Решение № 8310 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8310 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110103792 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу А. К. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Е.В.Н. и срещу Я. Г. В. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответниците на ищцовото дружество – при условията на разделна отговорност помежду си – всяка по ½ част от следните суми: 2 728,98 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2023 г. до окончателното й изплащане, 490 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 19,88 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2023 г. до окончателното й изплащане, 4,48 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2019 г. до 09.11.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, които суми се разпределят между двете ответници, както следва: по 1 364,49 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; по 245 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; по 9,94 лева – цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. и по 2,24 лева - лихва за забава за периода от 30.11.2019 г. до 09.11.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищецът твърди, че между него и ответниците А. К. Г. и Я. Г. В., в качеството им на собственици/ползватели на топлоснабден имот, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота 1 топлинна енергия, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. А. Г. и Я. В., като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последните не са погасили в срок дължимите суми в общ размер, както следва: 2 728,98 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;

490 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г.; 19,88 лева - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 4,48 лева - лихва за забава за периода от 30.11.2019 г. до 09.11.2022 г. Посочва, че всяка от ответниците дължи по ½ част от тези суми. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2023 г. до окончателното й заплащане. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С Разпореждане от 05.05.2023 г. съдът, след като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към нея да се изпратят на ответната страна, указвайки й възможността в едномесечен срок от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права.

Съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане на ищеца, може да постанови неприсъствено решение.

Препис от разпореждането, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, са връчени на ответницата А. К. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Е.Н. - на 22.05.2023 г., а на ответницата Я. Г. В. – на 19.09.2023 г., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не са подадени писмени отговори.

В съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба, като отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците, намирайки, че са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.

Ответницата А. К. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Е.Н., уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК (след редовно призоваване за предходното открито съдебно заседание) не се явява и не изпраща представител.

Ответницата Я. Г. В., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

В депозирано по делото писмено изложение, като приложение към молба от 05.02.2024 г., подпомагащата страна [фирма], конституирана на основание чл. 219, ал. 1 ГПК с определение от 06.12.2023 г., посочва, че разпределението на топлинна енергия в сградата в режим на ЕС, където се помещава процесният имот, се извършва по система за дялово разпределение съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Изяснява, че за периода месец май 2019 г. – месец април 2021 г. начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и 2 топла вода в процесния имот – ап. 48 на адрес: [адрес], с титуляр на партидата към топлофикационното дружество К.В., е определено съгласно действащите нормативи.

Посочва се също, че в случая абонатът е консуматор на количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация; количеството топлинна енергия, потребено от щранг-лира и количеството топлинна енергия, необходимо за подгряването на изразходените кубични метри топла вода.

Поддържа се, че количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация и разхода от щранг-лира са определени по емпиричен път, съгласно законовите изисквания.

Изразява се становище, че при определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания на Закона за енергетиката и действащите през процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено решение, са налице: ответниците А. К. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Е.Н. и Я. Г. В. не са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомени са за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 05.05.2023 г., редовно призовани за откритото съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител, като не са направили и искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие. Същевременно, в съдебно заседание ищецът е релевирал изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу тях.

Съдът намира, че от изложените в исковата молба обстоятелства и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: заверени преписи от нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 134, том I, рег. № ****, дело № 116/03.09.2001 г. по описа на нотариус Д.С. с рег. № *** на НК и с район на действие РС – София, молба-декларация от Е.Ф. В. с вх. № при [фирма] ОП-4489/11.09.2001 г. с искане за откриване на партида за имот с адрес: [адрес], Удостоверение за наследници на лицето Е.Ф. В. от 12.03.2015 г., издадено от Столична община, район Н., Удостоверение за наследници за лицето Г.П.В. от 07.06.2016 г., издадено от Столична община, район Л., Удостоверение за наследници за лицето К.Г.В. от 23.06.2022 г., издадено от Столична община, район Л., Протокол от 27.09.2022 г. на ОС на ЕС от жилищна сграда – блок 433 с адрес: гр. София, ж.к. Н. IV, вх. В и Г за монтиране на уреди за индивидуално отчитане на топлинната енергия и за избор на фирма за дялово разпределение, ведно с приложение към него – списък на етажните собственици във вход Г, договор от 08.10.2002 г. между Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз [фирма], като изпълнител и ЕС, като възложител, за монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни винтили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в етажната собственост, договор № ***/03.06.2020 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от ЗЕ между [фирма] и [фирма], съобщения към фактури, както и изравнителни сметки за периода м. май 2019 г. – м. април 2020 г. и м. май 2020 г. – м. април 2021 г. за абонатен номер 49377, и 4 броя констативни протоколи, съответно от 23.05.2020 г., 30.05.2020 г., 03.05.2021 г. и 14.05.2021 г., може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове, а именно: за 3 наличието през процесния период на облигационно правоотношение между ищеца [фирма], като доставчик на топлинна енергия, от една страна и наследодателя на ответницата А. К. Г.

– нейния баща К.Г.В. и ответницата Я. Г. В., като потребители, от друга страна, обусловено от притежавани права върху процесния топлоснабден имот „по отношение на ответницата В.), респ. от настъпилото наследствено правоприемство (по отношение на ответницата Г.), имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и за реалната доставка на такава за исковия топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума, изпадането на ответниците в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.