Решение № 149 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

В. В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100510925 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника В. Г. Д., чрез адв. Т., срещу решение № 20097324/13.07.2023г., постановено по гр.дело № 9544/2016г. по описа на СРС, 54-и състав, с което по предявените от ищците Е. А. Т. и М. А. Т. искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, съдът възстановил запазената част на Д. Т., починал на 26.02.2009г., от наследството на Б.П.С., възлизаща на 1/3 от наследственото й имущество – 1/6 в полза на Е. А. Т. и 1/6 в полза на М. А. Т., като намалил с 1/3 извършеното от Б.П.С. в полза на В. Г. Д. универсално завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание, съставено на 01.09.1983г. в гр. София, обявено от нотариус В.М. с рег. № 053 в регистъра на НК, с акт № 76, том II, рег. № 8223/17.08.2010г.

С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на постановеното от СРС първоинстанционно решение. В производството не било установено, че ищците имали качеството на наследници. Жалбоподателят и брат й Ю.Г.С. били единствени деца на починалата Б.С., като запазената част на брат й била 1/3 от наследството. В тази връзка поддържа оспорването на представеното по делото удостоверение за наследници № 64/24.11.2010г., издадено от кметство Мадара, обл. Шумен - същото било издадено в противоречие със законовите изисквания – чл. 10, ал. 2, изр. 2 Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на 1 регистъра на населението, в т.ч. при липса на данни от гражданските регистри на кралство Дания или друго доказателство за родствена връзка на ищците с Ю.Г.С..

Ищецът Е. Т. не доказала твърдението си, че към смъртта на С. била негова съпруга, още повече, че в представена по делото декларация Д. Т. декларирал, че бил разведен.

Ищецът М. А. Т. твърдял, че починалата Б.С. била негова баба, поради което за него чл. 29, ал. 1 ЗН бил неприложим. СРС неправилно определил размера на запазените части на ищците. Въззивникът В. Г. Д. била единствен законен наследник на майка си Б.П.С. по силата на оставеното от последната валидно по смисъла на закона завещание, с което запазена част не била накърнена. На следващо място СРС не образувал наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН. Позовава се и на изтекла в нейна полза погасителна давност, за което излага съображения. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените от ищците искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите ищци Е. А. Т. и М. А. Т. не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. В хода на производството пред въззивния съд, чрез адв. П., оспорват въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд било правилно и обосновано. Излага подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Със сезиралата съда искова молба ищците Е. А. Т. и М. А. Т. излагат, че на 21.11.2007г. починала Б.П.С., която оставила законни наследници ответника В. Г. Д. – дъщеря и Ю.Г.С., идентичен с лицето Д. Т.. Ищците били наследници – съпруга и син на Д. Т., починал на 26.02.2009г. Същите установили, че Б.П.С. оставила завещание от 01.09.1983г., обявено с акт № 76, том II, рег. № 8223/17.08.2010г. от нотариус В.М., вписано в АВ с акт № 168, том IX от 2010г., с което оставила всичките си движими вещи и недвижими имоти на ответника Д.. С това си универсално разпореждане завещателят накърнила запазената част от наследството на Д. Т.. В списък приложение към исковата молба описват известните им имущества в наследствената маса на С.а.

Като наследници на последния ищците молят на основание чл. 30 ЗН да бъде 2 възстановена запазената им част от наследството на Б.П.С.. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Г. Д. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва, че лицето Д. Т. не било идентично с покойния й брат Ю.Г.С.. Оспорва представеното по делото удостоверение за наследници № 64/24.11.2010г., издадено от кметство Мадара, обл. Шумен - същото било издадено в противоречие със законовите изисквания – чл. 10, ал. 2, изр. 2 Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, в т.ч. при липса на данни от гражданските регистри на кралство Дания или друго доказателство за родствена връзка на ищците с Ю.Г.С..

Оспорва твърдението за родствени връзки на ищците с починалия й брат. Оставеното от Б.П.С. завещание било валидно съгласно законодателството и легитимирало ответника като единствен наследник на починалата. При смъртта на майка си Б.С. Ю.

С. получил дела си от наследството й. Завещанието било универсално – с него завещателят се разпоредила с всички притежавани имущества, предвид на което следвало да се образува наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН. Оспорват представения към исковата молба списък с имущества. Позовава се на изтекла в нейна полза придобивна давност за цялото придобито с наследството имущество – владяла с корпус и анимус вещите над 7 години, поддържала ги, плащала данъци и т.н. Молr за отхвърляне на исковете. В първото по делото о.с.з. конкретизира, че ищецът Е. Т. не била законна съпруга на Д. Т., тъй като били разведени.

За първи път в първото по делото о.с.з. въвежда възражение, че правото на иск на ищците било погасено по давност. В случая исковете на ищците по чл. 30, ал. 1 ЗН са предявени самостоятелно, а не като съединени с иск за делба, предвид на което преклузивният срок за предявяване на възражения срещу исковете (за разлика от делбата - чл. 342 ГПК), изтича със срока за отговор на исковата молба, а не в първото съдебно заседание. Законодателят е установил с нормата на чл. 131 ГПК, вр. чл. 133 ГПК преклузивен срок за упражняване от ответника на процесуалните му права по въвеждане на възражения срещу заявените с исковата молба претенции на ищеца и оспорване на представените с исковата молба писмени доказателства. Срокът за заявяване от страната на конкретните й възражения срещу исковите претенции и оспорване на представените с исковата молба доказателства е срокът за депозиране на отговор по делото – един месец от получаване на препис от исковата молба за отговор.

След изтичането на същия срок на основание чл. 133 ГПК ответникът губи правото и възможността да заявява възражения и оспорвания, освен ако пропускът не се дължи на особени, непредвидени обстоятелства. Такива нито се твърдят, нито се установяват по делото. Ответникът е заявила възражението си за погасяване на правото на иск на ищците по давност след срока по чл. 131 ГПК, поради което във връзка с чл. 133 ГПК същото възражение е преклудирано и правилно не е разгледано от СРС.

3

Неотносими към спора са и възраженията на ответника Д. за изтекла в нейна полза придобивна давност върху наследеното по завещание имущество.

Облагодетелстваният ответник е придобила правото на собственост върху наследственото имущество по силата на оставено в нейна полза валидно саморъчно завещание, обявено от нотариус М.. С придобиването на имуществата – движими и недвижими, тя ги владяла като техен собственик. Недопустимо е собственикът да придобие правото на собственост на друго основание, след като вече го е придобил.

Това е така, тъй като правото по чл. 30 ЗН е потестативно и правата на облагодетелствания от дарението или завещанието отпадат за в бъдеще от момента на постановяване на съдебното решение, от който момент се възстановява и запазената част на ищеца. Искът за възстановяване на накърнена запазена част от наследството е конститутивен и съответно с влизането в сила на решението настъпва и промяната в отношенията между страните – облагодетелстваният от завещанието или дарението губи права над частта, с която е накърнена запазената част на ищеца. В този смисъл – Р 3/20.05.2011г., по гр.д. № 1911/2009г., I г.о. на ВКС.

С разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН законодателят предвижда възможността наследниците със запазена част по дефиницията на чл. 28, ал. 1 ЗН, които са призовани към наследяване, да искат намаление на завещателните или дарствени разпореждания на наследодателя и възстановяване на запазената им част. Когато наследникът упражнява правото си спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е да е приел наследството по опис – чл. 30, ал. 2 ЗН.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Б.П.С., същата починала на 21.11.2007г., оставяйки за свои законни наследници децата си Ю.Г.С.-син и ответникът В. Г. Д.-дъщеря. Починалата оставила саморъчно завещание, съставено на 01.09.1983г. С него тя се разпоредила за след смъртта си в полза на ответника В. Г. Д. с всичките си движими вещи, недвижими имоти и паричен влог в „ДСК“. От съдържанието на документа се установява, че завещанието има за предмет цялото оставено от починалата Б.С. имущество. Безспорно между страните същото завещателно разпореждане изчерпва цялото оставено от Б.С. наследство, предвид на което то има универсален характер. При универсално завещание наследствена маса по чл. 31 ЗН не се образува, а възстановяването на запазената част следва да бъде извършено с дробно число съгласно определения в чл. 29 ЗН размер на запазената част. В този смисъл – Р 580 от 02.08.2010г. по гр.д. № 1315/2009г. I г.о. на ВКС.

Наследодателят Б.П.С. при смъртта си, настъпила на 21.11.2007г., оставила две деца, предвид на което и на основание чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част от наследството й е 2/3, а разполагаемата - 1/3. Запазената част на синът й, предвид нормата на чл. 5, вр. чл. 29 ЗН е 1/3 идеална част от наследството на Б.П.С.. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено, поради което то преминава в полза на наследниците, 4 които са легитимирани да упражнят правото на своя наследодател.

Настоящият съдебен състав намира, че независимо от оспорването на удостоверение за наследници № 64/24.11.2010г., издадено от кметство Мадара, обл.

Шумен, по делото несъмнено се установява, че ищците Е. А. Т. и М. А. Т. са наследници на Д. Т., ЕГН **********, идентичен с лицето Ю.Г. С., съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 94-005190/11.12.2018г., издадено от Община-Шумен, прието като писмено доказателство по делото в о.с.з. на 22.02.2019г. и неоспорено от страните.

Качеството на ищеца Е. А. Т. на наследник на Д. Т., идентичен с лицето Ю.Г. С., се установява от представеното по делото удостоверение за брак рег. № 98-18795, издадено от Служба на главен регистратор по гражданско състояние, Кесон Сити, Р Филипини, от съдържанието на което се установява, че на 18.10.1998г. ищецът Е. А., сключила граждански брак с Д. Т., роден на ****г. от майка Б. П. С.а и баща Г. С., и двамата български граждани, неоспорено от страните. При носена от ответника тежест във връзка с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, изрично указана й от съда в първото по делото о.с.з. на 07.11.2018г., по делото не са събрани доказателства за развод на съпрузите. Представената по делото изходяща от Д. Т. декларация по чл. 25, ал. 7 ЗННД от 30.01.2009г., своевременно е оспорена от процесуалния представител на ищците в съдебното заседание, в което е представена. Отделно същият частен документ има единствено доказателственото значение по чл. 180 ГПК, че Д. Т. е направил изявлението, но не доказва при дължимото от ответника по делото пълно и главно доказване твърдението за развод на съпрузите, още повече, че в документа не се сочи сключеният на коя дата брак и с коя съпруга е бил прекратен с развод (при данни по делото и за предходен брак на Д. Т., прекратен с развод).