Решение № 73 от 22.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пловдив, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330206466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-0333-001303/15.10.2025 г., издадено от Началник на Група при ОД на МВР- Пловдив, РУ Стамболийски, в частта, в която Л. Б.

К., ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в размер на 500.00 /255.65 евро/ лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Със същото НП Л. Б. К. е санкциониран и с глоба в размер на 30.00 лева /15.34 евро/ – за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, в която част НП е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.

Жалбоподателят, Л. Б. К., представляван от своя процесуален предствител – адв. К. Д., обжалва цитираното НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се некоректно описание на нарушението, в което липсва посочване на стойността, отчетена от химическата експертиза, според която алкохолната концентрация е 0.54 на хиляда. Твърди се, че посочения пропуск представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което се е отразило на правилността и законосъобразността на издаденото НП.

Поради това се претендира за неговата отмяна с присъждане на сторените във 1 въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, излага писмено становище, с което оспорва така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

От фактическа страна се установява следното:

На 12.09.2025 г., в 04.44 ч. жалбоподателят К. се намирал в с.

Брестовица, управлявайки товарен автомобил Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ, с рег. № *******, собственост на И. Б. К., когато, достигайки до кръстовището, образувано от улица Васил Левски и улица Петко Р. Славейков, с посока на движение от юг на север, би спрян за проверка от полицейски служители от РУ Стамболийски, сред които актосъставителят А. М. У.. В хода на извършената проверка било установено, че жалбоподателят К. управлява МПС без да носи в себе си СУМПС за съответната категория и под въздействието на алкохол. В тази връзка водачът бил изпробван за употреба на алкохол с алкотест дрегер 7510, който отчел 0,80 пеомила алкохол в издишания въздух. На водача бил връчен и Талон за медицинско изследване, връчен в 5.30 ч., с който на водача се предоставяли 120 мин за даване на кръвна проба и седем броя холограмни стикери.

На същата дата, в 6.50 ч. жалбоподателят К. се е явил УМБАЛ Св.

Георги Пловдив, за да даде кръвна проба за изследване. С Протокол № 2462 от 12.09.2025 г. бил отразен резултатът от направеното кръвно изследване от взетата кръвна проба, а именно 0,54 g/L.

Във връзка с констатираните нарушения на ЗДвП, срещу жалбоподателя Л. К. бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Въз основа на него било издадено НП, с което същият е бил санкциониран с глоба в размер на 30 лева /15.34 евро/ за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и с глоба в размер на 500.00 /255.65 евро/ лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка по същество не се оспорва от жалбоподателя и неговия процесуален представител. Твърди се, обаче, че в НП е налице некоректно описание на нарушението, в което липсва посочване на стойността, отчетена от химическата експертиза, според която алкохолната концентрация е 0.54 на хиляда. Твърди се, че посочения пропуск представлява 2 съществено нарушение на процесуалните правила, което се е отразило на правилността и законосъобразността на издаденото НП.

Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят – свид. А. М.

У. (******* в РУ Стамболийски), който в своите показания е потвърдил отразените обстоятелства в АУАН. Настоящият съдебен намира, че тези показания изхождат от непредубеден източник и се явяват логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останА.я доказателствен материал, поради което изцяло се възприемат от съда.

Съдът кредитира и събранте по делото писмени доказателства (АУАН, Талон за медицинско изследване, Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта), които се явяват относими и допринасят за установяване на подлежюите на доказване факти и обстоятелства.

Тази фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На първо място следва да се посочи, че НП не се обжалва в частта, в която Л. Б. К. е санкциониран с глоба в размер на 30.00 лева /15.34 евро/ – за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, в която част НП е влязло в сила.

Жалбата касае нарушението, визирано в т. 2 от процесното НП, с която Л. Б. К., е санкциониран с глоба в размер на 500.00 /255.65 евро/ лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Всъщност следва да се посочи, че фактите, описани в АУАН и НП по същество не се оспорват като събития в тяхната хронологическа последователност. Оспорва се фактът, че в НП е посочена и вменена като обвинение стойността, установена с техническото средство Алкотест дрегер, при наличието на извършено химическо изследване на кръвта, което няма спор, че е дало меродавното количество на съдържание на алкохол в кръвта. Това възражение е основателно, но по същество не се отразява на правилността и законосъобразността на НП в неговата обжалвана част. Това е така, тъй като както стойността 0,80 промила, така и 0,54 промила 3 се явяват съставомерни за вмененто във вина на жалбоподателя нарушение, тъй като и двете стойности са над квалифицирания минимум от 0,5 промила.

Т.е. която и от двете стойности да бе вписана в АУАН и НП, същата би изпълнила състава на нарушението, вменено на жалбоподателя. Нещо повече – и двете стойности попадат в обхвата на една и съща санкционна разпоредба – чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която визира съдържание на алкохол от 0,5 до 0,8 промила включително. Т.е. положението на жалбоподателя не е влошено и на същия и в двете хипотези би му се следвало едно и също като размер наказание. Ето защо, макар и основателно възражението на жалбоподателя, не е годно да реализира целения от него процесуален резултат – отмяна на НП.

Това е така, тъй като от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, и жалбоподателят не оспорва този факт, че на визираните в НП дата и място, същият е управлявал МПС под въздействието на алкохол, а именно над 0,5 на хиляда до 0,8 включително.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол.

В конкретния случай се установява по категоричен начин (от кредитираните от съда свидетелски показания, АУАН, Талон за медицинско изследване, Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта), че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е бил спрян за проверка, при извършването на която се установило, че същият управлява МПС под въздействие на алкохол. Категорични са показанията на разпитания като свидетел актосъставител, че при извършената проверка водачът е миришел на алкохол, потвърдено в последствие и от извършената проверка с алкодрегера и извършените изследвания на кръвта. Категорично установено е, че концентрацията на алкохол в кръвта в случая е била над 0,5 на хиляда. В тази връзка са събраните по делото доказателства, според които жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство Дрегер № 7510, който отчел 0.80 промила наличие на алкохол в кръвта. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН. След това на водача бил издаден талон за кръвна проба, след което същият се явил в УМБАЛ „Св. Георги”, където след проведено изследване, отразено в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта, било установено наличие на алкохол в кръвта 0,54 промила. Тези обстоятелства по същество не се оспорват. Оспорва се законосъобразността на ангажирането на отговорността 4 на жалбоподателя във връзка с възприетото в АУАН и НП количество на установения алкохол като стойност, което възражение, както бе посочено погоре, съдът не възприе, тъй като макар и основателно по същество, не се е отразило на законосъобразното ангажиране на отговорността на жалбоподателя, доколкото по делото се пак се установява и не се спори, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС под въздействие на алкохол над 0,5 на хиляда.

Настоящият съдебен състав не намира основания и за редуциране на размера на така наложената глоба. Нормата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП предвижда, че лице, което управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца средство и глоба в размер на 500 лева. Съдът счита, че административнонаказващият орган е индивидуА.зирал правилно наказанията, които са фиксирани и не подлежат на редукция.

Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, защото конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, ІV н. с.

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0333-001303/15.10.2025 г., издадено от Началник на Група при ОД на МВР- Пловдив, РУ Стамболийски, в частта, с която Л. Б. К., ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в размер на 500.00 /255.65 евро/ лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6