Решение № 398 от 23.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Пловдив, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000434 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от Н., гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 34/2023 г. на Пловдивския окръжен съд решение, с което е отхвърлен искът на Н. срещу "Е." ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК*** с.М., ул."З." № ** и синдика на дружеството Д. Н. М., гр.П., ул."С.В." № *, ет.*, **, за признаване за установено, че публични вземания в общ размер на 12 889,51 лв., от които главници от 9 503, 07 лв. и лихви от 3 386,44 лв., включени в списъка, обявен под № *** по партидата на "Е." ЕООД / в несъстоятелност/ в ТРРЮЛНЦ на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ , с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ , са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ .

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска.

Въззиваемата страна и синдикът не са изразили становище по жалбата.

Съдът след като се запозна с обжалваното решение и събраните в хода 1 на съдебното производство доказателства намери за установено следното:

На 23.06.2023 г. в ПОС е постъпила изходяща от Н., гр.С. искова молба против "Е." ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК*** с.М. и синдикът на дружеството.

В обстоятелствената част на същата се говори, че с решение № 22 от 14.06.2021 г. , постановено по т. дело № 594/2020 г. по описа на ПОС на основание чл.632, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на ответното дружество, открито е производство по несъстоятелност и същото е било спряно. В последствие с решение № 228 от 14.06.2022 г. по същото дело то е било възобновено, а този акт е бил вписан в ТРРЮЛНЦ на 15.06.2022 г.

С молба изх. № *** г. подадена в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, НАП е предявила в производството по несъстоятелност публични вземания за данъц, задължителни осигурителни вноски и лихви в общ размер на 49 402, 41 лв. За част от тях в общ размер от 12 889, 51 лв. включващ 9 503, 07 лв. главница и лихви от 3 386,44 лв. се е искало да се определи поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, защото били обезпечени с издадено по реда на ДОПК Постановление изх.№ *** г. за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.

По повод на така предявените вземания на 05.10.2022 г. по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ под № *** бил обявен изготвен от синдика списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ . В него били включени и предявените от НАП публични вземания в общ размер от 49 402, 41 лв. В пункт първи на списъка в графата обезпечения и привилегии била посочена заявената в молбата за предявяване относно вземанията в размер на 12 889, 51 лв. обезпечителна мярка - вписан в ЦРОЗ под № *** запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в търговски банки в страната. Въпреки това в графата касаеща поредността и за тези вземания била определена поредност по чл.

722, ал.1, т. 6 от ТЗ.

По тази причина НАП в срока по чл. 690 от ТЗ подала възражение. То било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение № 1311 от 30.12.2022 г. постановено по т. дело № 594/2020 г., обявено на 03.01.2023 г. под № *** по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ.

Това обуславяло интересът на НАП да предяви иск по чл. 694, ал.2, т.1 2 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 12 889, 51 лв. - главници и лихви, като обезпечени със запор, вписан в Централния регистър на особените залози.

В подкрепа на същия на първо место е направена индивидуализация на начина по- който тези публични вземания за установени като са изброени подадените от длъжника Справки декларации по ЗДДС, Декларации по чл.

92, ал.1 от ЗКПО, Декларации по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО и Декларации обр. 6 с посочени вх. №, дата на подаването им и установен с тях по реда на чл. 105 от ДОПК размер на данък или осигурителна вноска , респ. за лихва за забава. Съответно е оспорен изводът на съда по несъстоятелността относно последиците от вписването в ЦРОЗ на запора и че с оглед на същите няма как само за производството по несъстоятелност това вписване да създаде право на предпочтително удовлетворение от запорираното имущество на кредитора с прието вземане.

С оглед това оспорване е посочено, че граматическото и систематично тълкуване на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ водело до извод, че с нея е създадена една нормативно регламентирана привилегия на вземанията обезпечени със запор вписан в ЦРОЗ, която се отнася само до предпочтително удовлетворяване на същите при реализация на обезпеченото имущество в конкретното производство по несъстоятелност. Изразено е мнение, че този текст е императивен, не подлежи на стеснително тълкуване и е специален по отношение на общите разпоредби на ГПК за реализация на запорирани или възбранени активи.

На тази база е отправено и искане за постановяване на решение установяващо по отношение на длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността, че публични вземания в общ размер на 12 889,51 лв., от които главници от 9 503, 07 лв. и лихви от 3 386,44 лв., включени в списъка, обявен под № *** по партидата на "Е." ЕООД / в несъстоятелност/ в ТРРЮЛНЦ на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ , с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ , са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ .

Отговор на исковата молба от длъжника и участващия производството на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ синдик не са постъпвали.

3 в

Съдът след приемане на представените от ищеца и относими по спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него е посочено, че вписаните в ЦРОЗ обезпечителни мерки са такива по ДОПК, с които се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия с определено имущество и целта им е евентуалното им извършване да е непротивопоставимо на кредитора и така да се обезпечи запазването му и събирането на публичните задължения по реда на ДОПК. По отношение на вписването на запора в ЦРОЗ е посочено, че то не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а цели да уреди предимството при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение върху същото имущество и има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор по реда на ЗОЗ.

На тази база е направен извод, че след като от вписания по реда на ЗОЗ запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е вписан няма как от него да възникне такава в производството по несъстоятелност, поради което предявените от НАП публични вземания няма как да са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Така изложеното е станало причина за отхвърлян на иска предявен от НАП.

Недоволна от решението е останала НАП и е подала жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В същата са преповторени изложената в исковата молба доводи за това, че с чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ е създадена привилегия на вземанията обезпечени с вписан в ЦРОЗ запор, която се отнасяла до предпочтително удовлетворяване на същите при реализация на обезпеченото имущество в конкретното производство по несъстоятелност.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на 4 съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

За недопустимостта с оглед съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

По конкретното дело за липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа обстановка не може и да се говори. В чл.

726, ал.2 от ТЗ законодателят говори за оспорване по съдебен ред на предявени в производството по несъстоятелност вземания и само относно наличието на обезпечение или привилегия. Единствения ред пък за разрешаване на този въпрос със сила на присъдено нещо в рамките на производството по несъстоятелност е чрез предявяване на иск по чл. 694 от ТЗ, което е и сторено в случая. В този смисъл е и новата редакция на чл. 694, ал. 6 от ТЗ, която е и действаща с оглед разпоредбата на § 99 от ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в бр. 66 на ДВ от 01.08.2023 г.

Това налага да се даде отговор и на това дали част от предявените от НАП вземания са с право на предпочтително удовлетворение по реда на чл.

722, ал.1, т. 1 от ТЗ или следва да се удовлетворят като такива по чл. 722, ал.1, 6 от ТЗ.

В чл. 722 от ТЗ е предвиден редът за изплащане на вземанията при осребряване на имуществото в производството по несъстоятелност.

В т.1 са включени вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози и е конкретизирано, че те се удовлетворяват от получената сума от реализация на обезпречението. В т. 6 са включени публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и 5 други възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

От така описаното съдържание на пръв поглед следва извод, че водещото за това в кой ред следва да бъде включено процесното вземане е дали то е обезпечено по начина посочен в чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ или не.

В случая ищецът твърди негови публични вземания в общ размер от общ размер от 12 889, 51 лв. включващ 9 503, 07 лв. главница и лихви от 3 386,44 лв. да са обезпечени чрез запор вписан в ЦРОЗ.

За установяване налагането на запора е представено Постановление изх.

№ ***г. на публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив.

От същото е видно, че публичния изпълнител с оглед на това, че може да се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп. дело № *** от 2019 г. в размер на 10 333, 08 лв., от които главница 9503, 07 лв. и лихва 830, 07 лв. от "Е." ЕООД е наложил на основание чл. 200 ДОПК и чл. 202, ал.1 от ДОПК, вр. с чл. 195, ал.1-3 ДОПК запор върху налични и постъпващи суми на длъжника в **"И.А.Б" АД и в **"Б." АД за сумата от 10 333, 08 лв. Тук за пълнота е нужно само да се спомене, че предходното наименование на ответника е било "Е." ЕООД.

С исковата молба са представени и два броя удостоверения издадени от ЦРОЗ и опис към тях. От съдържането им е видно, че наложеният с постановлението запор е вписан в регистъра на 15.10.2020 г.

В споменатото постановление е направено общо посочване на публичните вземания по размер и е споменат № на изпълнителното дело образувано за събирането им. Тук за пълнота е нужно да се спомене, че с исковата молба е представена разпечатка наименувана Справка за обезпечените вземания срещу "Е." ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК*** с.М., общ. Р.. В нея същите са разбити по вид /данъци, осигурителни вноски/, установяващ всяко едно от тях акт, размер и т.н. Тази справка обаче не е подписана от никого и дори не е посочен органът, който е издал същата, т.е. не може да ес охарактеризира като частен или официален документ по смисъла на ГПК и няма никаква доказателсвена сила. С исковата молба са представени и 14 бр. справки-декларации по ЗДДС, 2 бр. годишни декрации по чл. 92 от ЗКПО, 3 бр. декларации по чл. 55, ал.1 ЗДДФЛ и чл. 201 , ал.1ЗКПО и 17 бр. декларации обр. 6 установяващи размери на вземания за 6 данъци и задължителни осигурителни вноски. Липсват обаче такива удостоверяващи, че тези изпълнителни по смисъла на чл. 209, ал.2 от ДОПК основания са станали причина за образуване на изпълнителното дело, по което е издадено постановлението за налагане на обезпечителни мерки, респ. че установените с тях и предявени в производството по несъстоятелност вземания са обезпечени със вписан в ЦРОЗ запор.