Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 288 от 19.12.2019, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 393/2019
Вид
Решение № 288
Подписан
19.12.2019
Състав
ЗАРА ЕХИЯ ИВАНОВА, АЗАДУХИ ОВАНЕС КАРАГЬОЗЯН, СОНЯ АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30 , ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.68 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№288 /19.12.2019г. гр. Шумен

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Карагьозян

Членове: 1.З.Иванова

2.С.Стефанова при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.гр.д. №393 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №251/26.07.2019г., поправено и допълнено с Решение №269/27.08.2019г., Районен , постановени по гр.д.№1094/2018г. , Районен съд Нови пазар е допуснал до делба следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. К., общ. К., площ 1008 кв.м., с адрес на имота ул. ..., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, ниско застрояване, ведно със сградите в имота: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 144 кв.м., с предназначение жилищна сграда, етаж 1; сграда с идентификатор ***, с площ от 22 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 38 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда, при граници на имота: ***, ***, *** и ***, между К.И.С. , с ЕГН ********** ***; Е.К. Р.(Е.К.И.), с ЕГН ********** ***, Т.К. Р.(Б.К.И.) , с ЕГН ********** ***; Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** и Ф.Р.С. , с ЕГН ********** ***, при дялове 4/12 (четири дванадесети) идеални части за К.И.С., 1/12 (една дванадесета) идеална част за Е.К. Р., 1/12 (една дванадесета) идеална част за Т.К. Р.и ½ ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за Ш.Ш.С. и Ф.Р.С..

Недоволни от решението останали ответниците, които го обжалват . Твърдят, че имотът е изцяло тяхна собственост , ето защо считат , че решението е неправилно и молят да бъде отменено. Поради горното молят решението да бъде отменено .

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ищците е постъпил писмен отговор, в който по подробно изложени съображения се посочва, че обжалваното решение е правилно и молят да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В така очертаните рамки на въззивната проверка, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо .

Шуменският окръжен съд, след като се запозна с доводите изложени в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира въззивната жалба за неоснователна поради следните фактически и правни доводи :

Производството по гр.д.№1094/2018г. по описа на НПРС е образувано въз основа на предявен от К.И.С. ,

Е.К. Р.и Т.К. Р.срещу Ш.Ш.С., иск за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. К., общ. К., площ 1008 кв.м., с адрес на имота ул. ..., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, ниско застрояване, ведно със сградите в имота: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 144 кв.м., с предназначение жилищна сграда, етаж 1; сграда с идентификатор ***, с площ от 22 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 38 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда, при граници на имота:

***, ***, *** и *** при посочени конкретни дялове. В хода на делото като ответник е конституирана и Ф.Р.С. - съпруга на първоначалния ответник , т.к. съобразно изложените в исковата молба твърдения имотът е придобит ( от наследодателя на ищците и от ответника) въз основа на изтекла придобивна давност.

Поради горното съдът е приел, че т.к. ответникът към момента на придобиване на имота е имал сключен брак с Ф.Р.С. тя също е станала собственик , в режим на СИО на ид.ч. от имота и следва да участва в производството по съдебна делба.

Съобразно възприетото по-горе , ищците са извършили уточнение на изложените в исковата молба обстоятелства и са направили корекция в претендираните дялове за всяка от страните . Като краен резултат те са заявили, че делбата следва да се допусне при следните дялове 4/12 (четири дванадесети) идеални части за К.И.С.,

1/12 (една дванадесета) идеална част за Е.К. Р., 1/12 (една дванадесета) идеална част за Т.К. Р.и ½ ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за Ш.Ш.С. и Ф.Р.С. .

Ответниците са поддържали становище, че искът е неоснователен , т.к. те са единствени собственици на имота. Отричат твърдението на ищците за установено съвладение между тях и наследодателя на ищците, след откриване на наследството от Ш. С.С.. Твърдят, че К.Ч.и наследниците му се изселили от Република България през 1991 г. и не осъществявали владение над имота. То било прекъснато повече от 25 години.

Ответникът Ш.Ш. твърди също, че ищцата К.И.С. не е наследник на К.Ч.. Твърди също, че наследниците на Ч. не са заявили своевременно, че приемат наследството му, нито изрично, нито с действия, поради което и наследството не било прието. Ответникът счита, че дяловете на страните от имота били неправилно посочени, поради грешно определен кръг от наследници, а и процесният имот бил неподеляем. Освен парцела и жилището, останалите постройки не съществували на терена и следвало да се изключат. Направените подобрения в имота били извършени само от страна на ответника.

Ищците К.И.С., Е.К. Р.(Е.К.И.)и Т.К. Р.(Б.К.И.) са наследници на К.Й.Ч. – починал на 07.01.2010 г., за което е съставен акт за смърт №0053/16.07.2012 г. на Община – К.. От Удостоверение за наследници №ГР-30-49/237 от 20.07.2018г. на Община К. е видно. От посочения документ е ведно, че ищцата К.И.С. е негова съпруга, а ищците Е.К. Р.и Т.К. Р.са негови синове.

Ответникът Ш.Ш.С. е наследник на Ш. С.С. (Г.Г.Е.) – починал на 29.12.1994 г.

След смъртта си Ш. С.е оставил за свои наследници, освен сина си Ш.С., още и съпругата си Е.А.А.(Р.А.А.) и дъщеря си Р.Г.К.. Съпругата Е.А.А.е втора поред за Ш. С.. Ответникът Ш.С. и сестра му Р.К.са деца на Ш. С.от първия му брак и не са деца на Е.Е.. Последната е сключила брак с Ш. С.на 09.08.1957 г. и е починала на 16.09.1996 г. От предишен брак Е.Е. има две деца, които са нейни наследници. Това са наследодателят на ищците К.Й.Ч. и ответницата Ф.Р.С.. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, описаната хронология се доказва от представените и приети писмени доказателства : удостоверение за наследници №ГР-30-49/237 от 20.07.2018 г. на Кметство с. К., общ. К.; удостоверение за наследници №ГР-30-91/422 от 11.12.2018 г. на същото кметство; удостоверения за идентичност на лице с различни имена №ГР-36-78/421 от 11.12.2018 г., №ГР-36-77/420 от 11.12.2018 г., №ГР-36-79/429 от 14.12.2018 г. и №ГР-36-80/430 от 14.12.2018 г., всички на същото кметство; копие на страница от книга за лица, от които се състои семейство; копие от регистрационен картон; акт за женитба №24 от 09.08.1957 г. на СНС – с. К. и акт за женитба №18 от 13.09.1961 г.

Ш. С.С. – баща на ответника

Ш.Ш.С. и съпруг на Е.А.А.(Р.А.А.) майка на К.Й.Ч. - наследодател на ищците, на 02.07.1970 г. е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. К., обл. Ш., представляващ дворно място от 1370 кв.м., с построена в него паянтова жилищна сграда, съставляващо част от дв. пл. №533, за което по плана на селото, действал към онзи момент, е отреден парцел VІ-533 от кв.66, който урегулиран ще съдържа 1420 кв.м. с включващо се в него собствено място от 1370 кв.м., при граници: Х.Х.Д., Е.С.Х.А.и улица. За извършената обстоятелствена проверка е бил съставен нотариален акт №172, том , дело №*/1970 г. В този имот, съобразно показанията на разпитаните свидетели живяло цялото семейство на Ш. С.С. и Е.А.А.– ответникът, неговата сестра, наследодателят на ищците и неговата сестра. През периода 1970 г. - 1972 г. паянтовата жилищна сграда била съборена и в имота била построена нова къща с два отделни входа, бил построен и гараж. Кратко след това, наследодателят К.Ч.сключил брак с К.И.С. и те започнали да обитават едната част от жилищната сграда, която им била предоставена от С.и Е., там се родили и израснали децата им – ищците Е.К.

Р.и Т.К. Р.. Ответникът Ш.Ш.С. се оженил за сестрата на К.Ч.и те заживяли в другата част на същата сграда, заедно с бащата на ответника и майката на ответницата. Така наследодателят на ищците и семейството му ползвали и обитавали предоставената от майка му и съпруга и част от къщата с отделен вход и обработвали част от дворното място откъм към тази страна на имота.

През 1989 г. К.Й.Ч. и семейството му се изселили в Република Турция, а през 1990 г. - 1991 г. и ответникът със семейството си, както и родителите на двамата също се изселили в Турция. Имотът останал необитаем и за кратко в него било настанено семейство от ромски произход. Ш. С.починал в Република Турция през 1994 г., а съпругата му Е.Е. починала през 1996 г. също в Турция. След 1994 г. ответникът започнал периодично да се връща в България и да отсяда в имота, а през 2005 г. – 2006 г. за постоянно ответникът и ответницата се върнали и отново заживяли в имота, но в частта, която и преди това обитавали, заедно с родителите си. Те извършили и основен ремонт в жилището, за да е имота годен за обитаване.

На 22.10.2007 г. с нотариален акт №9, том , рег. №, дело №от 2007 г. по регистъра на нотариус , наследодателят на ищците К.Й.Ч. и ответникът Ш.Ш.С. са били признати за собственици по давностно владение на имота, в който била построена новата къща, и в който наследодателят на ищците и семейството му живеели преди това, а ответникът и семейството му всъщност живеели след връщането си от Турция. Същият този имот, видно от Удостоверение изх.№АР-2082-29/18.12.2018г. , издадено от Община К. , съгласно одобрената за населеното място кадастрална карта представлявал: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. К., общ. К., площ 1008 кв.м., с адрес на имота ул. ..., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, ниско застрояване, ведно със сградите в имота: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 144 кв.м., с предназначение жилищна сграда, етаж 1; сграда с идентификатор ***, с площ от 22 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 38 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда, при граници на имота: ***, ***, *** и

***.

К.Й.Ч., след заминаването си за Турция, се върнал само веднъж в България и в имота през 1991 г. – 1992 г. Той починал в Турция през 2010 г.

Съпругата му и синовете му – ищците по делото започнали да се връщат в България и да посещават имота от 2013 г. периодично. Установявали се в частта в жилището, в която живеели преди изселването в Турция. Със съдействието на ответника през 2016 г. те подали съответните документи за присъединяване към електроразпределителната мрежа за тази част на жилището. Дължимите данъци за недвижимия имот и съответните такси за частта от имота, принадлежаща на К.Й.Ч. били заплатени за периода от 2007 г. до момента на името на Ч., а след смъртта му на името на ищците.

Описаните обстоятелства се доказват както от описаните по-горе писмени доказателства , така и от гласните – показанията на разпитаните пред НПРС свидетели . Както правилно е посочил първоинстанционният съд , показанията са непротиворечиви, логични и последователни, поради което въззивният съд приема, че са достоверни .

Възприемайки горната фактическа обстановка, НПРС е достигнал до правилни и законосъобразни изводи , а именно приел е, че бащата на ответника Ш. С.С. (Г.Г.Е.) и Е.А.А.(Р.А.А.) – майка на наследодателя на ищците -К.Й.Ч. са били собственици на процесния недвижим имот на основание давностно владение. Към момента на снабдяването на Ш. С.с нотариален акт за собственост по давностно владение, той и Е. са имали сключен граждански брак. К.Й.Ч., заедно с К.И.С. - негова съпруга , през 1972-1973г. се е настанили в едната част на къщата. От този момент, до изселването им в РТурция през 1989г. цялото семейство - К.Й.Ч., съпругата му К.И.С. и децата им Е.К. Р.и

Т.К. Р.са живеели в тази част на жилищната сграда и са ползвали дворното място. По делото липсват категорични доказателства, дали тази фактическа власт е осъществена с намерението за своене , ясно е, че предаването на фактическата власт е станало по волята на настоящите собственици – майката на К.Й.Ч. и бащата на ответника Ш.Ш.С.. При липса на доказателства в обратен смисъл, съдът приема, че по отношение на осъществяваното от К.И.С. и К.Й.Ч. владение върху идеална част от сградата и земята е приложима презумпцията по чл.69 от ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. С оглед горното, съдът намира, че считано от 1973г. посочените лица са осъществявали владение по смисъла на чл.68 от ЗС, в резултат на което са придобили собствеността след изтичане на 10 години – през 1983г., на основание чл.79 от ЗС. Фактът, че едва през 2007г., К.Й.Ч. се е снабдил с нотариален акт за собственост не променя горните изводи. Както е прието в Тълкувателно решение № 4/ 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Обстоятелството, че след изселването на К.Й.Ч. и семейството му в РТурция през 1989г., частта от имота ползвана от тях е била необитаема за определен период няма правно значение по отношение на вече възникналата собственост, след като трети лица не са установили владение. А последното е доказано с категоричност от свидетелските показания, включително и от показанията на разпитания по искане на ответниците св.Н.А.. От тези гласни доказателства се установява, че тази част от имота, след преустановяване на фактическата власт от ищците и наследодателя им, не е ползвана от ответниците, същите не са заявявали някакви претенции преди 2018г. Напротив, през 2007г. по молба на ответника Ш.Ш.С. е съставен посоченият по-горе нотариален акт №9, том , рег. №, дело №от 2007 г. по регистъра на нотариус , по силата на молителят и наследодателят К.Й.Ч. са признати за собственици на имота. Поради липса на посочени дялове в нотариалния акт, на основание чл. 30 , ал.2 от ЗС следва да се приеме, че са станали собственици, заедно със съпругите си в режим на СИО , на по ½ ид.ч.