Определение № 609 от 19.06.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. ХАСКОВО, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500118 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. К. К. против Определение № 1087 от 18.09.2024 г., постановено по гр. д. № 2024/2021 г. по описа на Районен съд Димитровград, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя, за изменение на Решение № 167/20.05.2024 г. по гр. д. № 2024/2021 г. на Районен съд Димитровград, в частта с която е осъден да заплати общо с останалите трима ответници сумата от 2 430 лева, като се постанови същите да бъдат заплатени от съделителите, които са оспорвали завещанието на Х.Б. Х.

Жалбоподателят твърди, че не следва да заплаща разноски, тъй като не бил изразил становище по инцидентния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от тримата ищци по иска за делба - А.

Г. А., Й. И. Н. и К. И. Б. и с поведението си не бил дал повод за образуването на делото. Поради това искането към въззивната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който се измени решение № 167/20.05.2024 г. постановено по гр. дело № 2024/2021 г., в частта за разноските в която жалбоподателя е осъден да заплати общо с другите трима ответници разноски в размер на 2430 лв. и да постанови, че разноските се дължат само от другите трима ответници - Т. К., И. В. и Г. К..

1

Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството по гр. д. № 2024/2021 г. по описа на Районен съд Димитровград е образувано по искова молба за делба по чл. 341, ал. 1 ГПК от Т. К., И. В. и Г. К. /конституиран на мястото на починалия ищец И.К./ срещу С. К., А. А., А. Б. /починала в хода на производството/, Й. Н. и К. Б..

С отговор от 26.09.2022 г. А. А., А. Б., Й. Н. и К. И. са оспорили иска за делба. А. А., Й. Н. и К. И. предявили инцидентен установителен иск, с който искат от съда да признае за установено по отношение на другите участници в делбата, че същите са собственици по силата на саморъчно завещание на описаните в исковата молба имоти.

С отговор от 22.03.2023 г. С. К. К. не оспорва делбата и моли съдът да допусне делба при посочените в исковата молба квоти. Не е взел становище по инцидентния установителен иск.

С Решение № 167/20.05.2024 г. Районен съд Димитровград е признал за установено по отношение на Т. К., И. В., Г. К. и С. К., че А. А., Й. Н. и К. И. са собственици по силата на саморъчно завещание от Х.Б. Х. на процесните имоти и е осъдил ответниците да заплатят сумата в общ размер на 2 430 лева, представляваща деловодни разноски.

В законоустановения срок С. К. е подал молба по чл. 248 ГПК, с която е поискал от съда да измени така постановеното решение в частта за разноските, като постанови същите да бъдат заплатени само от съделителите, които били оспорили завещанието на Х.Б. Х., а именно Т. К., И. В. и Г. К.. С обжалваното Определение № 1087 от 18.09.2024 г. Районен съд Димитровград е оставил без уважение така подадената молба по чл. 248 ГПК.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково счита, че обжалваният съдебен акт е правилен. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако 2 признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Именно това твърди да е приложимо в конкретния случай и жалбоподателя. От доказателствата по делото обаче се установява, че С. К. в нито един момент от делото не е признал предявения от А. А., Й. Н. и К. И. инцидентен установителен иск.

Вярно е, че същият не е взел становище по иска, но за да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК пасивното поведение на ответника не е достатъчно, дори напротив изисква се активно действие по признаване на иска. Няма хипотеза в която да се приеме, че може да е налице мълчаливо признание на иска.

На следващо място жалбоподателят е подал отговор, с който не е оспорил предявеният от Т. К., И. В. и И.К. /починал в хода на производството, като на негово място е конституиран Г. К./ иск за делба и е изразил становище за допускане на делба при посочените в исковата молба квоти. С това свое процесуално поведение, макар и да не е инициирал производството С. К. е дал повод за завеждане на инцидентния установителен иск, като участник в съдебната делба с претенции върху описаните в исковата молба имоти. Вярно е, че инцидентният установителен иск е предявен преди отговора на С. К., но това още повече следва да се тълкува в смисъл, че същият не е признал този иск, а се е присъединил към делбата и е предявил претенции към процесните имоти при посочените в исковата молба квоти.

Съответно тъй като с това процесуално поведение същият е станал активен участник в делбата /ищец и ответник/ при уважаване на инцидентният установителен иск същият, заедно с останалите ответници по този иск следва да понесат разноските направени от ищците. К. е имал възможност във всеки един следващ момент на делото да признае инцидентният установителен иск, но това не е сторено, поради което с процесуалното си поведение е дал основание производството по същия да бъде воден и срещу него, така както е било воден и срещу останалите ответници.

Предвид описаните съображение не са сбъднати кумулативните изисквания на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците А. А., Й. Н. и К. И. имат право да търсят разноски от ответниците по инцидентния установителен иск, сред които е и жалбоподателя С. К.. Поради това обжалваното Определение № 1087/18.09.2024 г., постановено по гр. д. № 2024/2021 г. по описа на Районен съд Димитровград , с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на С. К. е правилно и следва да бъде 3 потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1087 от 18.09.2024 г., постановено по гр. д. № 2024/2021 г. по описа на Районен съд Димитровград, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на С. К. К., ЕГН **********, за изменение на Решение № 167/20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 2024/2021 г. на Районен съд Димитровград.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4