Определение № 1870 от 12.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1870 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501566 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, против Разпореждане № 11280/17.04.2025г., пост. по ч.гр.д.№ 4542/2025, ПРС, с което съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против М. П. В. за вземания по договор за потребителски кредит.

Жалбоподателят развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа , че исканията на съда за индивидуализация на вземанията чрез посочване на извършените погашения за незаконосъобразни, т.к. същите са от категорията на правопогасяващите факти и в тежест на длъжника е да ги навежда и доказва. Моли за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по същество е неоснователна.

Пред районният съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя против длъжника М. В., за когото се твърди да е заемател. В заявлението се твърди, че заявителят е цесионер , изкупил вземането на кредитора „4финанс“ ЕООС с настоящо наименование Вивус.ВГ по договор за кредит с длъжника В. от 26.01.2021г.

Приложено е и копие от договора за кредит, сключен между кредитора Вивус.БГ и кредитополчателя В.. От същия се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя на два пъти заемни суми – на 23.11.2020г. е предоставена сумата от 1

350лв., при ГЛП от 0% и ГПР от 0%, а с анекс от 26.01.2021г. още 50лв. или общо 400лв. с ГЛП от 40,97% и ГПР от 0%.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като е приел, че заявителят не е изпълнил указанията за индивидуализация на претенцията като се посочи какви са извършените погашения – какви плащания са извършени и какво задължение са погасили. Отделно от това е посочил, че посоченият в договора ГПР не отговаря на изискванията на чл.11, т.10 от ЗПК , т.к. не е посочено какви са включените разходи в него., поради което за потребителя е невъзможно да прецени каква е икономическата изгода за него.

Настоящата инстанция намира, че на първо място заповедният съд е следвало да изиска от заявителя доказателства за установяване на активната му процесуална легитимация, доколкото претендира чужди вземания. Съгл. разясненията в т.4 от ТР №4/2014т.д.№4/2013, ОСГТК, ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като случай на позоваване на договор за цесия, то последният следва да бъде представен, както и да бъде представено уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Подобни указания и изискване на доказателства в тази насока не са направени в заповедното производство.

Доколкото договорът за кредит е вероятно недействителен, то се явява без значение за настоящето производство наличието на този процесуален пропуск.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая заповедният съд правилно е дал указания на заявителя, че следва да конкретизира претенциите си, като изнесе всички релевантни за делото факти, сред които са и броя и размера на извършените погашения, както и за погасяване на кои вземания са отнасяни. Неизпълнението на дадените указания е самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В конкретния случай се касае за първоначален договор за кредит от 350лв. с 0% ГЛП и 0% ГПР и предоговоряне, с което заемната сума е увеличена с 50лв. и е станала 400лв., при ГЛП от 40,97% и ГПР от 0%. Явно е че посоченият в договора ГПР е под законоустановения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимум. Същият , обаче , е заблуждаващ, т.к. не става ясно какви са разходите по кредита. Така за кредитополучателя остава неясно какво следва да връща и какви допълнителни суми следва да плати по този договор.

Налице е евентуално нарушение на нормата на чл.11, т.10 от ЗПК – непосочване на 2 реалния размер на ГПР, което нарушение пък попада в обхвата на чл.22 от ЗПК и договорът за кредит се явява евентуално недействителен.

Следва да се посочи и че съгл. чл.23 от ЗПК в случаите на недействителен договор за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и разноски. Тази уредба е основана на забраната за неоснователно обогатяване, като законодателят приема, че независимо от недействителността на договора, заемателят дължи връщане на полученото без основание. В случая, обаче, заявителят не е заемодателя предоставил паричен заем, а цесионер на вземане по недействителния договор. Същият не е легитимиран за получи сумата, дължима по реда на чл.23, т.к. това вземане не е предмет на цесията. Поради това заявителят не би могъл да се снабди и със заповед за изпълнение за невърнатата главница.

Разпореждането, с което отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11280/17.04.2025г., пост. по ч.гр.д.№ 4542/2025, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3