Определение № 116 от 26.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000438 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 1892 от 04.03.2025г., с която адв. П. К., в качеството й на пълномощник на В. С. Н., настоява съда да измени своето решение, като коригира размера на присъденото й възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция в посока неговото увеличаване, като се съобрази с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр. 88/04.11.2022г., към която дата са приключени устните състезания. Освен това, според жалбоподателя съдът не е съобразил факта, че въззивното производство е образувано и по жалба на ответника – застраховател, което обстоятелство следва да бъде отчетено и при определяне дължимото се на адв. К. възнаграждение за първата инстанция, както и че дължимите се от ищеца разноски следва да бъдат съобразени с постановения от въззивния съд резултат.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „З.“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С. № 1 чрез юрисконсулт А. С., с който оспорва като неоснователно искането за изменение на решението в частта за разноските, като настоява съда да се съобрази със задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело 1

С-438/22.

След преценка на изложеното, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, тъй като е заявено от адв. П. К. и касае определеното й адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение № 12 от 14.01.2025г. постановено по настоящото дело е потвърдено решение № 239 от 26.05.2024г. по т.д. № 443/2022г. по описа на ОС Пловдив, в частта, с която е осъдено „З.“ АД, ЕИК ... да заплати на ищеца сума над 50 000 лв. до 70 000 лв., частично от 220 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени при ПТП, станало на 18.03.2022г., ведно със законната лихва от 26.04.2022г. до окончателното й заплащане и е отменено решението в отхвърлителната му част като в полза на ищеца са присъдени още 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие станалото ПТП.

С оглед изхода на спора пред въззивния съд в полза на адв. П. К. е определено при условията на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна помощ са посочени в чл. 38, ал.2 вр. ал.1 ЗА и те са ясни – да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1-т.3 ЗА и насрещната страна да е отговорна за разноски.

Размерът на дължимото се на адвоката възнаграждение съдът определя при съобразяване на чл. 38, ал.2 ЗА – за справедлив и обоснован размер на същото.

Неоснователно е искането на адв. К. за съобразяване на определеното й от съда възнаграждение с размерите, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр.

88/04.11.2022г.. Съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. При това положение и за определяне размера на дължимото се възнаграждение следва 2 да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че спора пред въззивната инстанция е пренесен по частта на решението, касаеща размера на определеното обезщетение, както и обстоятелството, че въззивното производство е приключило след проведени две съдебни заседания, тъй като са допуснати и събирани доказателства, като в нито едно от тях адв. К. не се е явила лично - в първото е депозирала писмена молба, а във второто съдебно заседание е преупълномощила друг адвокат. Приетото до тук и при отчитане на материалния интерес на спора пред въззивният съд, в т.ч. и осъществената от адв. К. защита по депозираната въззивна жалба от насрещната страна, налага да се приеме, че определеното й адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. за осъществената от нея безплатна процесуална защита е съответно на извършеното, същото е справедливо и обосновано, а искането й за неговото редуциране в посока увеличаването му е неоснователно и ще се остави без уважение.

Неоснователни са възраженията на адв. К., че по отношение на определеното й възнаграждение не й е присъдено ДДС. Определеният справедлив и обоснован размер включва и дължимото ДДС, като от решаващия съд не е отречен облагаемия характер на доставката на услуга – осъществяване на безплатно процесуално представителство от адв. К..

Неоснователно, по изложените мотиви за неприложимост на Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения е искането на адв. П. К. за изменение на решението в частта за разноските и конкретно досежо дължимото й се адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство пред първата инстанция. Определеното от решаващия първоинстанционен съд адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1 и въпреки резултата от въззивния контрол не се нуждае от корекция, тъй като каза се, според настоящия състав на съда пряко приложение Наредбата не намира, а и определения размер от 8232.96 лв. е справедлив и обоснован и в съответствие 3 с чл. 38, ал.2 ЗА.

Изводът е, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските, така както се претендира от адв. К., поради което и нейното искане ще се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1892 от 04.03.2025г., с която адв. П. К., в качеството й на пълномощник на В. С. Н. за изменение на решение № 12 от 14.01.2025г., постановено по настоящото дело в посока увеличаване размера на присъденото й възнаграждение при условията на чл.

38, ал.2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4