Решение № 12547 от 14.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12547 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110109830 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х.

Т. М. , ЕГН ********** срещу „..., ЕИК ...., с която моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 240 лв., представляваща платена без правно основание сума по договор за паричен заем № ...., сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 24.02.2022 г., до окончателното й плащане.

Ищецът Х. Т. М. , ЕГН **********, твърди, че с ответника са сключили договор за паричен заем № .... от 30.08.2021 г., по силата на който ответникът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал кредит в полза на ищеца, в качеството му на кредитополучател, в размер на 409,03 евро / 800 лева/ при уговорени 13 погасителни вноски, всяка в размер на 34,92 евро / 68,30 лева/, със срок на заема от 26 седмици, при лихвен процент от 39,61 % и ГПР от 41,14 %. Общата сума, която ищецът е следвало да върне, била 887,90 лв. Посочва, че в чл. 12, ал. 1 от процесния договор било предвидено задължение за ищеца в седемдневен срок от сключването на същия да осигури съдействието на трето лице, което да сключи договор за поръчителство с ответника по отношение на процесния заем. Твърди, че съгласно изискванията на договора третото лице подлежало на предварителна проверка от страна на кредитодателя. При неизпълнение ищецът следвало да дължи неустойка в размер на 280,83 евро / 549,25 лв./ за извършването на допълнителните разходи от ответника във връзка обезпечаване риска от просрочие по погасителните вноски. Посочва, че ответникът му начислил посочената неустойка поради неосигуряване на поръчител или друго обезпечени в срока. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба е погасил общо сумата от 1040 лв. посредством 7 платежни нареждания. Навежда твърдения за нищожност на процесния договор като противоречащ на законоустановените императивни правила. Поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК поради неспазена форма.

Посочва, че не било спазено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, 1 като всички елементи по договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер на шрифта- не по-малък от 12, в два екземпляра. Твърди нищожност на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието му – не бил посочен коректно ГПР по кредита.

Последният е бил посочен процентово, но нямало разписана методиката на формирането му, нито компонентите му. Твърди, че посоченият ГПР бил неправилно изчислен, тъй като действителният бил в размер на 159,29 %, тоест надхвърляла максимално установения праг от 50 % по закон. Заявява, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора. Навежда твърдения за начална невъзможност на потребителя в лицето на ищеца да осигури в краткия 7-дневен срок поръчител, отговарящ на всички изисквания по договора. Поддържа, че не е могъл да влияе върху съдържанието на договора. Твърди, че проверката за платежоспособност на потребителя следвало да се извърши преди сключване на договора. Посочва, че предвидената неустойка накърнявала добрите нрави, като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено неоснователно обогатяване. Поддържа, че неустойката обезпечава вредите от едно просрочено изпълнение, с оглед което същата е нищожна, тъй като е недопустимо да се кумулира неустойката за забава с лихвата за забава. Оспорва неустойката и по размер като прекомерна. Твърди, че в нарушение на правилото на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответното дружество не било включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка. Също така поддържа, че клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна поради противоречие с добрите нрави като надвишаваща трикратния размер на законна лихва за необезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до недействителност и на целия договор. В условията на евентуалност, претендира нищожност на отделни клаузи в договора поради нарушаване на добрите нрави, респективно поради неравноправност.

Посочва, че ответникът е отпуснал заемна сума в размер на 800 лв., а ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 1040 лв. във връзка процесния договор, поради което моли за осъждането му да върне 240 лв. като платени без правно основание/. Претендира разноски.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства. Прави искане ответното дружество да бъде задължено да представи всички документи във връзка Договор за заем № ..../20.08.2021 г., включително Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, погасителен план и общи условия, както и справка за всички извършени плащания по кредита, извършени от Х. Т. М. по Договор за заем № ..../20.08.2021 г. Моли да бъде изискано от трето неучастващо в делото лице - ..., да представи справка за извършени плащания от Х. Т. М. към „..., ЕИК ...., за периода от 30.08.2021 г. до 24.02.2022 г. Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Ответникът „..., ЕИК ...., в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с който оспорва иска като неоснователен, необоснован и недоказан по размер. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за паричен заем № .... от 30.08.2021 г., по силата на който ответникът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал кредит в полза на ищеца, в качеството му на кредитополучател, в размер на 409,03 евро / 800 лева/ срещу възнаградителна лихва в размер на 87,90 лв., при уговорени 13 погасителни вноски, всяка в размер на 34,92 евро / 68,30 лева/, със срок на заема от 26 седмици, при лихвен процент от 39,61 % и ГПР от 41,14 %. Поддържа, че предвидените в договора неустойки не са били начислени. Твърди, че с платената сума по кредита от 1040 лв. ищецът бил погасил главницата по кредита- 800 лв., договорната лихва в размер на 87,90 лв. и начислената лихва за забава в размер на 152,10 лв. Посочва, че втората погасителна вноска по договора бил платена със забава- падежът й е бил на 28.09.2021 г., а ищецът заплатил 80 лв. на 08.10.2021 г. Поддържа, че процесният договор е действителен и оспорените клаузи от ищеца не противоречат на императивни правни норми и на добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

2

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото Индивидуален договор за заем Код: ..../30-08-2021, се установява, че между ищеца и ответника е сключен договор, по силата на който ответникът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал кредит в полза на ищеца, в качеството му на кредитополучател, в размер на 409,03 евро / с левова равностойност от 800 лева/ срещу възнаградителна лихва в размер на 87,90 лв., при уговорени 13 погасителни вноски, всяка в размер на 34,92 евро / 68,30 лева/, със срок на заема от 26 седмици, при лихвен процент от 39,61 % и ГПР от 41,14 %. Страните не спорят, че ищецът е заплатил по сметка на ответника сумата в размер на общо 1040 лв. във връзка с погасяване на отпуснатия му заем по Договора за заем № ..../30.08.2021 г., което обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по делото.

Съгласно чл.12 от договора, страните са уговорили, че оглед извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, кредиторът е в повишен риск от просрочие на вноските по заема, поради което изисква предоставяне на обезпечение, подробно разписано в чл.12, ал.2 и 3 от договора, като в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на изисканото обезпечение, с ал.5 страните се съгласили, че кредитополучателят ще дължи неустойка в договорен размер от 280,83 евро (549, 25 лева), като изрично се сочи в договора, че размера на неустойката е резултат от индивидуални преговори между тях.

Съгласно ал.6 на чл.12, страните се съгласили, в случай че договорената неустойка стане дължима, размерът й да се дължи разсрочено, съгласно погасителния план към договора за кредит.

В чл.7 от договора, са посочени подробно условията по договора, в т.ч. правото на предсрочно погасяване на заетата суми и правото на отказ от сключения договор за заем. С чл.8 са регламентирани задълженията на кредитополучателя да върне цялата дължима сума, ведно с договорения между страните лихвен процент и съгласно уговорения в договора ГПР, като стриктно спазва падежите на погасителните вноски по ПП.

Страните не спорят, че ищеца е получил посочената в договора за заем сума от 800 лв., с което главницата по кредита е усвоена изцяло от него.

Приети по делото са писмени доказателства за сторени плащания от ищеца до ответника с дати на изпълнение (15.09.2021г. в размер на 150лв.; 08.10.2021г. в размер на 80,00 лв.; 27.10.2021г. в размер на 120 лв.; 01.12.2021г. в размер на 202 лв.; 13.01.2022г. в размер на 250 лв.; 19.01.2022г. в размер на 140 лв. и 17.02.2022 г. в размер на 100 лв., всички преведени по сметка на кредитора, чрез системата на ИзиПей, чрез превод по микросметка, с посочено основание „вноска по кредит на Х. Т. М.“.

Съгласно приетото по делото без възражения от страните, заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че съгласно представените платежни документи/разписки/ пращанияна по процесиня Договор за заем № .... от 30.08.2021 г. са в общ размер на 1040 лв., която сума съгласно представената от ответното дружество счетоводна информация е послужила за погасяване на главницата от 800 лв.; дължимата възнаградителна лихва от 87,90 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 152, 10 лв. Анализирайки уговорките между страните и съобразно с дните на забава, отчетени при плащане на отделните погасителни вноски, вещото лице е стигнало до извод, че платената от ищеца сума от 1040 лв. следва да се осчетоводи, съобразно клаузите на договора, като 800 лв. е за погасяване на главницата; 80, 32 лв. – за погасяване на възнаградителната лихва; 8,31 лв. – да бъде отчетена като лихва за забава и остатъка от 151, 37 лв. – като неустойка, уговорена по чл.12 от договора.

3

Поради предсрочното погасяване на кредита спрямо погасителния план, дължимата възнаградителна лихва е намалена със 7,58 лв.

На поставения от ищеца въпрос за определяне на действителния ГПР по договора, използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19, ал.1 от ЗПК и отчитайки всички дължими суми съгласно договора за заем – главница, възнаградителна лихва и „неустойката по чл.12“, вещото лице е отговорило, че ГПР в действителност е 504, 20 %, а не посочения в договора такъв от 41,14 %.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена сума без основание, с изложени няколко основания – нищожност на договор, евентуално нищожност на отделни клаузи, евентуално унищожаемост на договора.

По така предявения иск, съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че процесната сума от 240 лв. е излязла от патримониума му и че е постъпила в имуществения комплекс на ответника (обявено за безспорно), в който случай пък ответникът носи тежестта да установи наличието на основание за имуществено разместване, като доколкото не се спори по съдържанието на сключения договор (чиито клаузи се атакуват от ищеца), ответникът следва да докаже, че процесният договор е валидно сключен при спазване изискванията на ЗПК, така и че клаузите отговарят на изискванията на ЗПК конкретно по начина на определяне размера на ГПР и индивидуалното договаряне на клаузите.