на психическото състояние на ищеца, още повече, че самото вещо лице заявява, че за посттравматичното стресово разстройство се счита, че не може да продължи повече от година, а събитието е от период пет години преди обследването. Според второто вещо лице - психиатъра В. К. - посттравматичното разстройство при П., както и предхождащото го остро стресово разстройство са били леки и не са повлияли значително на начина му на живот във всекидневието, макар да е преживял неприятни натрапващи се спомени от събитието, стрес при стимули, които го напомнят, избягване на преживявания, които биха го напомнили, и т.н. Ако е имало редуциране на излизанията от дома му и някаква промяна на поведението му в тази насока, тя се дължи поскоро на рационално съобразяване с конфликтната обстановка, а не на ПТСР. Според вещото лице разстройството е продължило няколко месеца, като точна продължителност към днешна дата не може да се определи. Вещото лице заявява, че е взело предвид наличните данни по делото за отношенията и събитията между страните, за да даде 3 заключение, че доколкото може да се прецени, изброените преживявания са имали място като резултат от конкретната случка, а не от други сблъсъци между тях. Не може да се отграничи ("сложна работа") според вещото лице чии закани - на бащата или на сина - до каква част от последиците са довели.

При така установените факти съдът намира следното:

Преживяванията на С. П., изразили се в неприятно усещане и уплаха по време на телефонното обаждане, а след него - в симптоми на остро стресово разстройство и посттравматично стресово разстройство, съдът оценява по правилото на чл. 52 от ЗЗД по справедливост на около 3000 лв. общо. Страхът, макар и преценен като основателен от наказателния съд - за да бъде съставомерен, - не би могъл да бъде много голям, при положение, че П. отдавна познава И. и К. Т.и, бил е част от тяхното семейство, няма данни дотогава да се е страхувал от тях, да ги е смятал за опасни или способни лесно да извършат убийство. В подкрепа на това е готовността му да влиза в конфликти с тях - без да се твърди, че само той е провокирал тези конфликти, все пак поведението му не се е изразявало в опит за защита и бягство, а в ответни действия.

От своя страна тези вреди, оценени на общо 2000 лв., според съда са съпричинени приблизително до степен една трета част от П.. В по-малка степен съпричиняването е свързано със започването на интимна връзка със снахата на дотогавашната му съпруга макар и нежелано брачно провинение и в този смисъл - противоправно действие, една такава връзка е породена в резултат и на емоции и чувства, върху които няма съзнателен контрол; не се счита винаги за ценност запазването на един брак, в който чувствата поне на единия съпруг вече липсват. В по-голяма степен съпричиняването се е изразило в активното му участие в немалобройните конфликти с К. Т. и неговото семейство след изневярата, включително от нанесената на Т. през март 2017 г. средна телесна повреда. Така съдът намира, че общото обезщетение, което П. следва да получи, е в общ размер 2000 лв. Тъй като не може да се отграничи чии действия до кои вреди са довели, това обезщетение следва да се раздели между двамата ответници поравно, или всеки да бъде осъден да заплати по 1000 лв. на ищеца, заедно с лихва за забава, считано от извършването на деянието, представляващо акт на непозволено увреждане.

Съответно на уважената част от иска следва да се разпределят разноските.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

Осъжда ответника И. К. Т., ЕГН **********, от гр. В., общ. ********ул. ******№ ***, да заплати на ищеца С. И. П., ЕГН **********, от гр. в., общ.******* ул. **** №***, сумата 1000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания в резултат на закани, отправени към ищеца от ответника на 19.06.2017 г. в телефонен разговор, за които ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по НОХ дело 2244/2019 г- на Районен съд 4 Пазарджик, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2017 г. до изплащането на главницата, като отхвърля иска за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.

Осъжда ответника К. И. Т., ЕГН **********, от гр. В., общ. ********ул. ******№ ***, да заплати на ищеца С. И. П., ЕГН **********, от гр. в., общ.******* ул. **** №***, сумата 1000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания в резултат на закани, отправени към ищеца от ответника на 19.06.2017 г. в телефонен разговор, за които ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по НОХ дело 2244/2019 г- на Районен съд Пазарджик, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2017 г. до изплащането на главницата, като отхвърля иска за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.