Определение № 79 от 12.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. Пловдив, 11.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20225300503341 по описа за 2022 година

Обжалвано е Разпореждане № 15359/04.07.2022г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. № 9673/22г., с което се о тхвърля заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4 , да се издаде против длъжника М. И. К. , ЕГН **********, заповед за плащане на неизпълнено парично задължение, произтичащо от договор за кредит № 2212285, сключен на 28.03.2020г. между Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437 („Заемодател“ или „Кредисимо“) и К. , и договор за предоставяне на поръчителство от същата дата между Ай Тръст ЕООД и длъжника , за следните суми: 465.43 лева /главница/, 98.21 лева – възнаградителна лихва за периода от 09.06.2020г. до 10.04.2021г. и 112.30 лева – обезщетение за забава за периода от 10.06.2021г до датата на подаването назяавлението в съда ( 01.07.2022г. ) като неоснователно.

Частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК против длъжника М. И. К., ЕГН ********** за неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за кредит № 2212285, сключен на 28.03.2020г. между Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437 от една страна, и М. И. К. от 1 друга страна, за сумата в размер на 465.43 лева /главница/, 98.21 лева – възнаградителна лихва , 112.30 лева – обезщетение за забава , като вземанията на кредитора са обезпечени чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство между Ай Тръст ЕООД като поръчител и М. К..

За да отхвърли заявлението районният съд е приел, че Договорът за предоставяне на поръчителство между Ай Тръст ЕООД и М. И . К. е нищожен, тъй като на практика е лишен от предмет и заобикаля и изискването за добросъвестност, при което е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, след като отсъства годно да поръчителства лице. Освен това е приел, че същия договор е и неравноправен по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, защото води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора за кредит, понеже непредставянето на обезпечение автоматично води до отказ за сключване на договора, тоест, заобикаля се и разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗПК , след като кредитор и гарант са свързани лица. Тъй като договора е нищожен, като неравноправен по смисъла на чл.

146 от ЗЗП и на основанние чл. 411 ал. 2 т . 3 от ГПК е отказал издаването на заповед.

Според настоящия съдебен състав е налице нарушение на добрите нрави при клаузата, въз основа на която се предвижда заплащането на възнаграждение от страна на длъжника по силата на Приложение № 1 към Договор за предоставяне на полъчителство сключен на 28.03.2020г. между „Ай Тръст“ ЕААД и К.. По своята правна природа това възнаграждение съставлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, който е следвало да бъде включен в ГПР по кредита, но не е включен. Ето защо е налице обоснована вероятност договорът за кредит да е изцяло недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Заявлението в случая обаче следва да бъде отхвърлено и на още едно основание.

Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с поръчителя „Ай Тръст “ ЕООД договор за цесия от 23.08.2021 г. Тук следва да се съобрази даденото задължително указание в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417 от ГПК, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия, какъвто е настоящият, на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има прехвърлянето действие по отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи не са представени по делото (такива не са посочени и приложенията към заявлението) и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.

2

Липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено.

Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за посочените по – горе претенции, районният съд е постановил правилен акт, който следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15359/04.07.2022г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. № 9673/22г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3